Определение № 192 от 23.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1048/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Протер инженеринг“ ООД, [населено място], против решение № 307 от 28.10.2019 г. по т.д. № 132/2019г. на Пловдивски апелативен съд, в частите му, с които е потвърдено решение по т.д. № 65/17г. на Пазарджишки окръжен съд за уважаване на иска предявен от Д. И. В. против „Протер инженеринг“ ООД за сумата 4989.91лв. –некачествено изпълнена работа по договор за строителство и в частта, с която след отмяна на същото решение е осъден „Протер инженеринг“ ООД да заплати на Д. В. сумата 9133.75лв.- разходи за некачествено изпълнена работа по договор за строителство от 10.05.1916г., както и в частта, с която е осъден „ Протер инженеринг“ ООД да заплати на Д. В. сумата 1028.51лв. на основание чл.265,ал.1, т.3 ЗЗД Ответникът по касация- Д. И. В. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване, изложени са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба от противната страна. Подадена е насрещна касационна жалба инкорпорирана в отговора. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено след проведено производство по чл.285,ал.1 ГПК касаторът, чрез пълномощника си –адв. Б. Н. е очертал предмета на обжалване, като е посочил частите, в които обжалва решението на въззивния съд. Възпроизвел е текста на нормата на чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Посочил е, че на стр. 2 и стр.3 от обстоятелствената част на касационната си жалба бил изложил подробно противоречията на решението с практиката на ВКС. Поддържал е още, че на стр. 3 и 4 от касационната си жалба бил изложил подробно нарушенията на съдопроизводствените правила, като е посочил че на стр. 4 бил изброил съдебните актове и ги е изброил отново.Посочил е също така, че решението противоречало на материалния закон, като на стр. 4 и стр.5 от обстоятелствената част на касационната жалба бил изложил подробно тези нарушения и отново е изброил съдебната практика, която била посочена също в жалбата.Посочено е още, че на стр. 5,6,7,8,,9,10,11,12, и 13 от касационната жалба и в т.2, подточки 1,2,3,4 бил изложил основанията по чл.280, ал.2 ГПК. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Въпреки указанията на администриращия съд и възможността предоставена по реда на чл.285,ал.1 ГПК, касаторът не е формулирал правен въпрос нито в подадената в резултат на тези указания молба, нито в касационната си жалба, към която бланкетира с нея. Правният въпрос дефиниран подробно в т.1 ТРОСГТК № 1 /09г.съставлява такъв изведен от решаващите изводи на състава и пряко обуславящ правния резултат по спора. Формулирането му е процесуално задължение на касатора,като съдът не може да го извежда от общите му оплаквания нито да го постави вместо страната, а липсата му има за правна последица недопускане на решението до касационно обжалване, тъй като този въпрос съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и поради това задължителен елемент от установяване на предпоставките по този текст. Спрямо поставения въпрос се преценява и наличие на допълнителен критерий. В случая страната е препратила към доводите си в касационната жалба и въпреки твърдението й, че е въвела с нея валидно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не е разграничила тези основания, които както вече бе отбелязано са различни от основанията от чл.281, ал.1 ГПК. Поради това и твърдението, че с оплакванията за неправилност на акта се установява и противоречие с изброена практика не обосновава нито наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, нито обосновава допълнителен критерий по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като общо изброената практика не е съобразима с изложените оплаквания за неправилност на акта, които се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, а с правен въпрос по който е обосновано противоречие с правни изводи, направени с така изброените решения. Още повече, че тези решения имат различен предмет и разглеждат в тази връзка различно поставени правни въпроси. Или, поддържаното от касатора, че подробно е развил оплаквания за неправилност на акта, които съдът следва да съобразява като противоречащи на общо изброена практика на съда, е ирелевантно за лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез направен бланкет към оплакванията за неправилност на акта развити в касационната жалба. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, като доводите за неправилност на акта не са относими към установяване на очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба, при този изход на спора не подлежи на разглеждане. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение