Определение № 368 от 15.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 271/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 48 от 24.03.2011 г. по гр.д.№ 265/ 2010 г. на районен съд [населено място], потвърдено с решение № 261 от 16.01.2012 г. по гр.д.№ 253/ 2011 г. на Смолянски окръжен съд, в производство по извършване на делбата е отхвърлено искането по сметки, направено от съделителите А. У. и Р. У. за заплащане на извършени от тях подобрения в общия имот. Съображенията на въззивния съд за отхвърляне на искането са свързани с изводите за незаконност на извършените строежи, като съдът е приел освен това, че построеното подлежи на премахване, както и че липсва съгласие на собственика за запазване на подобренията. Посочено е също така, че пристройката като сграда въобще не е включена в обектите, допуснати до делба, поради което спрямо нея не могат да се разглеждат искания по чл.346 ГПК. Отхвърлянето на искането за заплащане на подобренията е обжалвано от съделителя А. У. с оплаквания за нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на противоречие с ППВС № 6/ 74г. по въпроса за дължимостта на обезщетение за подобрения, извършени от един от съделителите без противопоставяне от останалите съделители и когато тези подобрения представляват незаконни строежи, но няма издадени заповеди за премахването им. Поставя се и процесуално правния въпрос за разпределение на доказателствената тежест и надлежните доказателства при установяване на обстоятелството дали строежите подлежат на премахване. Въпросите са определящи за изхода на делото, тъй като именно поради приетата незаконност на строежите и това, че подлежат на премахване, претенцията по сметките е отхвърлена. В т.7 от ППВС № 6/74 г. по въпроса за подобренията, извършени в чужд имот, е посочено, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. В настоящия случай възивният съд не е имал данни, че подобренията подлежат на премахване, но е приел, че липсата на изрично издадено предписание за премахването им не обосновава правото да се иска обезщетение, тъй като се е позовал на разпоредбата на § 184, ал.1 от ПЗР ЗУТ, според която ако строежите не се заявят за узаконяване в определен срок, те се премахват по реда на чл.225 ЗУТ. Съдът не е имал и данни дали съсобствениците желаят да запазят подобренията, но поради липсата на волеизявление в същия смисъл, приел че те не искат запазването им и следователно не се дължи обезщетение на съсобственика, който ги е извършил. С р.№ 432/ 19.06. 2009 г. по гр.д.№ 6086/ 2007г. на ІІ г.о. е прието, че отказът за узаконяване и премахването на незаконния строеж следва да са установени с предписание на техническите органи. Следователно по въпроса как следва да се установи наличието на задължение за премахване на строежа- с изрично предписание от техническите власти или по предположение /с аргумент от липсата на заявление за узаконяване/, се констатира противоречие между въззивното решение и практиката на ВС и ВКС, отразена в ППВС № 6/74 г. и цитираното решение на състав на ВКС, което дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения и на основани чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение