Определение № 875 от 09.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1935/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „ДАР Финанс“ ЕООД срещу решение № 583 от 23.08.2023 г. по т.д. № 242/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 52 от 11.01.2023 г. по т.д. № 578/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените искове от „ДАР Финанс“ ЕООД срещу „Прохорово Майнинг“ АД и „Прайм Енерджи Холдинг“ ГмбХ, както следва: - иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. ІІ-ро ЗЗД за прогласяване на договор от 21.04.2021 г. за прехвърляне на акции от капитала на „Прохорово Майнинг“ АД, сключен между „ДАР Финанс“ ЕООД и „Прайм Енерджи Холдинг“ ГмбХ, за нищожен поради липса на съгласие; - иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД за прогласяване на договор от 21.04.2021 г. за прехвърляне на акции от капитала на „Прохорово Майнинг“ АД, сключен между „ДАР Финанс“ ЕООД и „Прайм Енерджи Холдинг“ ГмбХ, за нищожен поради липса на основание; - иск с правно основание чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД за прогласяване на джиро от 21.04.2021 г. на временно удостоверение № 8/29.03.2021 г., удостоверяващо 2 611 на брой обикновени налични поименни акции с право на глас от капитала на „Прохорово Майнинг“ АД с поредни номера от 040902 до 043512, всяка от които с номинална стойност от 100 лв., извършено от „ДАР Финанс“ ЕООД в полза на „Прайм Енерджи Холдинг“ ГмбХ, за нищожно поради липса на основание; както и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Прохорово Майнинг“ АД иск с правно основание чл. 71 ТЗ за осъждане на ответното дружество да предприеме действия по вписване на „ДАР Финанс“ ЕООД в книгата на акционерите като титуляр на акциите по временно удостоверение № 8/29.03.2021 г., а именно 2 611 на брой обикновени налични поименни акции с право на глас от капитала на „Прохорово Майнинг“ АД с поредни номера от 040902 до 043512, всяка от които с номинална стойност от 100 лв., и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно. Оспорва като необосновани и несъответни на събраните по делото доказателства изводите на въззивния съд, че не се установява твърдяната нищожност на процесните договор и джиро. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил голяма част от поддържаните с въззивната му жалба доводи, с което е нарушил процесуалния закон и като резултат е постановил неправилен съдебен акт. Изтъква, че мотивите на въззивния съд до такава степен са противоречиви и необосновани, че определят обжалваното решение като очевидно неправилно. По тези доводи моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени като основателни.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Сключването на сделка от името на дружество чрез пълномощник с цел погасяване на личен дълг, поет от него като физическо лице, следва ли да попадне в приложното поле на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД поради наличие на реална опасност от конфликт на интереси?

2. Допустимо ли е да се приеме, че е налице основание по продажба, която е каузална сделка, ако от уговорките между страните е видно, че изрично се уговаря, че цена няма да бъде платена?

3. Може ли основание на двустранен договор /в случая продажба/ по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД да бъде типичната правна цел на друг договор, по който една от страните е различна?

4. Допустимо ли е да се направят правни изводи за породеното между страните правно действие от съдържанието на документ, който според съда не поражда правни последици за страните по него?

5. Следва ли да се счита, че отказът за изкупуване на акции при процедура за право на първи отказ е произвел правното си действие, в случай че акциите са предложени срещу заплащане на определена сума, а в последствие са продадени на трето лице без ефективно заплащане на цената?

Моли решението да бъде допуснато до касация по тези въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Без да формулира правен въпрос, поддържа, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид постановяването му в противоречие с практиката на ВКС по цитирани определения, постановени в производства по чл. 288 ГПК, обсъждащи задължението на въззивния съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения и доводи.

Излага, че въззивното решение е очевидно неправилно и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.

Ответникът по касация, „Прайм Енерджи Холдинг“ ГмБХ, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касация, „Прохорово Майнинг“ АД, в предоставения му срок за писмен отговор не депозира такъв и не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да се произнесе по сезиралите го искове, е извършил самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото и приел от последния да се установява фактическата обстановка, възприета и от първоинстанционния съд, срещу която няма въведени възражения с въззивната жалба на ищеца.

По първия предпочитан инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. ІІ-ро ЗЗД за прогласяване на договор от 21.04.2021 г. за прехвърляне на акции от капитала на „Прохорово Майнинг“ АД, сключен между „ДАР Финанс“ ЕООД и „Прайм Енерджи Холдинг“ ГмбХ, за нищожен поради липса на съгласие, е приел от правна страна, че липсата на съгласие по смисъла на цитираната разпоредба е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.нар. „съзнавана липса на съгласие“ (например - изтръгнато с насилие, направено без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни). Изтъкнал е, че липса на съгласие е налице, ако няма две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако те не се отнасят за един и същ предмет. Счел е, че в случая, видно от самата оспорена сделка по договор за прехвърляне на акции, е налице пълно съвпадение в насрещните волеизявления на представителите на страните по сделката, при което между тях е постигнато общо съгласие относно съществените елементи на договора, като предметът на насрещните престации на страните е описан ясно и изчерпателно. Посочил е, че ищецът обосновава иска си с твърдението, че в случая липсата на съгласие се изразява в липсата на решение на едноличния собственик на капитала на „ДАР Финанс“ ЕООД за извършеното прехвърляне на собствени на дружеството акции съобразно чл. 137, ал. 1, т. 6, предл. последно във връзка с чл. 147, ал. 2 ТЗ, който довод е приел за неоснователен. Счел е, че по делото нито се установява, нито се твърди, че е налице такова решение на едноличния собственик на капитала на „ДАР Финанс“ ЕООД, но е подчертал, че неговата липса не води до нищожност на договора от 21.04.2021 г. поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. ІІ-ро ЗЗД, а само до възможност на представляваното лице („ДАР Финанс“ ЕООД) да търси евентуалната отговорност на управителя, респ. на упълномощеното от него лице. Изтъкнал е, че отсъствието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 6, предл. последно във връзка с чл. 147, ал. 2 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешноорганизационен характер не съставляват липса на съгласие, а въпросът дали управителят, респ. неговият пълномощник, е действал без предварително решение на едноличния собственик на капитала е от значение за вътрешните му отношения с дружеството и е без значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в дружествения договор за представителството, нито дали има решение на едноличния собственик на капитала по въпроси от неговата компетентност. Позовал се е в подкрепа на правните си изводи на задължителната съдебна практика по тълкувателно решение № 3/15.11.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочил е, че дадените с него разяснения са относими не само към сделки с недвижими имоти (чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ), както е възразил жалбоподателят, но и към всички видове разпоредителни сделки, извършени с активи на дружеството от управителя, респ. негов пълномощник. Счел е, че това е така, тъй като по аргумент за по - силното основание, след като за „най-формалните“ разпоредителни сделки в тълкувателното решение е прието, че не е необходимо наличието на решение на общото събрание, респ. на едноличния собственик на капитала, същото правило намира приложение и за останалите разпоредителни сделки, касаещи други активи на дружеството, извън недвижимите имоти. По тези доводи е намерил сезиралият го иск по чл. 26, ал. 2, пр. ІІ-ро ЗЗД за неоснователен.

По втория евентуален инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД за прогласяване на договор от 21.04.2021 г. за прехвърляне на акции от капитала на „Прохорово Майнинг“ АД, сключен между „ДАР Финанс“ ЕООД и „Прайм Енерджи Холдинг“ ГмбХ, за нищожен поради липса на основание, е приел, че основание на сделката е типичната непосредствена цел, която се преследва с предоставянето на имуществената облага, желаният с нея правен резултат, причината страните да се задължат. Допълнил е, че с оглед на това дали условие за действителността на сделката е тя да има основание, или не, сделките са каузални - с основание, и абстрактни. Подчертал е, че липсата на основание при каузалните сделки води до нищожност на основание чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД, като разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД установява оборима презумпция, че основанието съществува. Посочил е, че ищецът обосновава иска си – липсата на основание на процесния договор за прехвърляне на акции, с наличието на множество пороци на приложената по делото декларация от 30.05.2016 г. за поемане на задължение, въз основа на която е сключен, част от които са релевирани и с въззивната жалба и се изразяват в следното: - дадените в декларацията обещания не освобождавали страните при сключване на сделката за продажба на акции да спазят надлежно процедурата по чл. 13 от устава на „Прохорово Майнинг“ АД, а още по-малко поетите в декларацията ангажименти могли да се тълкуват като разрешение тези изисквания да не се спазват; - не бил спазен срокът по чл. 5 от декларацията – прехвърлянето на акциите трябвало да бъде извършено не по-късно от 1 година след подписване на договор за концесия, който срок бил преклузивен и с неговото изтичане правото се погасявало; - клаузите по чл. 11, чл.12 и чл. 13 от декларацията ясно показвали волята на нейния издател да не се допуска собствеността на даден пакет от акции да попада в разпореждането на трети лица. Счел е, че наличието на тези и на каквито и да било „пороци“ на декларацията и това дали процесният договор е съобразен с условията по нея, по никакъв начин няма отношение към действителността или недействителността на договора поради липса на основание, независимо от това, че несъмнено сключването му е свързано с тази декларация. Обосновал е извода си с довода, че основанието на договора се съдържа и извлича от самия него. Изтъкнал е, че в тази връзка следва да се има предвид, че в зависимост от вида на договора основанието намира различно проявление, като при двустранните договори то се състои във взаимното насрещно задължаване на страните, при едностранните реални договори (напр. заем, влог), при които задължение възниква само за едната страна - в това, че другата страна е дала нещо още при сключване на договора, а при безвъзмездните договори - в мотива да се дари и да се прояви щедрост. Посочил е, че основанието на атакувания договор за прехвърляне на акции се състои в поемане от страна на „ДАР Финанс“ ЕООД на задължение за прехвърляне на акции от капитала на „Прохорово Майнинг“ АД срещу предоставени му от страна на г-н Л. С. консултантски услуги, в полза на посоченото от последния трето лице (чуждестранно търговско дружество - „Прайм Енерджи Холдинг“ ГмбХ). Подчертал е, че каквито и да са били преддоговорните отношения между страните и по какъв начин са били изразявани – писмено, устно, чрез взаимна кореспонденция, водене на разговори/преговори и т.н., включително и подписване на такава писмена декларация, с която са поети от някоя от страните определени задължения, те са ирелевантни касателно действителността на процесния договор, тъй като с подписването на договора преддоговорните отношения между страните, в каквото и да са се изразявали, са загубили своето значение. Счел е, че те имат значение единствено в случай, че впоследствие не е сключен договор или по сключения такъв страните не са постигнали съглашение относно съществени негови елементи, при каквито хипотези страните могат да предявяват претенции една към друга на извъндоговорно основание, включително и за вреди на основание чл. 12 ЗЗД. Обобщил е, че и без наличието на декларацията от 30.05.2016 г. сключеният договор за прехвърляне на акции би бил напълно валиден и действителен, доколкото са налице ясно изразени насрещни и съвпадащи между страните по него волеизявления и са спазени всички относими законови изисквания, независимо от това дали преди сключването му е била подписвана такава декларация или друг подобен документ относно бъдещи намерения на подписалите го лица. Допълнил е, че е вярно и обратното - наличието на такава декларация не може да обвърже която и да било от страните да сключи такъв договор, доколкото същата, независимо дали представлява едностранно волеизявление или съглашение между няколко страни, във всички случаи по своето правно естество не е предварителен договор по смисъла на чл. 19 ЗЗД, в каквато само хипотеза страните по него биха имали задължение да сключат окончателен такъв, съдържащ уговорките по предварителния относно съществените условия. Изтъкнал е, че и в тази хипотеза страните имат свободна воля и при изразено взаимно съгласие могат да отменят или изменят изцяло или отчасти наличието на предходни съглашения между тях, т.е. тяхна е преценката дали и в каква степен при сключването на процесния договор ще се съобразят с декларацията от 30.05.2016 г., поради което и тази декларация, с пороци или без пороци, е ирелевантна относно преценката за наличие на основание на процесния договор по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД. По тези мотиви е счел предявеният иск по чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД за неоснователен.

Приел е за неоснователен и главният иск с правно основание чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД за прогласяване за нищожно поради липсата на основание (каузално правоотношение между страните) на извършеното на 21.04.2021 г. джиро, с което „ДАР Финанс“ ЕООД прехвърля в полза на „Прайм Енерджи Холдинг“ ГмбХ 2 611 на брой налични поименни акции от капитала на „Прохорово Майнинг“ АД. Посочил е, че единственият аргумент на въззивника в подкрепа на твърдяната нищожност на джирото е липсата на основание, което той обосновава с нищожност на процесния договор от 21.04.2021 г. за прехвърляне на акции от капитала на „Прохорово Майнинг“ АД, сключен между „ДАР Финанс“ ЕООД и „Прайм Енерджи Холдинг“ ГмбХ. Изтъкнал е, че по делото се установява, че въпросното джиро, положено върху временно удостоверение № 8/29.08.2021 г., е действително, доколкото е извършено въз основа на каузално правоотношение, а именно въпросният договор, който е действителен и пораждащ своите правни последици, предвид изложените съображения за неоснователност на оплакванията на „ДАР Финанс“ ЕООД относно нищожността му.

Счел е за неоснователен и главният иск с правно основание чл. 71 ТЗ за осъждане на „Прохорово Майнинг“ АД да предприеме действия по вписване на „ДАР Финанс“ ЕООД в книгата на акционерите като титуляр на акциите по временно удостоверение № 8/29.03.2021 г., а именно 2 611 на брой обикновени налични поименни акции с право на глас от капитала на „Прохорово Майнинг“ АД с поредни номера от 040902 до 043512, всяка от които с номинална стойност от 100 лв., предвид неоснователността на разгледаните обуславящи претенции и при споделяне на изложените от първоинстанционния съд подробни правни мотиви, към които е препратил на основание чл. 272 ГПК.

По тези съображения и поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции за неоснователност на исковите претенции е потвърдил обжалваното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Съобразно задължителните указания по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Върховният касационен съд не е длъжен да го извежда от изложението към касационната жалба, а може само да го поясни и конкретизира. В този смисъл липсата на посочен процесуалноправен въпрос от касатора, съобразно разясненията по задължителния тълкувателен акт, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по такъв въпрос, независимо от съдържащите се изложението оплаквания за постановяване на въззивното решение в нарушение на процесуалния закон и практиката на ВКС по приложението му.

Поставените пет материалноправни въпроси не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК - не са обусловили правната воля на въззивния съд и са основани на невъзприети от съда фактически и правни изводи.

Въззивният съд не е дал отговор на поставения първи въпрос, доколкото не е счел, че е сезиран с иск или възражение за нищожност на процесния договор на основание чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Касаторът сам признава с касационната си жалба, че за първи път се е позовал на последната норма и на обосноваващите я фактически твърдения с депозираната въззивна жалба, като не е поставил процесуален въпрос дали в тази хипотеза въззивният съд е бил длъжен да обсъди това основание за нищожност на сделката.

Въззивният съд не е възприел заложените във втория въпрос фактически твърдения. Посочил е, че основанието се извежда от съдържанието на договора и съвпадащите насрещни изявения на страните и доколкото последните се покриват, то сделката има основание, като е допълнил, че свободата на договаряне на страните им предоставя възможността да определят цялостното съдържание на договора, включително насрещните престации. Конкретно е приел, че основанието на атакувания договор за прехвърляне на акции се състои в поемане от страна на „ДАР Финанс“ ЕООД на задължение за прехвърляне на акции от капитала на „Прохорово Майнинг“ АД срещу предоставени му от страна на г-н Л. С. консултантски услуги, в полза на посоченото от последния трето лице (чуждестранно търговско дружество - „Прайм Енерджи Холдинг“ ГмбХ).

Въззивният съд изрично е отрекъл въведените с трети и четвърти въпроси правни изводи, а именно: отрекъл е, че основанието на процесния договор следва да бъде търсено другаде, извън съдържанието на самия договор, и е отрекъл да са налице значими за валидността на договора правни последици от подписаната преди него декларация.

Петият въпрос също не е обусловил правната воля на въззивния съд. Съдът е изложил подробни мотиви досежно установената фактическа обстановка по делото, като е приел за безспорно установено, че е спазена предвидената в устава процедура за прехвърляне собствеността на акции, но не е възприел въведения с въпроса извод, че сключеният след изпълнение на процедурата договор е безвъзмезден – без ефективно заплащане на цената, поради което и този въпрос не отговаря на дефиницията да е обуславящ.

Непокриването с въпросите на общия селективен критерий изключва необходимостта от обсъждането на сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Несъгласието на касатора с възприетото от съда е оплакване за неправилност на решението, по което съдът не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът аргументира искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски имат ответниците по касация. Не доказват извършването на разноски, поради което такива няма да бъдат присъждани с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение