Определение № 2523 от 20.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 7 от 09.01.2024г. по гр.д. № 272/2023г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 101 от 21.02.2023г. по гр.д. № 75/2022г. на Дупнишки районен съд в обжалваната част, с която е допуснато извършване на съдебна делба между В. А. В. и Р. Д. Ц. на недвижим имот, представляващ УПИ с площ 590 кв.м., парцел *-*, в квартал 30 по регулационния план на [населено място], ведно с изградените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда от 72 кв.м., едноетажна масивна сграда, изградена от североизточната страна и едноетажна масивна сграда, изградена от югоизточната страна към основната двуетажна масивна жилищна сграда, при следните делбени части: за В. А. В. - 1/6 идеална част и за Р. Д. Ц. - 5/6 идеални части и е отхвърлен иска за делба против К. Р. Ц.. Касационната жалба е подадена от В. А. В., чрез пълномощник адв. Д. Д.. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по три правни въпроса, както и недопустимост на решението и очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба Р. Д. Ц., чрез пълномощника си адв. Е. Б., оспорва жалбата с писмен отговор. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба В. Д. Ц., конституиран като наследник на К. Р. Ц., починала на 11.12.2023г., не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Първоинстанционният съд е допуснал извършване на съдебна делба между В. А. В. и Р. Д. Ц. на урегулиран поземлен имот в [населено място] с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда от 72 кв.м., едноетажна масивна сграда, изградена от североизточната страна към основната сграда и едноетажна масивна сграда, изградена от югоизточната страна към основната двуетажна масивна жилищна сграда, при квоти: за В. А. В. 1/6 ид.ч., придобита в качеството й на купувач по договор за продажба на наследство от В. Ц. и 5/6 ид.ч. за Р. Ц., придобити по наследство от баща му Д. Ц. /1/6 ид.ч./ и чрез договор за покупко-продажба от майка му К. Ц. /4/6 ид.ч./ По отношение на К. Ц., искът за делба е отхвърлен. За да потвърди първоинстанционния акт Кюстендилски окръжен съд е приел за установено, че на 24.03.1968г. е сключен граждански брак между Д. Б. Ц. и К. Р. Ц.; на 12.10.1973г. Д. Б. Ц. се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност, а именно парцел *, имот пл. № * в квартал 33, по плана на Б.. Описаният в нотариалния акт поземлен имот е частично идентичен с УПИ *-*, в квартал 30 по действащия регулационен план на [населено място], одобрен със 1990г. Д. Б. Ц. е починал през 1999г. и е наследен от съпругата си К. Р. Ц. и синовете си Р. Д. Ц. и В. Д. Ц.. С констативен нотариален акт от 2010г. К. Р. Ц., Р. Д. Ц. и В. Д. Ц. са признати за собственици по наследство и давностно владение на 120/590 ид.ч. от процесния УПИ, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., при квоти: 4/6 идеални части за К. Ц. и по 1/6 идеална част за Р. и В. Ц.. С договор от 18.02.2016г. В. Д. Ц. е продал на В. А. В. наследството си, останало от покойния му баща Д. Б. Ц.. С нотариален акт за покупко-продажба от 2017г. К. Р. Ц. е продала на сина си Р. Д. Ц. собствените си 4/6 идеални части от поземления имот и сградата. Според приетата техническа експертиза в имота има изградена двуетажна масивна жилищна сграда със застроена реално площ от 83 кв.м.; до нея от североизток е долепена едноетажна сграда, която на практика на ниво първи етаж има само колони без стени, а на ниво втори етаж има стени и е със застроена площ от 11 кв.м.; от югоизток до двуетажната жилищна сграда има долепена още една сграда - едноетажна масивна със застроена площ от 12 кв.м. За двуетажната жилищна сграда, изградена в имота има одобрен типов проект, строително разрешение и строителен протокол от 1974г., а за трите съществуващи постройки в имота е издадено удостоверение за търпимост през 2014г. В това удостоверение като година на изграждане на двуетажната сграда е посочена 1976г.; на сградата, долепена от североизток 1992г., а на тази, долепена от югоизток 1997г. Спорът е концентриран върху това дали поземления имот и сградите са представлявали съпружеска имуществена общност или са били лична собственост на наследодателя Д. Ц.. Свидетелите Д. С. и С. В. сочат, че пристройките към жилищната сграда са правени по-късно след изграждането й, като свидетелят В. е конкретизирал, че и двете пристройки са били изградени след 1990г. - едната, през 1992г., а другата през 1997г. Между показанията на двамата свидетели има разногласие по въпроса кога е построена двуетажната жилищна сграда. Свидетелят С. твърди, че същата е изградена през 1966г., когато Д. Ц. все още е бил неженен, а свидетелят В., че сградата е изградена през 1976г., когато Д. Ц. е бил вече в брак с К. Ц.. Въззивният съд, възприемайки тази фактическа обстановка е приел, че както поземления имот, така и сградата с пристройките към нея са представлявали съпружеска имуществена общност между Д. Ц. и К. Ц.. По отношение на поземления имот, който е придобит по време на брака на основание наследство и давност, съдът се е позовал на ППВС № 8/1980г., според което когато придобивната давност е изтекла през време на брака, двамата съпрузи придобиват правото на собственост върху недвижимия имот в имуществена общност, дори и когато единият от тях е започнал сам да владее още от преди сключването на брака, а придобивната давност е изтекла по време на брака. Посочил е и практика на Върховния касационен съд в същия смисъл - решение №317 от 02.07.2010г. по гр.д.№877/2009г., I г.о., решение №715 от 19.11.2010г. по гр.д.№432/2009г., I г.о; решение №50042 от 06.06.2023г. по гр.д. №1049/2022г., II г.о. В случая Д. Ц. по време на с К. Ц. се е позовал на придобиване по давност, в резултат на което имотът е придобит от двамата в СИО, дори да е налице и друго придобивно основание като наследство. Посоченото в нотариалния акт, че имотът е придобит по наследство и давност означава, че владелецът е присъединил своето владение към това на неговия наследодател. Последното не променя извода, че собствеността се придобива от двамата съпрузи. По отношение на жилищната сграда съдът е дал вяра на показанията на свидетеля В., според когото сградата е изградена през 1976г., след сключване на брака, съпоставяйки ги със строителното разрешение и строителния протокол, които са от 1974г., а също и с факта, че в констативния нотариален акт от 1973г. сграда не е посочена. С оглед на това е приел, че построената в имота сграда също е в режим на съпружеска имуществена общност. Спрямо двете пристройки от североизток и от югоизток съдът е възприел установеното от експертизата, че това не са самостоятелни сгради, а именно пристройки, които обслужват главната вещ и следват нейния режим на собственост. Поради това след смъртта на Д. Ц. преживялата съпруга притежава 4/6 ид.ч. от поземления имот и от построената в него сграда с всички приращения. По тези съображения решаващият съд е потвърдил първоинстанционното решение за допускане на делба между В. А. В. и Р. Д. Ц., при квоти 1/6 ид.ч. и 5/6 ид.ч. и за отхвърляне на иска спрямо К. Ц. предвид извършеното от нея разпореждане в полза на Р. Ц.. Въззивният съд е намерил за несъстоятелни оплакванията на В. А. В., че решението не съдържа достатъчна индивидуализация на делбените имоти, според действащите в населеното място кадастрални и регулационни данни. Посочил е, че в диспозитива на решението, както урегулираният поземлен имот, така и сградите в него са обозначени, според актуалния им регулационен статут и в пълно съответствие с индивидуализацията, дадена от самата ищца в последната уточняваща молба. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива не се установяват. Първият въпрос, за който се поддържа разрешаването му в противоречие с практиката е: възможно ли е да се придобие недвижим имот на основание давностно владение, ако вече е придобит от същото лице на друго правно основание, например наследство. Такива мотиви Кюстендилски окръжен съд не е излагал и този въпрос не е релевантен за изхода на спора. По делото не е установено придобиване на поземления имот на две различни основания, което действително не е допустимо. Въззивният съд е разяснил, че отразеното в констативния нотариален акт от 1973г., че имотът се придобива по наследство и давност означава, че е продължено владението на наследодателя, но това не значи, че правото на собственост е придобито на две изключващи се основания. Вторият и третият въпрос се отнасят до индивидуализацията на допуснатите до делба постройки. Навежда се оплакване, че съдът не ги е описал според актуалните кадастрални и регулационни данни, включително граници, площ, съседи и др., което според касатора обуславя недопустимост или неправилност на постановеното съдебно решение. Въпросите не запълват общото основание за достъп до касационен контрол, още по-малко допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът е дал отговор на поддържаните пред него възражения в тази насока от страна на жалбоподателката. Видно е, че поземленият имот и двуетажната жилищна сграда са надлежно индивидуализирани в решението. Що се отнася до двете пристройки, то съдът ясно е посочил, че те не са самостоятелни сгради и затова е описал в коя част на къщата са изградени, но не ги е индивидуализирал с площите им, които са установени от експертизата. Последното не представлява порок на решението. Касаторът поддържа недопустимост на акта и очевидна неправилност по същите съображения, свързани с това, че допуснатите до делба постройки не само, че не са описани коректно в атакуваното решение, но и не съответстват на фактите по делото. Както бе посочено доводите са несъстоятелни и касационно обжалване на посочените основания не следва да се допуска. По делото няма съмнение кои са делбените обекти, а дори да е налице непълно описание на постройките, то във втората фаза на делбата предстои те да бъдат описани и оценени в актуалния им вид. На основание изложеното касационен контрол следва да бъде отказан. В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.