Определение № 6270 от 11.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на А. Л. З. и с адрес в [населено място], на [улица], вх. № 16126/04.11.2024 г. по описа на Върховния административен съд, против Определение № 19788 от 14.10.2024 г. и Определение № 19791 от 14.10.2024 г., постановени по адм. д. № 3649 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град. Оплаква се, че атакуваните съдебни актове са нищожни, недопустими и неправилни на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че с постановяването им, му е отказан достъп до правосъдие, като решаващият състав на Административен съд – София-град е преградил достъпа му до инстанционен съдебен контрол, злоупотребявайки с „магистратска власт, правомощия и компетентност“, в нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). По същество, в условия на алтернативност, иска обезсилването или отмяната на обжалваните определения. Отправя искане за постановяване на тълкувателно решение по конкретен въпрос. На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от с.р. от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на представляващия го адвокат за първоинстанционното производство и за производството пред настоящия съд. Претендира също сторените други съдебни разноски за две инстанции. Ответникът по частната жалба – Министерство на правосъдието със седалище и адрес на управление в София, на ул. „Славянска“ № 1 изразява становище за неоснователност на частната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 АПК. Иска оставянето й без уважение и потвърждаването на обжалваните определения. Частната жалба е недопустима./ Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която обжалваните определения, предмет на касационен контрол, са неблагоприятни. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Определение № 19788/14.10.2024 г. по адм. д. № 3649/2024 г., състав на Административен съд – София-град е оставил без разглеждане искането на А. Л. З., обективирано в негова „жалба-искане“, вх. № 26863/24.09.2024 г. (л. 23-24 от адм. д. № 3649/2024 г. на Административен съд – София-град), за допълване на Решение № 12893/25.07.2024 г. по адм. д. № 3649/2024 г. на Административен съд – София-град и е отхвърлил искането на частния жалбоподател за поправка на очевидна фактическа грешка в това съдебно решение. С обжалваното Определение № 19791/14.10.2024 г. по адм. д. № 3649/2024 г., състав на Административен съд – София-град е оставил без разглеждане „жалба-искане“, вх. № 26863/24.09.2024 г., на З., с която се обжалва изцяло, като неправилно, нищожно и недопустимо, Решение № 12893/25.07.2024 г. по адм. д. № 3649/2024 г. на Административен съд – София-град, с искане последното да бъде обезсилено или отменено. По делото се установява следното от фактическа и правна страна: С Решение № 12893/25.07.2024 г. по адм. д. № 3649/2024 г. на Административен съд – София-град, по жалби на А. З., в производство по реда на чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), Административен съд – София-град е обезсилил Решение № 4625/10.07.2023 г. по адм. д. № 245 по описа за 2017 г. на същия съд в частта му, в която е отхвърлен предявения от Л. против Министерство на правосъдието иск за присъждане на обезщетение за вреди на здравето му, причинени му за периода от 06.12.2016 г. до 08.09.2020 г. от неправилно лечение, оставил е в сила Решение № 4625/10.07.2023 г. в останалата му част и е оставил в сила Допълнително решение № 7078/20.11.2023 г. по адм. д. № 245/2017 г. на Административен съд – София-град. З. обжалвал Решение № 12893/25.07.2024 г. с „жалба-искане“, вх. № 26863/24.09.2024 г. по описа на Административен съд – София-град, адресирана до Върховния административен съд, като се оплакал, че същото е неправилно, нищожно и недопустимо. Отправил три искания до съда: 1. за произнасяне с допълнително решение по исковия спор за неимуществена обезвреда; 2. за поправка на Решение № 12893/25.07.2024 г. поради допусната в него очевидна фактическа грешка и 3. да се обезсили, като недопустимо, алтернативно – да се отмени, като неправилно, Решение № 12893/25.07.2024 г. по адм. д. № 3649/2024 г. на Административен съд – София-град. По „жалба-искане“ на З., вх. № 26863/24.09.2024 г., Административен съд – София-град се произнесъл с обжалваните в настоящото производство определения. В Определение № 19788/14.10.2024 г. съдът е обсъдил исканията на частния жалбоподател за произнасяне с допълнително решение по исковия спор между него и Министерство на правосъдието за неимуществена обезвреда и за поправка на Решение № 12893/25.07.2024 г. по адм. д. № 3649/2024 г. на същия съд поради допусната в него очевидна фактическа грешка.Преценил е искането за допълване, като недопустимо, поради предявяването му извън едномесечния срок по чл. 176, ал. 1 АПК. Оставил го е без разглеждане.Приел е за неоснователно искането на лицето за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 12893/25.07.2024 г. Мотивирал се е, че формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда съответства на външното й изразяване в неговия диспозитив. Посочил е, че при проверка на диспозитива на решението, чиято поправка се иска, правилно са изписани номера на първоинстанционното решение и номера на делото, по което е постановено, имената и ЕГН на ищеца, името на ответника, както и исковия период. По изложените съображения, е постановил обжалваното Определение № 19788/14.10.2024 г., в чийто диспозитив е посочил, че, на основание чл. 285, ал. 1, изр. трето ЗИНЗС, то подлежи на обжалване, в 7-дневен срок от уведомяване на искателя, пред тричленен състав на Административен съд – София-град в частта му, в която е оставено без разглеждане искането на А. З., обективирано в негова „жалба-искане“, вх. № 26863/24.09.2024 г., за допълване на Решение № 12893/25.07.2024 г. по адм. д. № 3649/2024 г. на същия съд. Посочил е също, че Определение № 19788/14.10.2024 г. в частта му, в която е отхвърлено искането на З. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 12893/25.07.2024 г., не подлежи на обжалване. С обжалваното Определение № 19791/14.10.2024 г., административният съд не разгледал по същество третото искане на З. по негова „жалба-искане“, вх. № 26863/24.09.2024 г. за обезсилването, като недопустимо, алтернативно – отмяната, като неправилно, на Решение № 12893/25.07.2024 г. по адм. д. № 3649/2024 г. на Административен съд – София-град. Обосновал се е, че същото е недопустимо на основание чл. 215, т. 4 АПК, като подадено против окончателен съдебен акт, който не подлежи на касационно оспорване. В диспозитива на обжалваното определение е посочил, че, на основание чл. 285, ал. 1, изр. трето ЗИНЗС, то подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – София-град в 7-дневен срок от уведомяването на З.. Предвид подаването на частната жалба на З. против Определение № 19788 от 14.10.2024 г. и Определение № 19791 от 14.10.2024 г., постановени по адм. д. № 3649 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град директно пред Върховния административен съд, с Рапореждане по вх. № 16126 от 04.11.2024 г. (л. 5 от адм. д. № 11965/2024 г. по описа на Административен съд – София-град), изпълняващият функциите на председател на трето отделение при Върховния административен съд е разпоредил частната жалба на З. против процесните определения да се изпрати на Административния съд – София-град за администриране при условията на чл. 213а, ал. 1 АПК. С Определение № 24264/20.11.2024 г. по вх. № 30013/06.11.2024 г. (л. 9 от адм. д. № 11965/2024 г. на Административен съд – София-град), тричленен състав на Административен съд – София-град е приел, че частна жалба на З., вх. № 16126/04.11.2024 г. по описа на Върховния административен съд, е недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК в частта й, в която се обжалва Определение № 19788/14.10.2024 г. в частта му, в която е отхвърлено искане на А. З. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 12893/25.07.2024 г. по адм. д. № 3649/2024 г. на Административен съд – София-град. Позовал се е на нормата на чл. 175, ал. 2 АПК. По аргумент от посочената разпоредба, че решението за поправката подлежи на обжалване по реда на самото решение, е счел, че, доколкото Решение № 12893/25.07.2024 г. по адм. д. № 3649/2024 г. на Административен съд – София-град е касационно и като такова представлява окончателен съдебен акт на основание чл. 223 АПК, частната жалба на З. в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане. В диспозитива на Определение № 24264/20.11.2024 г. по вх. № 30013/06.11.2024 г. е посочено, че, на основание чл. 285, ал. 1, изр. трето ЗИНЗС, във вр. с чл. 213а, ал. 7 АПК, то подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – София-град в 7-дневен срок от уведомяването на З. за постановяването му. В останалата й част, съдът е приел, че частна жалба на З., вх. № 16126/04.11.2024 г. по описа на Върховния административен съд, е редовна и допустима за разглеждане по същество. Администрирал я е, като изпратил препис от същата на ответната страна – Министерство на правосъдието на основание чл. 232 АПК. Образувано е адм. д. № 11965/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, по което с Определение № 25777 от 02.12.2024 г. тричленен състав на Административен съд – София-град е изпратил на Върховния административен съд по подсъдност частната жалба на З., вх. № 16126/04.11.2024 г., против Определение № 19791 от 14.10.2024 г. и Определение № 19788 от 14.10.2024 г. в частта му, в която е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за допълване на Решение № 12893/25.07.2024 г. по адм. д. № 3649/2024 г. на Административен съд – София-град. Наред с това е прекратил производството по образуваното пред него адм. д. № 11965/2024 г. За да постанови, че делото не му е подсъдно (хипотезата на чл. 135, ал. 2 АПК), съдът се е обосновал, че Определение № 19791 от 14.10.2024 г. и Определение № 19788 от 14.10.2024 г. в частта му, в която е оставено без разглеждане искането на З. за допълване на Решение № 12893/25.07.2024 г. по адм. д. № 3649/2024 г. на Административен съд – София-град, не подлежат на разглеждане от тричленен състав на Административен съд – София-град (в какъвто смисъл е приетото от касационния състав на същия съд в Определение № 24264/20.11.2024 г. по вх. № 30013/06.11.2024 г. – л. 9 от адм. д. № 11965/2024 г. на Административен съд – София-град), а от Върховния административен съд предвид обстоятелството, че са постановени от тричленни състави на Административен съд – София-град и с оглед нормата на чл. 285, ал. 1, изр. трето ЗИНЗС, която тълкувал в смисъл, че касае определения, постановени от първоинстанционния съд в състав от един съдия. В допълнение към аргументите си, че Върховният административен съд е надлежният съд да разгледа частна жалба на З., вх. № 16126/04.11.2024 г., е посочил, че определенията на тричленен състав на Административен съд – София-град не подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на същия съд. Обжалваното определение № 19788 от 14.10.2024г. в частта, с която се иска допълване на решение № 12893 от 25.07.2024г. постановено по адм.д № 3649 по описа за 2024г. на АССГ е правилно и обосновано, не са налице твърдените нарушения на материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 176 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Съдът постановява допълнително решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение. Решението, чието допълване се иска е окончателно, доколкото същото е постановено в касационно производство срокът по чл. 176, ал.1 АПК - 1 месец, започва да тече от 25.07.2024г. и изтича на 25.08.2024г. Подаденото на 24.09.2024г. искане е подадено след законния срок, поради което се явява просрочено и правилно и обосновано съдът го е оставил без разглеждане. Обжалваното определение следва да се остави в сила. Все пак следва да се посочи, че искането за допълване на решение № 12893 от 25.07.2024г. постановено по адм.д № 3649 по описа за 2024г., е свързано с обстоятелството, че след частичното обезсилване на първоинстнационното решение № 4625 от 10.07.2023г., тричленният касационен състав не е постановил нито връщане на делото на първата съдебна инстанция в тази част, нито прекратяване на делото в хипотезата на чл. 221, ал.3 АПК. Така след частичното обезсилване на първоинстанционното решение съдът от първата съдебна инстнация продължава да бъде сезиран с иск, който се явява недопустим, но по недопустимостта не е налице произнасяне. Първоинстнационният съд не може да се произнесе, доколкото не е разпоредено връщане на делото на първата съдебна инстнация, а касационният състав също не еприложил хипотезата за прекратяванена делото в тачи част. Налице е пропуск на касационния състав на АССГ да приложи правните последици от установената от него недопустимост на съдебното първоинстнационно решение, свързана с недопустимостта на иска в тази част. Въпреки просрочието на искането за допълване, направено от ищеца, няма пречка съдът от касационната инстанция по свой почин - чл. 176, ал. 1 АПК, да се произнесе по този въпрос, като или изпрати делото за ново разглеждане, или прекрати делото в тази му част. В първата от двете хипотези, когато действа служебно / по свой почин/ съдът не е обвързан с процесуален срок. В противен случай съдебната инстанция ще продължава да бъде сезирана с иск, по който няма произнасяне. Все пак следва да се посочи, че искането за допълване на решение № 12893 от 25.07.2024г. постановено по адм.д № 3649 по описа за 2024г., е свързано с обстоятелството, че след частичното обезсилване на първоинстнационното решение № 4625 от 10.07.2023г., тричленният касационен състав не е постановил нито връщане на делото на първата съдебна инстанция в тази част, нито прекратяване на делото в хипотезата на чл. 221, ал.3 АПК. Така след частичното обезсилване на първоинстанционното решение съдът от първата съдебна инстнация продължава да бъде сезиран с иск, който се явява недопустим, но по недопустимостта не е налице произнасяне. Налице е пропуск на касационния състав на АССГ да приложи правните последици от установената от него недопустимост на съдебното първоинстнационно решение, която е свързана с недопустимост на иска в тази част. Въпреки просрочието на искането за допълване, направено от ищеца, няма пречка съдът от касационната инстанция по свой почин - чл. 176, ал. 1 АПК, да се произнесе по този въпрос, като или изпрати делото за ново разглеждане, или прекрати делото в тази му част. В първата от двете хипотези, когато действа служебно / по свой почин/ съдът не е обвързан с процесуален срок. В противен случай съдебната инстанция ще продължава да бъде сезирана с иск, по който няма произнасяне. Частната жалба срещу същото определението на касационния състав в частта, с която е отхърлено искането за поправка на очевидна фактическа грешка в касационното решение № 12893 от 25.07.2024г., е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Обжалваното определение № 19791 от 14.10.2024г., постановено по адм.д № 3649 по описа за 2024г. на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалба от 24.09.2024г., с която се оспорва като неправилно, нищожно и недопустимо решение № 12893 от 25.07.2024г. е правилно и обосновано. Правилно съдът е приел, че решението, постановено в касационното производство - № 12893 от 25.07.2024г. има окончателен характер и не подлежи на обжалване. Съдът обосновано и правилно е приложил нормата на чл. 213а, ал.2, вр. чл. 215, т.4 АПК и оставил без разглеждане жалбата. Определението следва да се остави всила. Водим от горното, Върховният административен съд