Определение № 4544 от 09.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2582/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на етажните собственици на сграда, находяща се в [населено място], [улица], бл. № 6, представлявани от управителя Ц. Х., срещу разпореждане № 11410/02.05.2025 г. по по в. гр. д. № 12978/2023 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от жалбоподателите касационна жалба с вх. № 48101 от 17.04.2025 г. срещу решение № 1579/17.03.2025 г. по в. гр. д. № 12978/2023 г. на Софийски градски съд в частта, в която е потвърдено решение № 11994/07.07.2023 г. по гр. д. № 28964/2021 г. на Софийски районен съд по иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС. Ответниците по частната жалба – К. П. Д., А. Б. Г., Е. К. П., С. Х. К. и М. А. Б., представлявани от адв. Д. Г., са подали писмен отговор в законоустановения срок, в който е застъпено становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството по делото е образувано по обективно съединени искове в условията на евентуалност от К. П. Д., А. Б. Г., Е. К. П., С. Х. К. и М. А. Б. срещу етажните собственици на сграда, находяща се в [населено място], [улица], бл. № 6, по чл. 26 ЗЗД и чл. 40 ЗУЕС. Съдът констатирал, че с подадена от жалбоподателите касационна жалба вх. № 48101 от 17.04.2025 г. е обжалвано решение № 1579 от 17.03.2025 г. по в. гр. д. № 12978/2023 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение 11994/07.07.2023 г. по гр. д. № 28964/2021 г. на Софийски районен съд в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 40 ЗУЕС. Предвид това е прието, че на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, в резултат на което касационната жалба е била върната. Обжалваното разпореждане е правилно поради следните аргументи: Видно от материалите по делото с подадената от жалбоподателите касационна жалба вх. № 48101 от 17.04.2025 г. е обжалвано въззивното решение, в частта, в която е потвърдено първоинстанционното такова, с което е уважен предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС. От това следва, че в тази част решение № 1579 от 17.03.2025 г. по в. гр. д. № 12978/2023 г. на Софийски градски съд не подлежи на последващ контрол и е влязло в сила към момента на постановяването му. Изложените в частната жалба оплаквания във връзка с неправилност на постановеното въззивното решение не са относими към настоящото производство, чийто предмет е единствено неговата обжалваемост. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.