Определение № 1214 от 15.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2146/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Г. Г. против решение № 1601/28.12.2022 г. по гр.д.№ 1335/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260 338/23.01.22 г., постановено по гр.д. 13 688/20 г. по описа на СГС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответника НИКМИ АД, че ищцата е собственик на 370/3054 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор ***по КК на [населено място], целия имот с площ 3054 кв.м. и да бъде осъден ответника да предаде владението върху тази идеална част. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с чл. 31 ЗОбС, защото освен бившите собственици и на наследниците им следва да се признае правото да искат отмяна на отчуждаването на основание този текст. Жалбоподателката счита, че постановеното по въпроса ТР № 1 от 07.02.2011 г. по тълк.д. № 5/2010 на ВАС не е задължително за прилагане от гражданския съд. Твърди, че в противоречие с чл. 17, ал.2 ГПК, въззивния съд е приел, че пред гражданския съд е изключено провеждането на косвен съдебен контрол на индивидуален административен акт /ИАА/ – мълчалив отказ. Оспорва като необоснован извода, че е проведен пряк съдебен контрол на мълчаливия отказ на кмета на Столична община да се произнесе. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1.Допустим ли е в съдебно производство по чл. 108 ЗС инцидентен контрол за законосъобразност по чл. 17, ал.2 ГПК на гражданския съд върху ИАА с преюдициално значене по отношение на спора, върху който ИАА не е проведен пряк съдебен контрол за законосъобразност от административния съд? 2. Осуетена ли е възможността за провеждане на инцидентен съдебен контрол на граждански съд върху законосъобразността на /ИАА/ по реда на чл. 17, ал.2 ГПК в съдебното производство по чл. 108 ЗС, когато обжалваният пред административния съд ИАА по естеството си представлява мълчалив отказ, а жалбата срещу този отказ е оставена без разглеждане, при отречен правен интерес за жалбоподателя, обоснован от административния съд с гражданскоправни отношения, чието разглеждане е от подведомствеността и компетентността на граждански съд? Ответникът по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като е неприложима нормата на чл. 31 ЗОС, проведен е пряк съдебен контрол и е отречено правото на заявилата отмяна на отчуждаването, като наследник на бивш собственик, починал 1988 г. - преди влизане в сила на ЗОС, да се ползва от тази материално правна норма. Оспорва допускането до касационен контрол по поставените въпроси, тъй като не кореспондират на данните по делото, а и са неопределящи за крайния изход от спора и защото въззивният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика на ВКС и ВАС. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е безспорно установено следното: Ищцата Р. Г. Г. е наследник на В. Г. /К./ Б., починала на 16.04.1988 г. и на Ц. Л. Т., починала 09.02.2000 г. Те са придобили в съсобственост с н.а. № 118, т. Х/1952 г.дворно място от 370 кв.м., съставляващо парцел ***, кв. ***по плана на С., [улица]. Имотът е отчужден със заповед от 17.07.1979 г. за изграждане на обществен гараж, а всяка от двете собственици е обезщетена имотно с по един апартамент. На 30.01.2006 г. ищцата е заявила искане за отмяна на отчуждаването на основание чл. 31 ЗОС, защото мероприятието не е реализирано и имота не се ползва по предназначение. Ответникът НИКМИ АД е придобило имота по договор за замяна от 28.06.2007 г. със Столична община. Тъй като Столична община не се е произнесла по искането за отмяна на отчуждаването на осн. чл. 31 ЗОС и след като съдът е изпратил преписката за произнасяне, ищцата Р. Г. Г. е обжалвала мълчаливия отказ. С решение от 20.12.2010 г. по адм.д.№24/2010 г. на адм. отделение на СГС е отхвърлена жалбата на Р. Г. Г. срещу мълчаливият отказ на кмета на СО. Това решение е оставено в сила с решение № 3318/07.03.2012 г. на ВАС, ІV о. Основен мотив за отхвърляне на жалбата е липсата на материално правна предпоставка за издаване на административния акт – искането по чл. 31 ЗС не е заявено от бившият собственик, починал 1988 г. – преди влизане в сила на ЗОС, а от негов наследник, в чийто патримониум не е включено правото да иска отмяна на отчуждаването. ВАС се е позовал на ТР № 1 от 07.02.2011 г. по тълк.д. № 5/2010 на ВАС. За да потвърди решението на СГС, Въззивната инстанция е приел, че произнасянето на ВАС с решение № 3318/07.03.12 г. изключва възможността за гражданския съд да анализира обжалвания административен акт. Приел е, че при мълчалив отказ, по отношение на който е проведен пряк съдебен контрол за законосъобразност не може да се извършва косвен съдебен контрол на мълчаливия отказ. Тъй като не може да се игнорира отказа за отмяна на отчуждаването, а наличието му отрича правото на собственост за ищцата, съдът е приел, че иска е неоснователен. Не са преценявани другите две предпоставки на иска по чл. 108 ЗС предвид това, че ищцата не може да се легитимира като собственик, поради което иска е неоснователен. Не кореспондира на доказателствата по делото твърдението, залегнало в условието на първия поставен въпрос, че не е проведен пряк съдебен контрол. Видно от съдържанието на диспозитива и мотивите на решение от 20.12.2010 г. по адм.д.№24/2010 г. на адм. отделение на СГС, жалбата на Р. Г. Г. срещу мълчаливият отказ на кмета на СО е отхвърлена, а с решение № 3318/07.03.2012 г. на ВАС, ІV о., това решение е оставено в сила, т.е. съдилищата са се произнесли по същество, като са преценили дали е налице материално-правната предпоставка за уважаване на искането за отмяна на отчуждаването, а не дали заявилата искането има правен интерес. Проведен е пряк съдебен контрол на отказа и постановеното съдебно решение е задължително за ищцата, като заявила искането и жалбоподател и Столична община. Нормата на чл. 17, ал.2 ГПК допуска провеждане на косвен съдебен контрол когато административен акт с преюдициално значение за разрешаване на граждански спор се противопоставя на страна, която не е взела участие в административното производство. Следователно ищцата не може да иска провеждане на косвен съдебен контрол, защото е проведен пряк съдебен контрол с нейно участие като жалбоподател и тя е обвързана от постановеното съдебно решение по него, съгласно чл. 177 АПК. Като е приел същото, въззивният съд е постановил решение в съответствие със съдебната практика - Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, Решение № 95 от 9.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2019 г., I г. о., Решение № 189 от 29.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2462/2015 г., I г. о. Така поради обстоятелството, че е проведен пряк съдебен контрол, от решението при провеждането на който е обвързана касаторката /ищца/ и поради наличието на съдебна практика по въпроса, в хипотезите, когато е проведен пряк съдебен контрол, не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по първия поставен въпрос. Жалбата на ищцата против мълчаливия отказ е разгледана по същество и е отхвърлена, а не е оставена без разглеждане, както е формулирано условието във втория въпрос. Административният съд е разгледал наличието на материално правните предпоставки за отмяна на отчуждаването на основание чл. 31 ЗОС, а не наличието на правен интерес за подалата искането и жалбата. Така поради това, че условието на въпроса не кореспондира на данните и доказателствата по делото, той не определя изхода от спора и по него не се допуска касационно обжалване. Не кореспондира на правната уредба твърдението, че ТР № 1 от 07.02.2011 г. по тълк.д. № 5/2010 на ВАС не е задължително за гражданския съд. То не съставлява задължителна практика, относима към допускането до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, но съгласно чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Като е приложил приетото от Върховният административен съд тълкувателно решение, въззивният съд се е съобразил със задължително тълкуване относно материално правните предпоставки за приложението на чл. 31 ЗОС. От това тълкуване са обвързани и следва да го прилагат както административните съдилища, така и гражданския съд. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение