Определение № 26 от 06.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 76/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Е. Т., А. Е. Т., С. Е. Т. и М. Е. О., чрез адвокат Б. М., срещу решение № 218 от 30.10.2024 г. по в.гр.д.№ 167/2024 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение № 42 от 23.02.2024 г. по гр.д.№ 638/2023 г. на Районен съд-Смолян, с което е отхвърлен предявеният от Е. Е. Т., А. Е. Т., С. Е. Т. и М. Е. Т. срещу М. А. Г. и М. Ч. Г. иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ. Смолян, с площ от 641 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], [община], област Смолян, с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.). Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Подаден е отговор от съделителя М. А. Г., чрез адвокат В. В., с който се излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от Е. Е. Т., А. Е. Т., С. Е. Т. и М. Е. О. против М. А. Г. и М. Ч. Г. иск с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място], общ. Смолян, с площ от 641 кв.м. Като придобивни основания сочат договор за покупко-продажба, сключен от М. А. Г. (А. А. Г.) и Е. Б. Т. (съпруг на сестрата на М. А. Г.) през 1975 г. и наследяване на Е. Т. от ищците. Процесният поземлен имот с идентификатор *по КККР е част от придобития през 1975 г. имот и се ползва от ответниците, а съседният поземлен имот с идентификатор *по КККР също е част от имота, предмет на договора за покупко-продажба от 1975 г., и се ползва от ищците. С уточняваща молба е заявено изрично, след указания на съда, че предмет на иска за делба е само ползваният от ответниците поземлен имот с идентификатор *. Иска се допускане на съдебна делба на този имот при дялове по 1/2 идеална част общо за ищците и 1/2 идеална част за ответниците.

Ответниците са заявили неоснователност на иска с твърдения, че процесният имот е тяхна изключителна собственост и не е налице съсобственост с ищците. Твърдят, че още през 1975 г. наследодателят на ищците Е. Т. и ответникът М. Г. са извършили неформална делба, разделяйки купения имот на два дяла с ограда, и всеки от тях е владял оттогава до предявяване на иска съответната реална част, като процесният имот е владян от ответниците Г..

За да достигне до извод за неоснователност на иска за делба и правилност на обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са законни наследници на Е. Б. Т., починал на 31.03.2021 г., като Е. Е. Т. е негова преживяла съпруга, а А. Е. Т., С. Е. Т. и М. Е. О. са негови деца. Ответниците М. А. Г. и М. Ч. Г. са съпрузи, сключили граждански брак на 03.05.1969 г.

По КРП на [населено място] от 1950 г. процесният имот е съставлявал част от имот с пл. № *, в кв. *, с площ от 891 кв.м., за който е отреден парцел *, в кв. *, с площ от 756 кв.м., а 134 кв.м. се придават по регулация към съседен парцел № *, в кв. *.

С нотариален акт № 11, том ХVІІІ, дело № 1896/25.09.1975 г. наследодателят на ищците Е. Б. Т. и ответникът М. А. Г. (А. А. Г.) са купили чрез ОбНС празно дворно място с площ от 800 кв. м., съставляващо имот пл. № *в кв. *по плана на [населено място], общ. Смолян по КП от 1950 г. Придадените по регулация 134 кв.м. към съседен парцел № *, в кв. *по КРП от 1950 г. не са описани в нотариалните актове на продавачите по сделката – нотариален акт № 232, т. ХХ, дело № 422/1975 г. и № 233, том ХХ, дело 423/1975 г., както и в нотариален акт № 11, т. ХVІІІ, д. 1896/1975 г.

Веднага след продажбата, през 1975 г., двамата братя, с цел да си разделят имота, изграждат ограда от улицата на север в посока юг, от бетонов пояс, трайно прикрепен към земята с височина 24 см. и ширина 12 см. и метални колове с мрежа, с обща дължина 9 м., а след този участък оградата продължава само с метални колове и мрежа. След извършения оглед вещото лице е достигнало до заключението, че бетоновият пояс и металните колове и мрежа, по цвят и състояние, са положени преди повече от 35 години.

По следващия КРП от 1977 г., действащ и понастоящем, процесният имот съставлява имот пл. № *, с площ от 1005 кв., за който е отреден парцел *, кв. *с площ от 851 кв. м. и който участва със 154 кв.м. и в образуването на парцел * в кв. ***.

През 2010 г. е одобрена кадастрална карта, в която е заснета съществуващата ограда, като трайно прикрепени материализирани знаци. По кадастралната карта ползваната от ответниците част от имот пл. № *е заснета като поземлен имот с идентификатор *и с площ от 641 кв. м., попадащ в УПИ *, кв. *, а останалата част от имот пл. № *по КРП от 1977 г., ползвана от ищците, е заснета като поземлен имот с идентификатор *, с площ от 462 кв.м., попадаща в УПИ *, в кв. *- с 300 кв. м. и в УПИ *** - със 162 кв. м.

Вещото лице е изготвило комбинирана скица (приложение № 11), на която е нанесло имота по кадастралните и регулационните планове и по кадастралната карта, като върху извадка от КК със зелен цвят са нанесени границите на имот пл. № *, кв. *по плана от 1950 г., с площ от 891 кв., а с лилав цвят са нанесени границите на имот пл. № *, кв. *по плана от 1977 г., който графично измерен е с площ от 1005 кв. м. В приложение № 12 вещото лице е нанесло, върху извадка от КК, регулацията, като имот с идентификатор *попада в УПИ *, кв. *, а имот с идентификатор *попада в УПИ *в кв. *- с 300 кв. м. и в УПИ * - със 162 кв. м.. Имот пл. № *, кв. *по плана от 1950 г. попада с 554 кв. м. в поземлен имот с идентификатор *и с 295 кв.. м. в поземлен имот с идентификатор *, а 42 кв. м. от имота попадат в имот с идентификатор *.

При изслушването му в съдебно заседание от 24.01.2024 г., вещото лице е уточнило, че между имоти с идентификатори *и *е нанесена построената през 1975 г. ограда. За ПИ *няма отразена собственост, защото е създаден през 2010 г., когато е заснемана КК, заради бетоновия пояс, който е трайно прикрепен. Както в поземлен имот с идентификатор *, така и в поземлен имот с идентификатор *има построени жилищни и стопански сгради - от ответниците в поземлен имот с идентификатор *и от ищците - поземлен имот с идентификатор ***.

Според удостоверение за идентичност № 1098/17.10.2023 г., издадено от Община Смилян, имот с идентификатор *по КККР на [населено място], участващ в УПИ * в кв. *по действащия РП на [населено място] от 1977 г., е идентичен с част от имот пл. № *, кв. *по плана от 1950 г., описан в нотариален акт № 11, том ХVІІІ, дело № 1896/25.09.1975 г., и с част от УПИ *, кв. ***по сега действащия план от 1977 г.

Според удостоверение за идентичност № 1099/17.10.2023 г., издадено от Община Смолян, имот с идентификатор *по КККР на [населено място], участващ в УПИ * в кв. *по действащия план на [населено място] от 1977 г., е идентичен с част от имот пл. № *, кв. ***по плана от 1950г., описан в нотариален акт № 11, том ХVІІІ, дело № 1896/25.09.1975 г.

С нотариален акт № 74, том І, рег. № 939, дело № 67/2023 г. М. Г. и М. Г. са признати за собственици по давност на жилищна сграда с идентификатор *със застроена площ от 86 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор *със застроена площ от 26 кв. м., построени в поземлен имот с идентификатор *, участващ в УПИ *, кв. *, идентичен с част от имот пл. № *, кв. ***по стария план от 1950 г., ведно със съответната идеална част от правото на строеж.

От показанията на св. М. З. К. е прието за установено, че от дете познава имота на М. и М. Г., който представлява дворно място с къща и стопанска сграда. В съседство на този имот е имота на ищците, които също имат къща. Откакто се помни двата имота са разделени с ограда и всеки си ползва неговия имот. Не помни ищците да са ползвали имота на М. Г. или някой друг да го е ползвал. Зад къщата има градина, в която сеят зеленчуци. Свидетелят сочи, че живее наблизо на същата улица и от дете е ходил в имота, тъй като е приятел с брата на М. Г. и са израснали заедно. Сочи, че имотът е заграден от всички страни, но не може да каже кога са направени оградите. Само М. и М. Г. е виждал да ползват имота.

Свидетелят К. Р. И. познава страните по делото, тъй като живее в [населено място] на същата улица. М. Г. е заградил имота си и той знае, че е негов и той го обработва. През 1976 г. си е построил къща в имота. Границите на имота са: на запад - сестрата на М. Г., на изток - имот на А., на север - улицата и на юг - имот на Л.. Имотът на ищците граничи с имота на М. Г.. Между имота на ищците и на ответника има мрежа и е така откакто са дошли да живеят в квартала и двете семейства през 1976 г. Само М. си ползва процесното място, а Е. Т. е ползвал неговото място, в което има двуетажна жилищна сграда. Имотът на М. Г. го ползва само той и съпругата му М.. В него живеят и децата им. Не му е известно някой да е имал претенции за неговия имот.

В показанията си свидетелят Е. А. М. е установил, че познава имота на М. Г., тъй като е от [населено място]. Имотът граничи от ляво със сестрата на М. - Е. Т., от другата страна са С. и Р. Л.. В имота има къща, в която живеят М. и съпругата му. Имотът на сестрата на М. е отделен от имота на М. с ограда от мрежа. Още когато е бил жив, съпругът на сестра му Е. Т., заедно с М., са поставили оградата. И двата имота са оградени отвсякъде с мрежа. От самото начало са разделени имотите - от 1976 г., откакто за купени. Свидетелят сочи, че М. Г. е започнал пръв да строи през 1976 г., а след това и сестра му. Откакто се помни - от 1976-1977 г. имотът е така заграден. Само М., М. и децата им ползват заградената източна част от имота. В източната част има построена и стопанска сграда. В къщата на М. е живяла и майка му баба А.. На свидетеля не му е известно, че мястото е закупено заедно от М. и Е..

От правна страна въззивният съд е приел, че собственици на процесния поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] са ответниците М. А. Г. и съпругата му М. Ч. Г., при условията на СИО: 1/2 идеална част са придобили на основание договор за покупко-продажба, сключен през време на брака им от съпруга М. А. Г., и 1/2 ид.ч. – по давност, като са владели заградената и ползвана от тях част непрекъснато, явно, постоянно, спокойно и несъмнено от 1975 г. (когато между съсобствениците е извършена неформална делба и фактическо разделяне на имота) до предявяване на иска. До завеждане на делото, в продължение на 48 години, ищците не са имали претенции към имота, владян от ответниците, нито, че владяната от ответниците част е по-голяма от владяната от ищците.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли съсобственикът, при спор за собственост, като се позовава на придобивна давност, да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта на другите съсобственици и е започнал да ги владее, с намерение за своене, които действия да са доведени до знанието на останалите съсобственици.

2. Длъжен ли е въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

3. Търпимите действия между съсобственици изключват ли владението като фактическа власт върху имота и придобивната давност, каква е тяхната същност и как се доказват такива действия.

Твърди се, че първият и вторият въпрос са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първият – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, вторият – в противоречие с решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д.№ 505/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. Относно третия въпрос се твърди, че обсъждането му би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Първият въпрос от изложението не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

Изводите на въззивния съд не противоречат на така дадените указания. Фактическата власт върху имота е установена на основание договор за покупко-продажба от 1975 г., с който ответникът М. Г. и съпругът на сестра му Е. Т. са купили имот, част от който е процесният, при права по 1/2 за всеки от купувачите. Въззивният съд е приел, че още през същата 1975 година купувачите са извършили неформална делба на имота, разделяйки го и физически чрез поставяне на ограда, направена съвместно от двамата, на две реални части, като Е. Т. и съпругата му Е. Т. ползвали западната, а ответникът М. Г. и съпругата му М. Г. са ползвали източната част. От този момент М. и М. Г. са започнали да владеят идеалната част на ищците от ползваната от тях реална част от закупения имот, т.е. трансформирали са във владение държането на идеалната част на другия съсобственик. Презумпцията по чл. 69 ЗС следва да се приеме за е оборена от събраните по делото доказателства. Преценката дали доказателствата установяват владение на чуждата идеална част и за какъв период от време е правна и принадлежи на съда, а оплакванията за необоснованост на фактическите изводи в обжалваното решение по съществото си представляват касационни основания за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, чието обсъждане в производството по чл. 288 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК е недопустимо.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос от изложението.

Въззивният съд, като инстанция разглеждаща по същество правния спор и при съобразяване с уредбата на въззивното производство като ограничен въззив, с правомощията си по чл. 269 ГПК и с указанията по прилагането му, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обсъдил всички ангажирани от страните доказателства, установяващи релевантни за спора факти, всички доводи и възражения на страните, направил е собствени изводи от фактическа и правна страна и ги е обективирал в мотивите към решението. Последните отразяват правораздавателна дейност, осъществена от инстанция по съществото на спора.

Не е налице основание за допускане касационно обжалване и по третия въпрос. Същият е израз на несъгласието на касаторите с извода на съда за основателност на направеното от ответниците възражение за придобивна давност, с оглед доказаността на твърдението им за осъществявано владение върху имота. В мотивите към въззивното решение липсва извод, според който осъществяваната от ответниците фактическа власт върху имота представлява търпими действия. Поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което и с оглед разясненията, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1, не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите Е. Е. Т., А. Е. Т., С. Е. Т. и М. Е. О. следва да бъдат осъдени да заплатят на М. А. Г. сумата 2400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,