Определение № 368 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Ц. Г. Т. от [населено място], чрез особения представител адв.Г., срещу определение от 22.06.2011г. по ч.гр.д.№2017/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 23.12.2010г. по гр.д.№67/2008г. по чл.78, ал.7 ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна и е процесуално допустима. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпроса дали след като на страната е указана възможността за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски, но тя е поискала освобождаване и е освободена от внасяне на държавна такса, следва ли съдът с оглед на данните за здравословното и социално положение на страната в изпълнение на служебното начало – чл.7 ГПК, да разясни на страната разликата между „такси” и „разноски”. Поставеният правен въпрос няма правно значение за конкретното дело. Освобождаването от такси и разноски от съда по реда на чл.83, ал.2 ГПК се отнася до таксите и разноските по производството, за да се улесни достъпа до правосъдие на лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. Ако страната бъде освободена от разноски по този ред, това не я освобождава от отговорност за разноски по отношение на насрещната страна. Това е материалноправна отговорност по отношение на насрещната страна, от която страната не може да бъде освободена. Ако предявеният иск бъде отхвърлен в изцяло или частично, страната, която е освободена от разноски за производството, на общо основание – чл.78 ГПК, отговаря за съответната част от разноските на насрещната страна. Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.