Определение № 4377 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1001/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1344/23.11.2023 г. по гр.д. № 2111/2023 г. в частта, с която Софийският апелативен съд е отхвърлил исковете на А. К. М. срещу Прокуратурата на Република България с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ поради незаконно обвинение в престъпления по чл. 158а, ал. 1, вр. чл. 26 НК, както следва:

· над сумата 3 000 лв. до сумата 200 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди;

· над сумата 2 700 лв. до сумата 4 560 лв. – обезщетение за имуществените, изразени в уговорените и изплатени адвокатски възнаграждения по приключилото наказателно дело;

· за сумата 43 500 лв. – обезщетение за имуществени, изразени в задължения за връщане на два банкови кредита и

· за сумата 59 004 лв. – обезщетение за имуществени, изразени в пропуснатия доход от трудово възнаграждение в 3-годишен период с начало 09.11.2021 г.

Решението се обжалва от А. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси – първият процесуалноправен, а другите - материалноправни: 1. Как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ, при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и съдът извършва ли преценка на всички конкретно проявени обстоятелства? 2. Какво е съдържанието на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД като критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди? и 3. Може ли държавата чрез своя процесуален субституент – Прокуратурата на Република България, да намали отговорността си поради това, че цялостното увреждане е причинено от действията и на други държавни органи и има ли значение дали действията им са били процесуално законосъобразни, както и вината на длъжностните лица? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил по първите два - в противоречие с т. 11 ППлВС № 4/23.12.1968 г., т. 8 и т. 11 ТР № 3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС, т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС, а по третия - с практиката на Върховния касационен съд, която му дава отрицателен отговор. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение по чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД и необоснованост. Претендира разноски.

От ответника Прокуратурата на Република България, ответник и по касация, не е постъпил отговор.

За да уважи частично предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че на 18.03.2012 г. ищецът е бил привлечен за обвиняем:

1. За престъпление по чл. 158а, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 26 НК - за това, че в периода 07.02.2012 г. – 29.03.2012 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, чрез интернет, като потребител с посочен IP-адрес посредством мобилна компютърна система негова собственост, набира непълнолетни лица с посочени потребителски имена чрез използване на компютърна програма с потребителско име, като се представял за младо момиче изпращайки файлове на непълнолетно момиче, заснето изключително в голо състояние, като искал от тях да демонстрират сексуално поведение – маструбация и похотливо показване на полови органи, като същото е получавано на видео екран.

2. За престъпление по чл. 159, ал. 4, прд. 1 и 2, вр. ал. 1 и 2 и чл. 26 НК – за това, че в периода 21.01.2009 г. – 04.04.2012 г. в [населено място] чрез интернет, като потребител с посочен IP-адрес посредством мобилна компютърна система и зададен имейл адрес предлагал и разпространявал порнографски материали, като са използвани лица, ненавършили или изглеждащи като ненавършили 18 години.

3. За престъпление по чл. 159, ал. 6, вр. чл. 26 НК за това, че в периода 21.01.2009 г. – 04.04.2012 г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление чрез компютърна система негова собственост и на твърд диск държал общо около 80 GВ или 7 387 файла порнографски материали – порно фотоси, еротични фотоси, порно клипове и еротично клипове, за създаването на които са използвани лица, ненавършили или изглеждащи като ненавършили 18 години.

Била му взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. По повдигнатите обвинения бил внесен обвинителен акт на 30.04.2013 г. в РС – Лом, въз основа на който било образувано наказателно дело, по което били проведени 13 заседания и с присъда от 04.11.2014 г. ищецът бил признат за виновен по повдигнатите обвинения, първото от което било преквалифицирано по чл. 158, ал. 1 НК, а по останалите две бил признат за виновен за периода 23.07.2011 г. – 04.04.2012 г. и оправдан за периода 21.01.2009 г. – 23.07.2011 г. За всяко деяние е било наложено наказание и било определено едно общо наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с прилагане на чл. 66, ал. 1 НК, както и глоба 2 000 лв. По реда на инстанционния контрол по жалба и протест било образувано второинстанционно съдебно производство, по което с решение от 20.03.2015 г. присъдата била отменена и делото върнато на РП – Л.. След връщането досъдебното производство било преобразувано, като с постановление от 22.04.2016 г. ищецът бил привлечен като обвиняем и му били повдигнати обвинения в извършването на две престъпления: по чл. 159, ал. 6 НК – в периода 09.11.2011 г. – 04.04.2012 г. и на 10.07.2009 г., както и по чл. 158а, ал. 1 НК и по чл. 158а, ал. 3 НК вр. чл. 26 НК, извършени в периода 07.02.2012 г. – 29.03.2012 г. Внесен бил обвинителен акт и пред РС – Лом било образувано наказателно дело. По искане на ищеца с влязло в сила определение наказателното производство за двете престъпления по чл. 159, ал. 6 НК било прекратено поради изтичане на абсолютната давност, а за другите две престъпления по чл. 158а, ал. 1 НК и по чл. 158а, ал. 3 НК делото било прекратено и върнато на РП-Л.. За тези престъпления на 22.02.2018 г. е била постановена оправдателна присъда от РС-Лом и мярката за неотклонение била отменена. По протест тази присъда била отменена с решение от 01.10.2018 г. на втората инстанция и делото било върнато на РС-Лом. По искане на ищеца с влязло в сила определение наказателното производство за престъплението по чл. 158а, ал. 3 НК било прекратено поради изтичане на абсолютната давност, а с присъда от 05.10.2020 г. ищецът бил признат за невиновен в престъплението по чл. 158а, ал. 1 НК. След протест присъдата била потвърдена от втората инстанция с окончателно решение от 02.06.2021 г.

За да определи сумата 3 000 лв. като справедливо обезщетение на понесените от ищеца неимуществени вреди по предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, въззивният съд в съответствие с т. 8 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС е приел за законосъобразни, а с това – изключващи обективната отговорност на държавата действията по повдигнатите обвинения за престъпленията, за които по искане на ищеца наказателното производство е било прекратено поради изтекла абсолютна давност. Наред с това е съобразил, че държавата дължи обезщетение за неимуществените вреди поради незаконното обвинение в престъплението по чл. 158а, ал. 1 НК, което ищецът не е извършил, но след като по едно и също време той е бил обвинен и за другите престъпления, за които наказателното производство е прекратено по негово искане поради давност, претърпените неимуществени вреди са във връзка с всички тях. В съответствие с т. 11 от същото тълкувателно решение въззивният съд е извършил дължимата съпоставка пред вид заключеното от него за сравнително ниска относителната тежест на неимуществените вреди по причина на престъплението по чл. 158а, ал. 1 НК– само едно от четирите, за което ищецът е оправдан, включително поради това, че за едно, за които наказателното производство е било прекратено поради давност – за престъплението по чл. 158а, ал. 3 НК, законът предвижда по-тежко наказание от предвиденото за престъплението по чл. 158а, ал. 1 НК. Отчел е и обстоятелството, че осъдителната присъда, след която са се засилили страхът и притесненията на ищеца от възможността за несправедливо осъждане – отново само по отношение на едното от четирите престъпления, в извършването на които е бил оправдан, е била отменена само след четири месеца, а след нея постановените съдебни актове са все оправдателните присъди и определенията за частично прекратяване на наказателното производство поради давност. Съобразена е общата продължителност на наказателното производство – близо осем години, но и взетата най-лека мярка за неотклонение, включително това, че в последните три години ищецът е нямал такава. Съдът не приел съществуваща пряка причинна връзка между влошеното здраве на ищеца и воденото срещу него наказателно производство, незаконно само за престъплението по чл. 158а, ал. 1 НК. Прието е също, че доброто име на ищеца в обществото, включително пред вид заеманата от него длъжност директор на дирекция „Социално подпомагане“ в Л., е било накърнено, но също така е прието да е имало хора, които не са променили мнението си за него, въпреки повдигнатите обвинения, включително за трите престъпления, за които действията на Прокуратурата са законни.

С оглед на тези мотиви, първите два повдигнати въпроса, съотносими към частично уважения иск за обезщетение на неимуществените вреди по причина на незаконното обвинение за престъплението по чл. 158а, ал. 1 НК, са обуславящи, но са разрешени в съответствие с нормативното тълкуване, извършено от Върховния касационен съд. Инстанцията по същество е спазила указанията, дадени с с ППВС № 4/1968 г., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС и ТР № 3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС, и е посочила в акта си кои установени по делото обстоятелства имат значение за размера на обезщетението и кои от тях обуславят определянето му в по-голям или в по-малък размер. Съдът не е приел, че следва да се определи обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение – напротив, посочил е, че изключва от обхвата на подлежащите на обезщетяване вреди тези, които са причинени от приключилото с осъждане на ищеца обвинение и свързаните с влошеното му здраве, както и тези, свързани с твърденията за значително накърняване на доброто име на ищеца. Дали преценката му е правилна, в производството по чл. 288 ГПК не може да се проверява, но дадените разрешения по поставените процесуалноправни въпроси съответстват на практиката на Върховния касационен съд.

Последният повдигнат въпрос (вторият материалноправен) обективно се свързва с оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението в частта по отхвърления иск за сумата 59 004 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразени в пропуснат доход от трудово възнаграждение в 3-годишен период с начало 09.11.2021 г. В обжалваното решение е прието, че това е датата, на която със заповед от 08.11.2021 г. е било прекратено служебното отношение с ищеца на длъжността директор на дирекция „Социално подпомагане“ поради обективна невъзможност за изпълнение на задълженията – на ищеца е било отнето разрешението за достъп до класифицирана информация. Въззивният съд е приел, че ищецът е обжалвал по административен ред отнетото разрешение за достъп до класифицирана информация, но жалбата е била отхвърлена с влязло в сила решение, с което е прието да са налице данни за осъществяване на дейност насочена срещу обществения ред – тази, по повдигнатите на ищеца обвинения за престъпленията по чл. 158а, ал. 3 и по чл. 159, ал. 6 НК. Прието е също, че доколкото действията на Прокуратурата за тези престъпления са законни, за които наказателното производство е било прекратено поради абсолютна давност по искане на ищеца, отговорността на държавата не може да се ангажира. Изводът е изцяло съобразен с т. 8 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., а и по последния въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Повдигнатите въпроси са без връзка с останалата част от обжалваното решение, поради което касационният контрол не следва да се допуска и за нея.

При този изход и по аргумент от обратното по чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора/на ищеца остават направените разноски пред настоящата инстанция.

При тези мотиви, съдът