Определение № 838 от 03.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2047/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. П. П. срещу решение № 383 от 05.12.2012г по гр.дело № 647/2012г. на Окръжен съд [населено място]. Уважен е иск по чл. 127 ал.2 ЗЗД, за съразмерната част от погасен кредит. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата за наличие на основание за допускане до обжалване е аргументирана с общи съображения на защитата за „неправилна употреба на правото”. Изтъква се, че упражненото с иска по чл. 127 ал.2 ЗЗД субективно материално право от единия солидарен длъжник по договор за банков кредит, да иска от другия длъжник заплащане на неговата част, след като е погасил задължението изцяло, представлява злоупотреба с право, тъй като ищецът умишлено предизвикал ликвидността (предсрочната изискуемост) на задължението по банков кредит ,щом не е платил месечните вноски по всички обвързани с условие за предсрочна изискуемост кредити ,вкл. тези на другия съдлъжник; умисълът произтича от целта да постави другата страна в неизгодно финансово положение,това произтича и от неравностойното финансово положение на тази страна ,бивша негова съпруга, сега касатор. В тази връзка се поставя и въпрос, след като прекъсне плащанията по кредитния договор и след това погаси цялото задължение, не представлява ли прекомерна употреба на право извън разума на закона .Добавя се, че тези обстоятелства са важни за развитието на правото, тъй като злоупотребата с право следва да се има предвид при решението по същество. Ответникът по жалбата П. В. Н. е заявил становище, с което оспорва допустимостта на жалбата поради липса на изложение по касационните основания на чл. 280 ал.1 от ГПК. Решението на съда е според закона. Доводите за преднамерено спиране на плащанията са валидни за жалбоподателката, не за него. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложение не е посочено конкретно основание на чл. 280 ал.1 ГПК.Не се твърди да е налице противоречива практика при решаването на правен въпрос .Не е формулиран и конкретен въпрос ,произнесен при тълкуване или противоречиво прилагане на конкретна норма на материалното право, привързан към конкретно и решаващо преценени обстоятелства по делото по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Въззивният съд по делото е мотивирал извода си за установени материални предпоставки по основанието на иска и е приложил материалния закон, който урежда спорните отношения. Защитата на касатроката не изтъква съображения за противоречива практика по приложимата материалноправна норма,когато погасилият цялото вземане съдлъжник има иск по чл. 127 ЗЗД, доказан по основание и размер към солидарния съдлъжник .Като въпрос се поставя възможността въпреки установеното основание, материалното субективно имуществено право на ищеца по паричния иск да бъде отречено от съда поради „прекомерното” му упражняване, приравнено на злоупотреба с право. Независимо доколко успешно е формулиран въпрос според общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК, тезата на защитата за подобен подход при решаването на правни спорове е несъстоятелна. При установените по делото и решаващо прецени от съда факти съображенията за злоупотреба с материално субективно право на парично вземане при основанията на чл.127 ЗЗД остават непонятни. Ответницата също е спряла да плаща вноските си,не е била открита на адреса, обявен на банката и тезата, че като не е плащал и нейните месечни вноски заедно със своите, съдлъжникът е злоупотребил и умишлено е предизвикал обявената изискуемост по всички кредити, вкючително по обезпечения с ипотека на собствения му имот кредит, не е подкрепена нито с доказателства (както е изтъкнал въззивния съд) за вредоносна цел, нито с разумни доводи, в изложението включително. Общия довод колко важно за правото е да се възприеме позицията на защитата, не обосновава обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна. В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС бе указано и разяснено основанието по този текст - разглеждането да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, за разкриване на точния смисъл на норма или осъвременяване на тълкуване и приносен характер за правото,когато законите са непълни, неясни, или противоречиви. Предвид гореизложеното ВКС ІІІ г.о.