Определение № 408 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 626/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. Д. срещу решение № 61/18.02.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 1628/2019 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 86/19.07.2019 г. по гр. дело № 44/2019 г. на Гълъбовския районен съд и вместо него е постановено следното: упражняването на родителските права по отношение малолетните деца на страните – Г. И. Д. и К. И. Д., е предоставено на майката П. Д. И., при която е определено и местоживеенето на децата – на адрес в [населено място]; определен е режим на лични отношения на децата и бащата (жалбоподателя); последният е осъден да заплаща на децата, чрез тяхната майка, месечна издръжка; в тежест на касатора са възложени и разноските и държавна такса по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба П. И. не е подала отговор на жалбата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя Ж. Д., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) може ли съдът да определи на кой родител да възложи упражняването на родителските права само въз основа на някои от критериите, посочени в чл. 59, ал. 4 от СК и възприети от съдебната практика, без да вземе предвид други такива; 2) длъжен ли е съдът в производствата по спор за родителски права да съобразява единствено изложените в ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства или следва да обсъди и други факти и обстоятелства, установени по делото, но непопадащи в обстоятелствата по букви „а“ – „л“ на постановлението; 3) възрастта на децата по-важен критерий ли е от пола на децата при преценката за възлагане упражняването на родителските права; 4) когато и двамата родители отговарят на критериите за упражняване на родителските права, какво е значението на обстоятелството, че децата дълго време са живели при единия родител, той е полагал и продължава да полага ежедневни грижи за тях, успял е да ги потопи изцяло в социалната си среда, създавайки условия за пълноценно задоволяване на нуждите им; 5) следва ли да се приемат за едни и същи полаганите от двамата родители до момента грижи за децата, когато децата са живели при майката отдавна, а при бащата живеят от година и четири месеца до ден-днешен, включително през времетраене на производството; 6) задължен ли е съдът да обсъди обстоятелствата, обуславящи интереса на децата, посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, или може да се ограничи само до обсъждане на обстоятелствата, посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г.; 7) могат ли обстоятелствата, посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г., да се степенуват, и ако – да, в каква поредност, с оглед по-новия ЗЗакрД, дефиниращ какво означава интерес на детето, допълващ значително обстоятелствата, от значение за упражняване на родителските права; и 8) по отношение на буква „ж“ на ППВС № 1/12.11.1974 г., какъв критерий трябва да следва съдът, когато децата не попадат нито в категорията „ниска възраст“, нито са с „разклатено здраве“, но в същото време са далеч от пубертета – между 5-10 години; от определящо значение ли е полът в такава ситуация по предходната буква „е“ на постановлението. По отношение на първите пет правни въпроса касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г., решение № 8/15.02.2019 г. по гр. дело № 1953/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 3/14.04.2020 г. по гр. дело № 1595/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 159/19.06.2015 г. по гр. дело № 6884/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 163/27.06.2018 г. по гр. дело № 1332/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 983/20.10.2008 г. по гр. дело № 29/2006 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС (соченото в тази връзка определение № 517/26.06.2018 г. по гр. дело № 1772/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС не се взема предвид от съда, тъй като то е постановено по реда на чл. 288 от ГПК и не формира практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК). По отношение на останалите три правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението се навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени по делото следните обстоятелства: Страните са живели на съпружески начала, от което съжителство са родени двете им малолетни деца – Г., [дата на раждане] и К., [дата на раждане] Страните са живели заедно и са отглеждали децата съвместно до месец юни 2018 г., при което бащата е работел и е осигурявал издръжката на семейството, а майката се е грижила за децата. На няколко пъти в отношенията между родителите са настъпвали раздори, при които бащата е упражнявал физическо насилие над майката, вследствие на което двамата се разделяли, но впоследствие отново се събирали. Единият от случаите е бил непосредствено преди забременяването на майката с Г., а другият – малко след раждането на К., когато за няколко месеца тя е напуснала бащата и заедно с децата е живяла в дома на своите родители в [населено място]. Страните са живеели заедно в Англия от 2015 г. до края на 2017 г., през който период майката на два пъти е напускала семейния дом за по няколко дни, като при втория случай заедно с Г. е отишла при сестра си в Испания. В края на 2017 г., след раждането на К. страните са се прибрали в България, в [населено място], където техните роднини да им помагат при отглеждането на децата, а майката – да може да полага грижи за болния си баща. Те са живели заедно в дома на родителите на бащата до месец юни 2018 г. и съвместно са отглеждали двете деца, като Г. е посещавал детска градина. Бащата е имал собствен бизнес – интернет-търговия, а майката не е работела, занимавала се е с домакинството и с децата. През месец юни 2018 г. семейството отишло на екскурзия в Испания, където бащата е бил задържан от полицията по обвинение за извършено спрямо майката домашно насилие. След освобождаването му от полицията той се е прибрал в България, а майката е останала с двете деца в Испания, където е наела квартира и започнала работа, записала двете деца на детска занималня и личен лекар, които посещавали редовно. Съдебното производство срещу бащата за домашно насилие е било прекратено поради липса на доказателства, а след прибирането си в България той е инициирал съдебно производство за връщане на децата по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. По решение на испански съд, считано от 17.01.2019 г. децата са върнати в България, като оттогава те живеят с бащата, от когото са отглеждани и възпитавани. От края на месец октомври 2019 г. майката също се е прибрала в България и се е установила да живее в [населено място]; работи по трудово правоотношение, с основно месечно възнаграждение 1 000 лв. Фактическите грижи по отглеждането и възпитанието на двете деца се осъществяват от бащата, който се грижи много добре за тях и задоволява адекватно основните им жизнени потребности от дом, храна, дрехи; живее заедно с децата в собствена двуетажна къща в [населено място], където на първия етаж живеят родителите му, а на втория етаж – той, заедно с двете деца. На етажа има две спални, детска стая, кухня и бокс, обзаведени според предназначението им с всичко необходимо за едно домакинство; има санитарни помещения – баня и тоалетна, като за отглеждането на децата са осигурени много добри хигиенно-битови условия. Жилището на майката в [населено място] е наследствена собственост и представлява двуетажна къща; на първия етаж има всекидневна, кухненски бокс, баня и тоалетна, а на втория етаж – спалня, детска стая и санитарни помещения – баня и тоалетна; стаите са обзаведени според предназначението им с вещи, необходими за едно домакинство, като майката е предприела ремонтни дейности в къщата. Бащата продължава да реализира доходи от собствен бизнес – интернет-търговия, от дивиденти и от наеми от притежавани от него недвижими имоти в България и Великобритания, в размер от около 5 000 лв. месечно. Работи от дома си, което му дава възможност да разполага с достатъчно време, за да се грижи за децата. Майката работи в „Коронд“ ЕООД – [населено място], като преводач от испански език, на ненормирано работно време, което ѝ осигурява възможност на прекарва достатъчно време с децата. Г. и К. контактуват с родителите си и техните близки; осъществяват срещи с майка си съобразно определеното в привременните мерки по делото; поради ниската си възраст контактуват с децата на своята възраст и все още нямат изградени приятелски кръгове. Г. посещава детска градина, а К. – яслена група в [населено място]; и двете деца са се адаптирали много добре в групите, включват се с желание в провежданите занимания; външният им вид е чист и спретнат, дрехите им са съобразени с пола и сезона. Бащата води и взема децата от детските заведения, като проявява голяма заинтересованост към тяхното развитие и възпитание. Между двете деца и техните родители е налице емоционална връзка; децата се чувстват сигурни и спокойни; поддържат контакти с майка си, които бащата не възпрепятства. С цел превенция на синдрома на родителско отчуждение, Г. е бил насочен към ЦОП-Ч., където с него е работил психолог; съгласно заключителен доклад от 27.08.2019 г., работата с детето е прекратена, тъй като са постигнати целите в плана за действие на психолога; според специалистите от ЦОП, детето е осъзнало раздялата на родителите си и към момента психо-емоционалното му състояние е стабилно. Двамата родители оказват сътрудничество на служителите на ОЗД-Ч., отзовават се своевременно на срещи и разговори. Въз основа на проведените срещи, разговори и наблюдение, социалните работници са заключили следното: Към момента грижите за отглеждането и възпитанието на двете деца се осъществяват от бащата, а майката има определен режим на контакти; бащата посреща потребностите на децата по подходящ за възрастта им начин. Определеният режим на контакти между майката и децата се спазва от родителите, с малки изключения назад във времето – имало е проблеми, които са били преодолени от двамата родители. Когато децата са били при майката, тя е задоволявала по адекватен начин потребностите им. Децата са общували с членовете на разширеното семейство по бащина и по майчина линия. За нормалното емоционално, психическо и личностно развитие на двете деца е необходимо да общуват с двамата си родители, както и с близките си по майчина и бащина линия. И двамата родители имат претенции за упражняването на родителските права върху децата. При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Ръководният за съда критерий при разрешаването на спорните въпроси в производството по чл. 127, ал. 2 от СК е най-висшият интерес на детето/децата, който с оглед указанията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., следва да бъде преценен конкретно с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане на грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и други. При извършената съпоставка между страните по делото въззивният съд е приел, че и двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет, притежават необходимите родителски качества и морален облик за правилното отглеждане и възпитание на децата. С оглед на събраните по делото доказателства за случаи на упражнено от бащата спрямо майката физическо насилие, както и за наличен у детето Г. за определен период от време синдром на родителско отчуждение към майката, съдът е намерил, че последната притежава по-добрите възпитателски качества от двамата родители. Въззивният съд е взел предвид, че всеки от двамата родители изразява желанието си за бъдещото отглеждане на децата и всеки от тях е участвал до настоящия момент в отглеждането им. В тази връзка е обсъдено, че при разглеждането на делото пред първата инстанция, по сключената между страните спогодба относно привременните мерки, майката се е съгласила упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Окръжният съд е приел, че това обстоятелство не следва да бъде тълкувано в неин ущърб и в смисъл, че не е била категорична в желанието си да отглежда децата, тъй като към онзи момент тя все още е била установена да живее и работи в Испания, и спогодбата, с която се е съгласила, напълно е отговаряла на интересите на децата, тъй като много скоро преди това двете деца са сменили местоживеенето, семейната и социалната си среда от Испания в България и са били в период на адаптиране към новата си среда. От своя страна майката е имала съществуващи трудово и наемни правоотношения, както и висящи съдебни производства в Испания, които е следвало да уреди в съответствие с местните ред и законодателство, преди да се прибере в България. Съдът е приел и че желанието си да отглежда децата майката е демонстрирала по несъмнен начин, след като от края на 2019 г. трайно се е завърнала в България, установила се е в [населено място], започнала е работа и е предприела ремонт в наследствената си къща, именно с намерението да създаде подходящите условия за отглеждането на децата. По отношение на полаганите до момента грижи, въззивният съд е взел предвид, че считано от 17.01.2019 г. бащата полага грижите за децата по силата на одобрената спогодба за привременни мерки по делото, а от месец юни 2018 г. до 17.01.2019 г. майката единствена е полагала грижите за двамата сина, докато те са живеели с нея в Испания. В тази връзка съдът е изтъкнал, че неполагането на грижи за децата от другия родител през съответния период, не се дължи на липсата на желание за това от негова страна и не може да бъде отчетено в негов ущърб. С оглед на това и още по съображения, че от раждането на всяко от децата до фактическата раздяла на страните те са отглеждали и са се грижили за децата заедно, всеки според възможностите си, а след фактическата си раздяла всеки от тях се е грижил самостоятелно за децата през времето, когато те са били при него, съдът е приел, че по този критерий нито един от родителите не превъзхожда другия. Приел е също, че по делото е установено, че всеки от двамата родители разполага с подходящи битови условия за отглеждане на децата, както и със средства за тяхната издръжка. При направената в тази връзка съпоставка, съдът е посочил, че доходите и битовите условия, с които разполага бащата, превъзхождат тези на майката, но е приел, че сами по себе си те не създават основание да бъде предпочетен бащата. Окръжният съд е взел предвид и че и двете деца са еднакво привързани и към двамата си родители, между всеки от тях и децата има изградена емоционална връзка, като предвид пола на децата и двамата родители са еднакво пригодни да ги отглеждат. Отчел е и че всеки от родителите може да разчита на свои роднини при отглеждането на децата: бащата – на своите родители, а майката – на семейството на своя брат, като децата поддържат и имат изградени добри отношения с роднините от разширеното си семейство по бащина и по майчина линия. Въззивният съд е отчел също, че двете деца са в изключително ниска възраст – Г. няма навършени пет години, а К. е почти на две години и половина, с оглед на която ниска възраст на децата, е намерил, че те все още се нуждаят от непосредствена майчина грижа, прадвид което също е приел, че майката е по-пригодният да ги отглежда родител. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационното обжалване на така постановеното въззивно решение. Съображенията за това са следните: И осемте правни въпроса, формулирани в изложението на касатора, са относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на децата, решавайки спора между родителите, кому от тях да предостави упражняването на родителските права. Разрешение на тези въпроси е дадено с трайно установената практика на ВС и ВКС, основана на задължителните указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., които не са изгубили актуалност. Израз на тази константна практика на ВКС са и петте решения, на които се позовава жалбоподателят, а и множество други решения, които я обобщават и доразвиват (например – решение № 159/19.06.2015 г. по гр. дело № 6884/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 163/27.06.2018 г. по гр. дело № 1332/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 98/02.05.2019 г. по гр. дело № 4628/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 91/19.03.2014 г. по гр. дело № 6859/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) и по този начин дават отговор и на осемте правни въпроса, формулирани от страна на касатора, поради което последните три от тях не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, както неоснователно се поддържа в изложението към касационната жалба. Съгласно тази трайно установена практика на ВС и ВКС, при решаването на споровете между родителите относно въпросите по чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, за което съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства, именно като критерии за извършването на служебната преценка от съда с оглед защитата интересите на децата, са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г., в чл. 59, ал. 4 от СК, в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, но без те да са изброени изчерпателно, нито са степенувани в строго определен ред. Предвид служебните си правомощия да осигури максимална защита на интересите на децата, съдът може и е длъжен, и служебно да установява тези обстоятелства и да събира доказателства за тях; страните (родителите) не са ограничени от процесуалните преклузии при установяването им пред първата и въззивната инстанция, които са такива по съществото на спора. От значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, поради което съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само като заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица (баба, дядо, други роднини), на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето, жилищно-битовите условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето, а когато децата са две или повече – да съобрази, че в техен интерес е те да живеят и да бъдат отглеждани заедно, като отделното живеене на децата е допустимо само поради важни (изключителни) причини. В решението си съдът следва да обсъди и да вземе предвид желанията и интересите на родителите, но не е обвързан и не е длъжен да се съобразява с тях, а изхождайки именно и изключително от интересите на децата, той е длъжен да разреши спора между родителите единствено на базата на задълбочена и комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства и на цялата съвкупност от всички конкретно установени от тях обстоятелства, които са от значение в конкретния случай за максималната защита на интересите на децата. Изследвайки цялата съвкупност от тези релевантни обстоятелства, съдът същевременно следва да отчете спецификите на всеки конкретен случай, като обсъди подробно конкретните специфични обстоятелства, които са от най-съществено значение за интереса на конкретното дете, и – специално – такива обстоятелства, ако са установени по делото (като родителско отчуждение, проява на насилие от родител към детето или другия родител), които са от естество да поставят детето в риск и по този начин значително да накърнят или застрашат интересите му. Съдът съобразява тези специфични факти, и с оглед обстоятелствата по делото може да реши, въпреки наличието им, да предостави упражняването на родителските права на родителя, упражнил домашно насилие, или настройващ негативно детето спрямо другия. Това обаче предполага да са налице достатъчно основания за формиране на извод, че макар у този родител да е налице дефицит на възпитателски капацитет, все пак интересът на детето налага той да бъде предпочетен пред другия (било защото неговите качества са също недостатъчни, защото фактически не е в състояние да упражнява родителските права или по други подобни причини). При равни други условия, обаче, наличието на родителско отчуждение или извършено домашно насилие, предполага за упражняващ родителските права и непосредствено отглеждащ и възпитаващ детето да бъде предпочетен другият родител. Видно от гореизложеното, именно такова разрешение, основано на задълбочена и комплексна преценка и съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, е възприел и окръжният съд с обжалваното въззивно решение по настоящото дело. При това положение, формулираните от страна на касатора правни въпроси са разрешени от въззивния съд, не в противоречие, а в съответствие с трайно установената практика (включително задължителна такава) на ВС и ВКС, поради което не налице основание за допускане на касационното обжалване, и в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а още по-малко е налице, твърдяната от жалбоподателя, очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. При извършената и служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на двете малолетни деца на страните, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване – в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, включително – по непосочени и неаргументирани такива от страна на касатора. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение