Определение № 179 от 05.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 959/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх. № 265601/22.12.2020 г. по регистъра на Окръжен съд – Стара Загора (ОС – Стара Загора), подадена от „Мини Марица – изток“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр. Раднево, чрез юрк. К. срещу определение № 260308/07.12.2020 г. по гр. д. № 1472/2020 г. на ОС – Стара Загора, постановено в производство по чл. 248 ГПК в частта, с която е отхвърлено искането за дружеството за допълване на решението по това дело - № 260048/01.10.2020 г. в частта му за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания акт и се иска отмяната му с присъждане на така претендираните разноски, в общ размер от 600 лв. Ответникът И. Г. Т., чрез адв. Й. е подал отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното. Тя е процесуално недопустима – подадена е от легитимирано лице, но против съдебен акт, изключен от касационен контрол. С цитираното определение в атакуваната му част окръжният съд в гр. Стара Загора е отказал да допълни свое решение № 260048 от 01.10.2020 г. по гр. д. № 1472/2020 г. в частта му за разноските, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. С него е уважен предявеният от дружеството - жалбоподател против И. Т. иск по чл. 207, ал. 1 КТ и е ангажирана имуществената отговорност на последния за вреди от отчетническа дейност, претендирана в размер от 1 141. 50 лв. (с вкл. ДДС, а за разликата до предявените с исковата молба 1 290. 90 лв. производството е прекратено с влязло в сила определение от 25.02.2020 г. по гр. д. № 716/2019 г. на Районен съд – Раднево, л. 142 от първоинстанционното дело). По силата на изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване и решението, чието допълване или изменение (в частта му за разноските) се иска. А съгласно правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая въззивното решение на окръжния съд в гр. Стара Загора е постановено по гражданско дело с цена на предявения осъдителен иск от 1 141. 50 лв. и е окончателно, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (тъй като цената на иска е до 5 000 лв.). Затова и определението за разноските по чл. 248 ГПК – т.е. актът, с който решението се допълва или изменя в частта му за разноските, също не подлежи на последващ инстанционен контрол. Подадената против него частна жалба не може да се разгледа по същество. Същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство пред ВКС да се прекрати. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна сторените разноски за настоящото производство. Те възлизат на сумата от 200 лв. – за адвокатско възнаграждение, което е уговорено с приложения договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ извършването на този разход, в частта му с характер на разписка за получена сума в брой. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение