Определение № 50683 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 779/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. Н. Ж., чрез адвокат Н. А. от АК-Бургас, срещу решение № 518/16.11.2021 г. по гр.д. № 1303/2021 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 260755/20.05.2021 г. по гр.д.№ 7976/2020 г. на Районен съд Бургас и е уважен предявения иск на „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД против Д. Н. Ж. за връщане на дадената му под наем единична стая, респ. отхвърлен е предявения насрещен иск за неимуществени вреди срещу дружеството. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради което се иска неговата отмяна. От „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД, чрез юрисконсулт Е. Н., е подаден писмен отговор, с който оспорват доводите в касационната жалба и искат да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в производството. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, както в частта за освобождаване и предаване на единична стая по договора за наем от 07.05.2014 г. с месечна наемна цена 54 лева. Така и по отношение на иска за неимуществени вреди в размер на 3000 лева Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая, цената на исковете се определят по правилото на чл.69, ал.1, т.1 и 5 ГПК, т.е. от търсената сума в размер на 3000 лева и от цената на наема за една година в размер на 648 лева /т.20 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/. Всеки от предявените за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени искове на основание чл.233, ал.1 и чл.49 ЗЗД е с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване, предвиден в закона, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение