Определение № 85 от 06.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 276/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 1656 от 25.11.2011 год. по гр.д.№ 2475/2011 год. на Пловдивския окръжен съд. С него той се е произнесъл като въззивна инстанция по жалбата на К „-к” [населено място] срещу Решение № 2427 от 23.06.2011 год. по гр.д.№ 10628/2009 год. на Пловдивския районен съд. С решението си, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от К срещу фирма обективно съединени искове с правно основание: 1./ Чл.236 ал.1 вр.чл.232 ал.2 ЗЗД за 4110 лв.; 2./ Чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 3526.38 лв.; 3./ Чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 94.01 лв. Становището на настоящия съдебен състав е, че в случая касационният контрол е недопустим, поради ограничението на чл.280 ал.2 ГПК. Всеки един от трите обективно съединени иска е с цена под 5000 лв., поради което въззивното решение е влязло в сила, като необжалваемо, от датата на обявяването му. Водим от горно, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.