Определение № 50329 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2225/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 260006/02.03.2022 г. по гр.д. № 34/2021 г., с което Апелативен съд – Варна след изменение на решение № 103/30.07.2020 г. по гр.д. № 149/2017 г. на Окръжен съд – Разград е отхвърлил исковете по чл. 153 ЗПКОНПИ, предявени от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), процесуален субституент на държавата, срещу Н. Д. Е. и Л. Д. Б.. Решението се обжалва от КПКОНПИ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материалноправен въпрос (конкретизиран и уточнен съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПСОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ сумите от придобитото и впоследствие отчуждено/разпоредено друго имущество, за което не е установен законен източник на средствата за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето и свързаните с него лица по чл. 144 ЗПКОНПИ в края на проверявания период? Касаторът счита, че въпросът обуславя решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а въззивният съд му е отговорил в противоречие с конкретни решения на ВКС, които цитира. Позовава се и на привременната пречка по чл. 292 ГПК за допустимост на касационното производство, която според него осъществява висящото тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. По същество се оплаква, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК). Ответниците, ответници и по касация, възразяват, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение. Жалбата е допустима (решението е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.), подадена е от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът), в срока по чл. 283 ГПК и при спазване на всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Повдигнатият въпрос обуславя решението (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК), но е налице привременната пречка по чл. 292 ГПК за допустимост на касационното производство. Съображения: Въззивният съд е приел, че първият ответник е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. и престъпление по чл. 212, ал. 1 НК (престъпления, визирани в чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ), а вторият ответник е лице по чл. 144 ЗПКОНПИ (във фактическо съжителство е с първия ответник, с когото са родители на две деца, родени съответно през 2003 г. и през 2006 г.). За извода налице ли е значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, въззивният съд е изключил: 1) суми в общ размер 329 996.93 лв. - постъпилите чрез системи за бързи плащания в периода 10.07.2007 г. - 26.11.2012 г.; 2) суми в общ размер 9 326.02 лв. по сметки съответно на първия ответник (5 044.59 лв.) и на втория ответник (4 456.27 лв.) и 3) сумите, представляващи преведени социални помощи, придобити от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 1 НК. Не е намерил тези суми да са имущество в смисъла по § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, доколкото не са налични в патримониума на съответния ответник в края на проверявания период. Приел е, че положителният нетен доход за проверявания период възлиза на 194 155.15 лв. = 343 430.71 лв. – 149 275.57 лв. Съпоставил го е със сумата 254 780 лв. - стойността на наличното имущество в края на проверявания период. Поради разликата в двете стойности (254 780 лв. – 194 155.15 лв. = 60 624.85 лв.) е достигнал до заключението, че липсва значителното несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ (в размера над 150 000 лв.), и исковете са неоснователни. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславя решението. Поради противоречивата практика по въпроса в решения по чл. 290 ГПК на ВКС, на които и касаторът се позовава, към момента е образувано и е висящо тълкувателно дело № 4/ 2021 г. ОСГК на ВКС. Излишно е настоящият състав повторно да сезира ОСГК с искане за тълкувателно решение, но е длъжен да спре касационното производство до приключване на тълкувателното дело (така ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. ОСГТК на ВКС). При тези мотиви, съдът