Определение № 196 от 23.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2940/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Б. В., чрез адв. П. С., против въззивно решение № 399/19.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2606/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1694/07.05. 2020 г. по гр. д. № 28/2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което Б. Б. В. е осъден да заплати на основание чл. 50 във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД на В. А. и Е. Г., граждани на Република Гърция, общо сумата от 36 976,38 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразени в направени разходи за ремонт и репатриране на собствения им лек автомобил марка JEEP, модел WRANGLER, гръцка регистрация № ., номер на рамата: ., цвят – бял, обем на двигателя – 2776 сс, година на производство 2015 г., причинени при ПТП на 16.12.2017 г. на главен път II-19 в посока [населено място] – [населено място], поради челен удар на лекия автомобил с едро домашно животно – крава, порода „Лимузен” с ушна марка BFSA BG ., собственост на ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 11.02.2019 г. до окончателното заплащане на сумата и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа, че възприетото от въззивния съд по отношение на механизма на настъпване на процесното ПТП не кореспондира с установеното в представения по делото протокол за ПТП, показанията на съставилото го лице и обичайната човешка реакция на шофьора да завие на ляво за да избегне появилата се от дясно опасност на пътното платно в такива случаи. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответните страни по касация В. А. и Е. Г., подаден чрез адв. Я. З., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. С въззивното решение е потвърдено решение № 1694/07.05. 2020 г. по гр. д. № 28/2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което Б. Б. В. е осъден да заплати на основание чл. 50 във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД на В. А. и Е. Г., граждани на Република Гърция, общо сумата от 36 976,38 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразени в направени разходи за ремонт и репатриране на собствения им лек автомобил марка JEEP, модел WRANGLER, гръцка регистрация №. номер на рамата: ., цвят – бял, обем на двигателя – 2776 сс, година на производство 2015 г., причинени при ПТП на 16.12.2017 г. на главен път II-19 в посока [населено място] – [населено място], поради челен удар на лекия автомобил с едро домашно животно – крава, порода „Лимузен” с ушна марка BFSA BG ., собственост на ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 11.02.2019 г. до окончателното заплащане на сумата. По делото не се спори и е установено от събраните доказателства, че ищците са собственици на описания по-горе автомобил JEEP, модел WRANGLER, а ответникът е собственик на домашното животно – крава, порода „Лимузен”. Спорен пред въззивната инстанция е бил въпросът за механизмът на настъпилото ПТП. Въззивният съд е приел, че ПТП е настъпило при внезапно навлизане от животното на пътното платно отдясно, като тази поява е направила невъзможно предотвратяване на удара с него. Във връзка с възраженията на ответника е посочил, че няма фактическа основа за възприемане на вариант, при който животното да е последно от стадото, имало е групи животни, както твърди жалбоподателят, и се е движило бавно по самото пътно платно до конфликтната точка. Жалбоподателят не е провел насрещно доказване, разколебаващо доказването, извършено от ищците, което да даде основание за извод, че местоположението и движението на кравата е позволявало своевременното й възприемане като опасност за движението – не е осигурил, след като му е дадена възможност, за разпит лицето, сочено като пастир на стадото, нито е изтъкнал процесуални нарушения на съда във връзка с непровеждането на такъв разпит. Противно на доводите на жалбоподателя, от показанията на разпитания по делото свидетел не се установява, че блъснатата крава е била заедно с други крави и е била последна в колоната от животни. Фактът, че при посещение на мястото на ПТП и преди самото място свидетелят е възприел стадо крави, не прави възможен извод, че въпросната крава при настъпване на ПТП е била заедно със стадото, към което принадлежи. Местоположението на кравата на пътя в конкретния случай, в конкретната част на денонощието и при натоварено движение може да бъде обяснена само с внезапна поява, а не с неподвижно положение на пътното платно. От реакцията на водача да завие надясно, т. е. обратно на посоката, от която се е появила кравата – отдясно (съобразно възприетия механизъм на ПТП), също не може да се заключи, че кравата е стояла на пътното платно. Животното е било само, отделило се от стадото и при внезапната му поява в осветеното пространство пред автомобила ПТП е било непредотвратимо. ПТП е настъпило в участък след поставен предупредителен знак за опасност А 21 "Възможна е поява на домашни животни". Съгласно заключението на АТЕ при избраната скорост на движение, ако животното не беше излязло внезапно, водачът на МПС е могъл да спре в зоната на осветеност от светлините на фаровете. Не е доказано и, че ПТП е настъпило в участък от пътя, за който важи сигнализацията с пътния знак А 21, тъй като ПТП е настъпило в диапазона от 200 до 300 м след знака. В случая не е установено да е била поставена допълнителна табела Т2, съгласно чл. 20, ал. 4 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, поради което следва да се приеме, че предупреждението е за опасност максимум до 200 м след знака. Опасността за движението е възникнала внезапно и непредвидимо в опасната зона на автомобила, чиято скорост на управление не е доказано да е била несъобразена с отрицателното влияние на всички фактори, които усложняват конкретната пътна обстановка, за да може да спре пред всяка налична опасност на пътя и да предотврати настъпването на ПТП. Ответникът, като собственик на животното, което е причинило ПТП е легитимиран да отговаря по исковата претенция, доколкото не е проведено доказване, че лицето, упражнявало надзор над животното, е единствено виновно за увреждането. Ответникът дължи репариране на имуществените вреди на ищците, понесените от тях като собственици на увредената вещ под формата на загуби – сумата 36 976,38 лв., представляваща разходи за ремонт по пазарни цени на фактически нов автомобил с експлоатация под 3 години, съгласно заключението на АТЕ и сумата 585 лв., разходи за придвижване на автомобила до сервиз. В допълнение въззивният съд е посочил, че дори и да се възприеме, заявеното за пръв път с въззивната жалба твърдение, че съпругата на ответника е собственик на кравата, това не обуславя съвместна процесуална легитимация на съпрузите, поради което не е и от значение за изхода на спора. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото решението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. В случая твърдението на касатора, че решението е очевидно неправилно тъй като е постановено при явна непълнота на доказателствата и неизясняване на съществени фактически обстоятелства, както беше изрично посочено не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Решението не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.