Определение № 55 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 385/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. М. П. срещу определение № 896/11.12.2015г. постановено по ч.гр.д.№ 815/2015г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4488 от 14.09.2015г. на Пернишки районен съд по ч.гр.д. № 2082/2015г. за прекратяване производството по делото и връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите й. В частната жалба се поддържа, че прекратявайки производството, съдът е отказал да разгледа насрещния иск и инцидентния установителен иск, предявени от ответника по иска, като се е задоволил да посочи, че при нередовна искова молба не дължи произнасяне по предявените от ответната страна насрещен иск и инцидентен установителен иск, а това е възможно само при отстранени нередовности на основната искова молба. Жалбоподателят счита, че изложеното разбиране не намира опора нито в закона, нито в съдебната практика, нито в правната теория. Затова поставя въпроса дали при прекратяване на делото по първоначалния иск подлежи на прекратяване и производството по предявените насрещен иск или инцидентен установителен иск. Ответниците по частната жалба не изразяват становище по нея. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: Производството по гр.д. № 2082/2015г. по описа на Пернишки районен съд е образувано по искова молба на Г. К. С. против И. Б. Д. и Р. М. П. за признаване за установено, че наследодателят К. С. М., починал на 02.04.1998г., е собственик на недвижим имот: Ливада от 1,002 дка, четвърта категория, местност „К.“ в землището на [населено място], съставляваща имот № 002005 по картата на землището. В подадения отговор на исковата молба ответницата Р. М. П. е заявила, че предявява инцидентен установителен иск срещу ищеца и ответницата И. Б. Д. за установяване, че е собственик на процесния имот, както и насрещен негаторен иск срещу ищеца, с който същият да бъде задължен да прекрати всички действия, с които накърнява или би накърнил правото й на собственост върху процесния имот. Първоинстанционният съд е приел, че подадената искова молба е нередовна и с разпореждане от 21.07.2015г. е указал на ищеца да отстрани нередовностите й. Поради неизпълнение на тези указания с определение № 4488 от 14.09.2015г. Пернишки районен съд е прекратил производството по делото и е върнал подадената от Г. К. С. искова молба. Този акт е обжалван от страна на ответницата Р. М. в частта, с която е прекратено производството без произнасяне по предявените от нея насрещен иск и инцидентен установителен иск. Пернишки окръжен съд в обжалваното определение е приел, че при нередовна искова молба съдът не може да се произнася по предявени от ответника насрещен иск и инцидентен установителен иск, а това е възможно само при отстранени нередовности. Поставеният от жалбоподателя правен въпрос дали при прекратяване на производството по основния иск се прекратява и делото относно предявените насрещен и инцидентен установителен иск, е от обуславящо значение за изхода на производството. По него не се установи съдебна практика, а същият несъмнено има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ето защо са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Насрещният иск /чл.211 ГПК/ и инцидентният установителен иск /чл. 212 ГПК/ са форми на последващо обективно съединяване на искове. И в двата случая във вече висящия процес се въвежда нов правен спор, който да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо - при насрещния иск това е спор, който е свързан с първоначалния или може да се извърши прихващане между тях, а при инцидентния иск това е оспорено преюдициално правоотношение. Съдът дължи извършване на проверка на допустимостта на всеки от обективно съединените искове. Затова, наличието на основание за прекратяване на производството по първоначалния иск, не обуславя прекратяване и на производството по насрещния и по инцидентния установителен иск. Ако те са допустими, съдът дължи разглеждането им и произнасянето по тях с решение, независимо от прекратяването на основния спор. При горното разрешение на поставения процесуалноправен въпрос, частната жалба се явява основателна. В настоящия случай ответницата П. в отговора на исковата молба е заявила предявяване на насрещен иск и на инцидентен установителен иск. И двата не са съобразени с изискванията на закона за редовност на исковата молба - чл. 127 и чл. 128 ГПК. В такава хипотеза съдът дължи извършване на действията по чл. 129 ГПК, а именно: да констатира нередовностите, да даде указания за отстраняването им и при неизпълнение на указанията да върне исковите молби. Пернишки районен съд не се е произнесъл по приемането на така заявените обективно съединени искове за съвместно разглеждане и не е извършил проверка за допустимостта им, а е върнал първоначалната искова молба поради неотстранени нередовности и прекратил производството по делото изцяло. Възникналото основание за връщане на исковата молба обаче не обуславя прекратяване на производството и по обективно съединените насрещен и инцидентен установителен иск, ако бъдат изпълнени изискванията за тяхното надлежно предявяване. Следователно, к ато е прекратил производството по делото изцяло, включително и по предявените от Р. П. насрещен иск и инцидентен установителен иск, Пернишки районен съд е нарушил процесуалния закон и е осуетил исковата защита на ответната страна по делото. В. съдебен акт и потвърдения с него първоинстанционен акт за прекратяване на производството в посочената част, следва да бъде отменен. Делото следва да се върне на първата инстанция за осъществяване на дължимите съдопроизводствени действия по предявените насрещен иск и инцидентен установителен иск, които да започнат с даване на указания за привеждането им съответствие с изискванията на чл. 127 и 128 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.