Определение № 4348 от 01.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба вх. № 12840/22. 07. 2024 г. от И. П. Н., чрез адв. П. Б., за изменение на определение № 3173 от 21. 06. 2024 г. по гр. д. № 3590/2023 г. на ВКС, 1 г. о., в частта за разноските, като присъдените в полза на И. М. И. разноски за касационната инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 2000 лв., бъдат намалени до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, поради прекомерност. Ответницата по молбата И. М. И. не е подала отговор, като срокът за това е изтекъл на 10. 09. 2024 г. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (определението по чл. 288 ГПК е обявено на 21. 03. 2024 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 22. 07. 2024 г. (понеделник). Разгледана по същество, молбата е основателна. Възражението на молителката И. П. Н. по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено своевременно. Предвид обстоятелството, че за администриращия касационната жалба съд и за ВКС не съществува задължение за изпращане на подадените отговори по чл. 287 ГПК и приложенията към тях на жалбоподателите и че пред ВКС не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено в първия възможен момент – в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Уговореното и платено от ищцата И. Н. П. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, подадена от ответницата по иска И. М. И., е в размер на 2000 лв. З. имуществен интерес на ищеца пред касационната инстанция е в размер на 2702, 54 лв. (данъчната оценка на 1/8 част от процесните шест земеделски имота, предмет на установителния иск за собственост, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК), при което предвиденият в чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към сключване на договора за правна защита и съдействие – 15. 08. 2023 г.) минимален размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба с изложение на основанията по чл. 280 ГПК, възлиза на 1200 лв. (т.е. договореното и платено адвокатско възнаграждение надвишава с 800 лв. минималния размер). Преценявайки фактическата и правна сложност на делото, броя и вида на поставените въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, заявеното основание и по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК, обема на посочената практика на ВКС във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обема и сложността на извършените от пълномощника на ответника по касационната жалба процесуални действия, липсата на проведено открито заседание пред касационната инстанция, настоящият състав намира, че договореното и платено от ищеца – ответник по касационната жалба адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на жалбата и процесуално представителство пред касационната инстанция, в размер на 2000 лв., е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и от направените от ответницата по касационната жалба и по иска разноски за заплащането му следва да бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, 1200 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,