Определение № 31 от 16.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 67/2018 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по подадена на 01.11.2017г. частна касационна жалба от НАП против Определение № 3404 от 19.10.2017г. по ч.гр.д.№ 3553/2017г. на САС, ГО, 12 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на агенцията против определението от 06.03.2017г. по гр.д.№ 9429/2014г. на СГС, ГО, І-8 състав за отхвърляне на молбата на НАП за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. С частната жалба се иска отмяната на въззивния акт. Твърдението е, че неправилно, след като съдът е счел, че възражението по чл.78,ал.5 ГПК е основателно, агенцията е осъдена да заплати на ищцовото дружество възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2 392лв., която сума представлява адвокатски хонорар в двукратен размер над минималния по Наредба № 1/2004г. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК страната се позовава на противоречие на обжалвания акт с ТР №6/2012гг. на ОСГТК на ВКС, на т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието приложно поле не е обосновано. Отговор от насрещната страна не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Неоснователността на искането за допускане на обжалването пряко произтича от отсъствието на какъвто и да било въпрос и то с характеристиката на правен. Установяването на общата предпоставка за допускане на обжалването, ведно с допълнителната, е задължение на страната, тъй като касационният контрол е факултативен. Касационната инстанция няма правомощие да извежда въпроса от оплакванията за неправилност. Последните не са идентични с формулиране на обуславящия изхода на спора правен въпрос. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.