Определение № 5576 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2470/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Начева, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. Д. Х., против Решение №100 от 18.03.2024г. по в. гр. д. №76/2024г. по описа на Окръжен съд- Русе, с което след отмяна на Решение № 1575 от 09.11.2023г. по гр. д. №1013/2023г. по описа на Районен съд- Русе са били отхвърлени предявените от Д. С. Начева, ЕГН [ЕГН], срещу „Вианд“ ЕАД- клон С., ЕИК 8317428650033, искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 22-С/20.12.2022г., и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „търговски посредник“ във „Вианд“ ЕАД- клон С.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторката се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Вианд“ ЕАД- клон С., ЕИК 8317428650033, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез пълномощника му по делото адв. К. Х., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че с трудов договор № 00044/09.10.2018г. ищцата Д. С. Начева е била назначена на длъжността „търговски посредник“ във „Вианд“ ЕАД- клон Б., като трудовите й функции били свързани основно с обработка на заявки от клиенти от Румъния, които й били подавани от търговския представител на ответното дружество в Румъния и обобщаване на данни от счетоводната програма за текущите задължения на клиентите в Румъния. Съгласно решение на Съвета на директорите на „Вианд“ ЕАД от 20.07.2022г. дейността на клона на дружеството в Б. следва да се поеме от клона в С., като трудовите правоотношения с работниците и служителите се прехвърлят към клон С. с подписване на допълнително споразумение с всеки един от тях. С допълнително споразумение към трудовия й договор от 29.07.2022г., подписано от ищцата на 28.11.2022г., правата и задълженията на „Вианд“ ЕАД- клон Б. като работодател по сключения с нея трудов договор били прехвърлени на „Вианд“ ЕАД- клон С.. На 09.12.2022г. С. на директорите на „Вианд“ ЕАД взел решение за съкращаване на щата в клон С. като се премахне длъжността „търговски посредник“. Съгласно завареното щатно разписание, одобрено със заповед № 14- С/28.08.2022г., в клона са налице 36 длъжности, между които 2 длъжности „търговски посредник“. В новото щатно разписание, утвърдено със заповед № 21-С/09.12.2022г., са налице 35 длъжности, сред които няма длъжност „търговски посредник“. Работодателят изпратил предизвестие № 5/16.12.2022г. до ищцата Д. Начева, че след изтичане на срок от 30 дни, трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ, като със заповед № 22-С/20.12.2022г. на основание чл. 328, ал.1, т. 2, предл. 2 от КТ е прекратил същото поради „съкращаване на щата“, считано от 21.12.2022г. Заповедта е била връчена на Начева на 20.12.2022г. При посочените факти въззивният съд е приел, че в ответното дружество е било извършено реално съкращаване на щата. Установил е, че след уволнението на ищцата работодателят е издал заповед № 26-С/22.12.2022г., съгласно която седмичните справки относно заявките на румънските клиенти се изготвят в унифицираната форма от служител “технически сътрудник“ и се изпращат до отговорните лица в дружеството в срок до 16.00 часа всеки четвъртък, а седмичните справки за текущите задължения на румънските клиенти се изготвят в унифицираната форма от служител от отдел „Счетоводство“ и се изпращат до отговорните ръководители в дружеството в срок до 16.00 часа всеки вторник. Съдът е приел, че съгласно посочената заповед основните трудови функции на съкратените длъжности „търговски посредник“ са били разпределени между служител „технически сътрудник“ и служител от отдел „Счетоводство“, които длъжности са със съществено различаващи се трудови функции от съкратените длъжности „търговски посредник“. Приел е, че съгласно формираната съдебна практика при такова преразпределение е налице реално съкращаване на щата, като за работодателя не възниква задължение за извършване на подбор. Като неоснователни са били преценени твърденията на ищцата, че уволнението й е резултат на това, че се е явила като свидетел в съда по дело между работодателя и друга негова служителка. В тази връзка съдът е изложил съображения, че действията на работодателя да изиска обяснения от ищцата за отсъствието й от работа в посочения ден, след като не е бил предупреден за това, са нормални и не представляват тормоз спрямо нея. Посочил е и че въпреки целодневното отсъствие на ищцата от работа поради продължилото няколко минути съдебно заседание работодателят не й е наложил някакво дисциплинарно наказание, което доказва, че не е имал преднамерено лошо отношение към нея. Не са били споделени и доводите, че работодателят е действал недобросъвестно като с допустими от закона средства е постигнал забранена цел- да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, като съкращаването на щата е било извършено единствено с цел да я увреди. По така изложените съображения въззивният съд е отхвърлил предявените от ищцата искове.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като излага доводи че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени дoвoди, като извърши собствен анализ и оценка на събраните относими към правния спор доказателства във връзка с твърденията на страните и да излoжи собствени мотиви по основателностга на предявените претенции?

2. Длъжен ли и съдът да вземе предвид и фактите, настьпили след предявяването на исковата молба, които имат значение за спорното право?

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

В случая и двата поставени от касаторката в изложението въпроси са от значение за изхода на всеки правен спор, поради което може да се приеме, че е налице общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Според настоящия състав на съда обаче не е налице допълнителния селективен критерий по т.1 от чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като същите обаче са били разрешени от съда съобразно установената практика. По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора е налице задължителна практика на ВКС- т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, както и множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, включително посочените от касатора. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото,очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения- за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съгласно т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Налице е формирана съдебна практика и по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съгласно която решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото в момента на приключване на устните състезания, което задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право /в този смисъл- Решение № 117 от 21.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 20/2013 г., ІІ г.о.; Решение №134 от 15.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №1380/2015г., ІІ г.о.; и др./. В случая обжалваното решение не противоречи на така възприетите в съдебната практика разрешения, тъй като въззивният съд е постановил решението си, след като е обсъдил всички релевантни за изхода на делото доказателства и поддържаните от страните доводи и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора. Не могат да бъдат споделени твърденията на касаторката в изложението, че съдът не бил обсъдил доводите й за липса на реално съкращаване на щатната бройка за заеманата от нея длъжност, както и за злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото й правоотношение. В обжалваното решение са налице съображения по тези въпроси, като несъгласието на касаторката с крайните изводи на въззивния съд и с посочените от него доказателства, въз основа на които ги е направил, и изложените от нея оплаквания срещу така направените изводи, не могат да бъдат разглеждани в производството по допускане на касационно обжалване. В този смисъл са указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г., съгласно които въпроси, свързани с правилността на решението и с преценката на доказателствата, не съставляват основание за допускане на касационно обжалване. По тези доводи касационната инстанция може да се произнесе само при постановяване на решение по чл.293 от ГПК в случай, че бъде допуснато касационно обжалване.

По така изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

С оглед изхода на делото в полза на ответната страна по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 800 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,