Определение № 205 от 10.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2010/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение №101/17.03.2022г. по гр.д.№3996/2021г. на ВКС,четвърто г.о, с което не е допусната до разглеждане молба вх. № 270937 от 28.01.2021 г., подадена от С. В. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на определение № 81 от 05.02.2015 г. по ч. гр. дело № 7104/2014 г. на състав на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение. Частният жалбоподател С. В. К. моли а се отмени определението и да се разгледа молбата му за отмяна на определение от 05.05.2015г. по гр.д.№7104/2014г. на ВКС по същество. Ответниците - Г. М. Г. и С. Г. Г., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържат, че жалбата следва да се остави без уважение. Претендират присъждане на разноски в размер на 500 лева. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок и е подадена от процесуално легитимирана страна. С определение № 81 от 05.02.2015 г. по ч. гр. дело № 7104/2014 г. на състав на ВКС, гражданска колегия, трето отделение не е допуснат касационен контрол по отношение на въззивно определение № 2482 от 13.10.2014 г. по ч. гр. дело № 3594/2014 г. на АС София, с което е потвърдено определението на ГС-София по гр. дело № № 6312/2014 г.за прекратяване на производството по иска на С. М. срещу Г. М. и С. Г. с изложени твърдения, че частният жалбоподател е биологичен баща на ответника Г., припознат от ответника Г. Г.. С обжалваното опредление ВКС не е допусната до разглеждане молба вх. № 270937 от 28.01.2021 г., подадена от С. В. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на определение № 81 от 05.02.2015 г. по ч. гр. дело № 7104/2014 г. на състав на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение. Прието е, че в конкретния случай молителят няма правен интерес да иска отмяна на цитираното определение на ВКС, тъй като същото не е съдебен акт, с който се разрешава правен спор. Изложени са съображения затова, че характеристиката на определенията по чл. 288 ГПК, към които се отнасят и определенията на ВКС по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК, е разяснена с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. и ТР № 2 от 28.09.2011 г. по т. дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, като и в двете тълкувателни решения са посочени особеностите на определенията по чл. 288 ГПК, като съдебни актове, с които съставите на ВКС не осъществяват тълкувателна, решаваща дейност, а проверка за наличието на основания за допускане на касационен контрол със самостоятелно значение, без да влияят върху изхода на делото, респективно върху разрешаване на правния спор. Прието е, че именно по тези свои особености въпросните определения, с които не се допуска касационно обжалване, каквото е и определението предмет на настоящето производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, се характеризират като съдебни актове, които не разрешава правен спор. Посочено е, че изложеното е в съответствие и с разрешенията, приети с решение № 4/2009 г. на Конституционния съд на Република България, съгласно което такова ограничение в приложното поле на касационното обжалване не противоречи на принципите на правовата държава. Молителят няма правен интерес да иска отмяна на съдебен акт /посоченото определение на ВКС/, с който не се разрешава процесуалноправния спор. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е правилно. В обжалваното определение правилно е прието, че определение № 81 от 05.02.2015 г. по ч. гр. дело № 7104/2014 г. на състав на ВКС, гражданска колегия, трето отделение, с което не е допуснат касационен контрол по отношение на въззивно определение№ 2482 от 13.10.2014 г. по ч. гр. дело № 3594/2014 г. на АС София, не подлежи на отмяна. Определенията по чл.288 ГПК като вид съдебни постановления нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита, чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави. Производството по чл.303 – чл.309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определенията за прекратяване на производството поради отказ от иска, тъй като имат техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК. Определенията по чл.288 ГПК са резултат от неправораздавателния характер на дейността на ВКС по селекция на жалбите, при която правото на касационно обжалване на заинтересованата страна се поражда в резултат на положителния извод за наличие на условията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като определението на ВКС в обратен смисъл не решава спора относно несъществуването на субективното процесуално право на касационно обжалване и затова няма преграждащ характер, според чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Дейността на ВКС по селекция на касационните жалби е условие чрез касационното производство да се осъществи не само правораздавателната, но и неправосъдната функция на ВКС по чл. 124 Конституцията на Република България - върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите с цел пряка защита на правото и законността. Обжалваното определение е съобразено и с даденото разрешение в т.6 на ТР№7/ 31.02017г. по ТД№7/2014г. ОСГТК на ВКС, в която е прието, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, поради което не може да се иска отмяна и на въззивно определение № 2482 от 13.10.2014 г. по ч. гр. дело № 3594/2014 г. на АС София, което не е допуснато до касационно обжолване и е влязло в сила. Ето защо обжалваното определение, с което не е допусната до разглеждане по същество молба вх. № 270937 от 28.01.2021 г., подадена от С. В. К., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на определение № 81 от 05.02.2015 г. по ч. гр. дело № 7104/2014 г. на състав на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, постановено в производство по чл.288 ГПК, следва да се потвърди. Предвид изхода на делото, ответникът по молба - Г. М. Г. има право на направените в настоящото производство разноски за адвокатска защита - възнаграждение в размер на 500 лева от Г. М. Г.. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение