Определение № 759 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3245/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТД „Държавен резерв” – [населено място] срещу решение №1472 от 21.12.2012г 2012г. по гр.дело № 1299/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено решение от №103 от 08.12.2011г по гр.д. 1193/2009г на С. Окръжен съд, като недопустимо постановено по съдопроизводствения ред на ГПК(отм). Обезсиленото решение е постановено по приети за съвместно разглеждане в наказателно производство граждански искове ,след като присъдата по н.о.х.д.302/2005г е била отменена с решение от 22.06.2009г на ІІІ-ти наказателен състав на Пловдивски апелативен съд в наказателно-осъдителната й част, в същата част производството е било прекратено. След отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната й част със същото решение, делото е било върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд и по образувано гражданско дело №1193/2009г на С. Окръжен съд е постановено обезсиленото от състав на Пловдивски апелативен съд решение. В изложението по допускане на касационно обжалване се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса допустимо ли е при отмяна на присъда по ВНОХД в наказателно- осъдителната й част и прекратяване на наказателното производство ,както и отмяна на присъдата по НОХД в гражданската й част и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане в същата част ,да бъде образувано гражданско дело за произнасяне по предявените в наказателното производство искове. В обосновка на основанието са изложени съображения, че положителното правно разрешение е в полза на страните. В отговор ответникът Т. Д. Томов оспорва да е налице основание за допускане до обжалване. Отговорът на поставения в изложението въпрос въпроса е отрицателен и той следва от закона, предвид установения вече съдопроизвоствен ред за разглеждане на гражданския иск в наказателното производство и невъзможността съдът сам да иницира исково производство по смисъла на ГПК. Върховен касационен съд ІІІ,отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На поставения в изложение въпрос вече е даден отговор в ТР № 1/04.02.2013 по т.д №2/2012 ОСНК и този отговорът е отрицателен, включително по изтъкнатите от ответната защита съображения. Съдът дължи произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалите, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото настъпи някое от основанията по чл. 79, ал. 1 от НК за погасяване на наказателното преследване, като и тогава за гражданския иск остава приложим реда на НПК. Обжалваното решение е съобразено с установеното по тълкувателен ред от ВКС разрешение относно съдопроизводствения ред и окончателния акт на съда по гражданския иск. В случая и при зададените във формулирания въпрос процесуални предпоставки, постановеното по реда на ГПК и общия исков процес решение на Старозагорски окръжен съд ,с което след частично прекратяване на наказателното дело приетите за съвместно разглеждане граждански искове са били разгледани съгласно ГПК а не по приложимия процесуален ред на НПК, е недопустимо. Воден от горното ,Върховният касационен съд,ІІІ г.о.