Определение № 50234 от 03.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 583/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Й., М. П. М. и Й. Д. Й. срещу решение № 480 от 3. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 790/2020 г. на Великотърновски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 260068 от 3. 08. 2020 г. по гр. д. № 336/2020 г. на Великотърновски районен съд е отхвърлен предявеният от касаторите срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, [населено място] иск по чл. 439 ГПК за установяване, че не дължат на ответното дружество сумата от 8314, 82 лв., включваща главница 7728, 08 лв., лихва в размер на 586, 74 лв. за периода 27. 03. 2009 г. – 26. 01. 2010 г., 166, 30 лв. – разноски за държавна такса и 389, 44 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 420/2010 г. на Великотърновски районен съд, въз основа на който са били образувани изп. дело № 236/2010 година и изп. дело № 458/2016 год. на ЧСИ Р. К., рег. № 731, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, поради погасяване по давност. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват изводите на въззивния съд, че на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давност за вземането на ответника не е текла по време на исковия процес с предмет предявения по реда на чл. 422 ГПК иск срещу ищците. Твърдят, че този извод не отчита същността на института на погасителната давност и особеностите при прилагането му в хипотезата на висящо изпълнително производство, образувано след издадени заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, и паралелно образуван съдебен процес по иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Изразяват становище, че в посочената хипотеза чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не намира приложение и погасителната давност не спира да тече. Молят обжалваното въззивно решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване основават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят следните въпроси: „1. Приложима ли е нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителното производство?; 2. Когато е издаден изпълнителен лист на основание чл. 417 и чл. 418 ГПК, заведено е изпълнително дело и същото е висящо /не е спирано от длъжника, съда или кредитора/ по време на съдебния процес, при предявяване на иск по чл. 422 ГПК, спира ли да тече погасителна давност за вземането, въпреки че кредиторът има възможност да извършва изпълнителни действия за събиране на вземането си?“. Твърдят, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, въззивният съд е приел, че на 29. 01. 2010 г. е издадена заповед № 275 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и въз основа на нея изпълнителен лист № 388 от 29. 01. 2010 г., като е разпоредено ищците Й. Д. Й., Д. Д. Й. и М. П. М. да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 7728, 08 лв. главница по договор за потребителски кредит, сумата от 586, 74 лв. лихва за периода от 27. 03. 2009 г. до 26. 01. 2010 г., законната лихва върху главницата от 27. 01. 2010 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 166, 30 лв. разноски по заповедно производство и 389, 44 лв. юрисконсултско възнаграждение; въз основа на изпълнителния лист по молба на банката е образувано изп. дело № 236/2010 г. по описа на ЧСИ Р. К., като взискателят, на основание чл. 18 ЗЧСИ, е възложил на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнението, и по изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия – на 5. 07. 2010 г. са наложени запори на трудовите възнаграждения на Д. Й. и М. М.; с влязло в сила на 11. 01. 2012 г. решение по гр. д. № 4148/2010 г. на Великотърновски районен съд, образувано по предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК /ред. до изм. ДВ, бр. 86/2017 г./ иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с оглед подадени от длъжниците възражения, е признато за установено съществуването на вземането на „Банка ДСК“ ЕАД спрямо тримата длъжници касатори в настоящото производство. Въззивният съд е констатирал, че с договор от 26. 06. 2013 г. банката е прехвърлила процесното вземане на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, за което е уведомен ЧСИ К. и цесионерът е конституиран като взискател. Посочил е, че на 04. 04. 2016 г. взискателят е подал искане до ЧСИ за налагане на възбрана върху недвижим имот на Д. Й., а на 20. 06. 2016 г. ЧСИ К. е прекратила производството по изп. дело № 236/2010 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В атакувания съдебен акт е прието, че на 22. 06. 2016 г. въз основа на същото изпълнително основание по искане на ответното дружество пред ЧСИ К. е образувано ново изп. д. № 458/2016 г. за удовлетворяване на същото вземане, като по него са наложени запори на трудовите възнаграждения на длъжниците /последният е на трудовото възнаграждение на М. от 25. 08. 2016 г./ и запор на дружествен дял на М. в „Исакомплект“ ООД на 20. 09. 2016 г. Констатирано е, че това изпълнително дело също е било прекратено с постановление от 20. 03. 2020 г. на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С оглед така установените по делото факти решаващият състав на окръжния съд е приел, че с предявяване иска по чл. 422 ГПК е прекъсната давността по отношение на процесното вземане, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 29. 01. 2010 г. и на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давността не е текла по време на съдебния процес; от влизане в сила на решението по гр. д. № 4148/2010 г. на Великотърновски районен съд - 11. 01. 2012 г. е започнала да тече нова петгодишна давност по силата на чл. 117, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Решаващият състав е съобразил, че по време на исковия процес вече е било образувано изпълнително производство за удовлетворяване на вземането, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, констатирано от ЧСИ с постановление от 20. 06. 2016 г. Отчел е, че на 22. 06. 2016 г. е било образувано ново изпълнително дело /изп. д. № 458/2016 г. на ЧСИ К./, като е изтъкнал, че към посочената дата не е била изтекла започналата да тече от 11. 01. 2012 г. нова петгодишна давност и производството е било образувано валидно. Формирал е извод, че давността е била прекъсната с извършените действия по изпълнението – налагането на запори върху трудовите възнаграждения на ищците М. М. и Д. Й. и налагането на запор върху дружествен дял на М. на 20. 09. 2016 г., като по силата на чл. 117, ал. 1 ГПК от прекъсването на давността е започнала да тече нова давност. Поради това е заключил, че вземането на ответното дружество не е погасено по давност и ищците дължат изпълнение към 3. 02. 2020 г., когато е предявен искът по чл. 439 ГПК. Въззивният съд е изложил съображения, че съгласно императивната норма на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давност не тече относно вземането и за приложението на разпоредбата е без значение дали с оглед снабдяването на заявителя със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително производство. Изтъкнал е, че в случая се касае до нестабилно изпълнително основание, както и че законът не предвижда изключения от правилото на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въведените въпроси с изложението на основанията за достъп до касация са свързани и поставят проблема дали погасителната давност спира да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ГПК, докато трае съдебният процес относно вземането - по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при издадени заповед за незабавно изпълнение на основанията по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист и висящо изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителния лист. Така уточненият въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая произнасянето по значимия за изхода на делото въпрос не може да се счете за допринасящо за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД съществува практика на ВС и ВКС, включително задължителна такава. В последователната практика на ВС и ВКС се приема, че на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД погасителната давност не тече, докато трае процесът относно вземането, като давността се спира от деня на подаване на исковата молба до постановяване на влязъл в сила съдебен акт, който слага край на производството. Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9, с разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК /според която искът за установяване съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК/, е създадено изключение от общото правило на чл. 125 ГПК. Законодателното разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба. Материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивната давност, спиране течението на давността, право на законни лихви и на добиви от вещта. Изпълнителната сила на заповедта настъпва /а в хипотезата по чл. 417 се стабилизира/ след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо. В т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /относно приложението на чл. 116, б. „в“ ЗЗД при молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм.// се правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК, като предявяването му има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1, съотв. ал. 4 ГПК в ред. след изм. ДВ, бр. 86/2017 г. Изводите на въззивния съд, че в случая погасителната давност за вземането на ответника е била прекъсната с предявяване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, считано от 29. 01. 2010 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, като докато е траял исковия процес /до влизане в сила на решението по установителния иск – 11. 01. 2012 г./ давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, са в съответствие със задължителните постановки на цитираните тълкувателни решения, което изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски окръжен съд. С оглед резултата по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение