Определение № 122 от 02.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 592/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано по касационна жалба на Х. Г. И. срещу решение № 347/16.11.2015г., постановено по в.т.д. № 465/2015г. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване -чл.280, ал.1, т.1 и т.З ГПК. Ответникът по жалбата [фирма] оспорва касационната жалба и допълнението към нея. Поддържа, че поставените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси не обосновават нито общия, нито допълнителните селективни критерии за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Прави се искане за присъждане на направените за касационното обжалване разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решение № 309/16.07.2013г., постановено по т.д. №385/2011г., Старозагорският окръжен съд е уважил иска на Х. И. срешу [фирма] за сумата от 158 000 лв., представляваща паричната равностойност на дружествения дял на наследодателя й, бивш съдружник в търговското дружество, от които сумата от 152 000 лв., представляваща неразплатена печалба и сумата от 6000 лв., представляваща частта на съдружника в основния капитал на дружеството. С решение №263/7.05.2014г. по в.т.дело № 1351/2013г., Пловдивският апелативен съд, в състав Ц. М., К. А. и С. З. е обезсилил решението на Старозагорския окръжен съд като недопустимо и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Основанието за обезсилване на първоинстанционното решение е произнасяне от окръжния съд по искове, с които не е сезиран. Според съда, неправилно първоинстанционният съд е присъдил една обща сума, след като заявените искове са с различно правно основание и квалификация, както и че присъденото по своята формулировка не отговаря на претендираното. Пловдивският апелативен съд е дал указания, че ищцата е предявила иск за равностойност на дружествен дял на бивш съдружник / иск по чл.125, ал.З ТЗ/ и иск за неразплатена печалба/ иск по чл. 133, ал.1, изр.2 ТЗ/. Указано е да се обсъди и прецени наличието на предвидените в закона основания за всеки от исковете и се отчете, че неразпределената печалба е част от баланса на дружеството, въз основа на който се определя дружествения дял, ако не е взето решение от ОС за разпределението й. При новото разглеждане на делото друг състав на окръжния съд се е произнесъл по иск по чл.125, ал.З ТЗ - претенция, представляваща равностойността на дружествения дял на бившия съдружник С. Д. И. в дружеството / уважен/ и по иск по чл.133, ал.1, изр.2 ТЗ за сумата от 152 000 лв., представляваща съответстваща на дела на съдружника част от неразплатената печалба на дружеството /отхвърлен като неоснователен/. Пловдивският апелативен съд, в състав Ц. М., Г. Ч. и К. В., сезиран с въззивна жалба, е отменил в осъдителната част решението на Старозагорския окръжен съд и е отхвърлил като неоснователен иска по чл.125, ал.З ТЗ, след извършено прихващане с вземане на ответното дружество. Решението на окръжния съд, с което е отхвърлен искът по чл.133, ал.1, изр.2 ТЗ е потвърдено, т.е. съдът е приел, че е сезиран с два самостоятелни иска. По основанията по чл.280, ал.1 ГПК: Касаторката Х. И. поставя като релевантни за спора следните въпроси: 1.Допустимо ли е съдия участвал при решаване на делото в съответна негова фаза да участва при решаването му при повторното разглеждане на делото от същата инстанция и съставлява ли това съществено нарушение на съдопроизводствените правила? По този въпрос се поддържа противоречие с решение № 27/30.06.2015г. по гр.д. №4508/2014г. на ВКС, ГК, Ir.o.; 2. При направени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстнационния съд процесуални нарушения по доклада на делото и неизвършване на задължителни процесуални действия, следва ли въззивният съд да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагане на правото, като в този случай касае ли се до квалифициране на действията на първоинстнационния съд като съществено нарушение на процесуалните правила? Като допълнителен критерий се сочи т.2 на TP №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; 3. Представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила необсъждането на доводи във въззивната жалба? Жалбоподателят счита, че решението е постановено в противоречие с решение № 43/4.06.2014г. по т.д. № 213/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №22/24.02.2015г. по гр.дело № 4581/2014г. на ВКС, Ir.o.; 4. Представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила необсъждането на възражения за приобщени и обсъдени недопустими доказателства пред първоинстанционния съд и същите могат ли да бъдат обсъждани и да са основание въззивният съд да прави фактически и правни изводи в мотивите на постановения от него съдебен акт? Като допълнителен критерий се сочи противоречие с определение №729/19.07.2011г. по гр.д. № 152/2011г. на НВКС, ГК, Ir.o.; 5.Какво е решението на въззивният съд, с което е оставено в сила недопустимо решение на първоинстанционен съд? Поддържа се, че по този въпрос съдебната практика е противоречива. Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касационното обжалване ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия процесуален въпрос, конкретизиран на осн. т.1 на TP №1/20 Юг. на ОСГТК на ВКС: Представлява ли съществено процесуално нарушение участието на съдия при повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция, който е участвал при първото разглеждане на делото в същата инстанция? Доколкото член на състава на Пловдивския апелативен съд е участвал в съставите на съда при разглеждане на делото при обжалване на първото решение на Старазагорския окръжен съд и в производството по обжалване на второто решение на първоинстанционния съд, първият въпрос е релевантен за спора, което обосновава основния селективен критерий. Решението ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка съответствието му с решение №27/30.06.2015г. по гр.д. №4508/2014г. на ВКС, ГК, Ir.o., постановено по реда на чл.290 ГПК. Останалите поставени въпроси са обусловени от отговора на въпроса, по който се допуска касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд. Касаторът ще следва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на сумата от 3160 лв., в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, като платежния документ се представи в деловодството на съда в същия срок. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение