Определение № 349 от 04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 329/2012 г.

Производството е по реда на 274 ал. 2 пр. 2 ГПК. Е. Б. Д. обжалва определение № 183 от 16.05.2012 г. по гр. д. № 282/12 г. на Върховен касационен съд ІІ ГО, с което подадената от нея жалба е оставена без разглеждане. В жалбата се излагат доводи за нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по подадената жалба. Ответникът по жалбата И. Г. М. оспорва същата. Р. Р. Х. и Л. А. М. не вземат становище по жалбата. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: Е. Д. е предявила срещу Р. Х., И. М. и Л. М. иск по чл. 33 ал. 2 ЗС за изкупуване на ¼ ид. ч. от УПИ ІІІ-313 в кв. 21 по плана на [населено място], срещу заплащане на продажната цена от 657.80 лв. С решение от 05.04.2011 г. по гр. д. № 39797/10 г. Софийски районен съд е отхвърлил иска. С решение № 5810 от 07.11.2011 г. по гр. д. № 9912/11 г. Софийски градски съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд. С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената касационна жалба. Изложил е съображения че същата е недопустима, тъй като цената на иска е под 5 000 лв. Определението е законосъобразно. Касационната жалба срещу въззивното решение е постъпила в съда на 15.12.2011 г., затова приложима е разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК в редакцията с ДВ бр. 100/10 г., според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая е предявен вещен иск по чл. ЗЗ ал. 2 ЗС. Вещните искове са оценяеми съгласно чл. 69 ГПК и цената им се определя към момента на подаване на исковата молба, според данъчната оценка, а ако няма такава, според пазарната цена на вещното право. От представеното с исковата молба удостоверение по чл. 226 Д. /отм./, намиращо се на лист 17 от първоинстанционното дело се установява, че данъчната оценка на дворното място е 2 631.20 лв., или претендираната ¼ ид. ч. от имота е на стойност 657.80 лв. Тъй като чл. 280 ал. 2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5 000 лв., съгласно чл. 296 ал. 1 т. 1 ГПК те влизат в сила от момента на постановяването им и процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. Подадената касационна жалба срещу влязло в сила решение е недопустима и законосъобразно предходният състав на ВКС е приел че тя не подлежи на разглеждане. Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС