Определение № 2382 от 05.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 441/2026 г.

Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по молба на Р. Ж. Б., чрез процесуален пълномощник, с искане съдът да разтълкува определение № 1409 от 20.05.2026 г., и да постанови дали приема, че от датата на предаване на сума, разпределена на основание влязло в сила разпределение от специалната сметка на един съдебен изпълнител към специалната сметка на друг съдебен изпълнител, който е издал удостоверение по чл. 456 ГПК на основание, на което по висящо пред него изпълнително дело взискателят се е присъединил по другото образувано от друг взискател изпълнително дело срещу същия длъжник, се счита, че сумата е предадена на взискателя, който е присъединил своето вземане по второто изпълнително дело, без значение кога сумата ще постъпи от специалната сметка на втория съдебен изпълнител по посочената от взискателя банкова сметка. Против молбата в указания в закона срок е постъпил писмен отговор от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната неоснователност, ако съдът я прецени като допустима. За да се произнесе по искането, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Молбата е допустима – подадена е от легитимирано лице, при липса на отрицателната процесуална предпоставка по чл. 251, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С определение № 1409 от 20.05.2026 г., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение по ч. гр. д. № 3194/2025 г. на Софийския апелативен съд. Константна е съдебната практика, намерила отражение в определение № 2774 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2916/2025 г., II г. о., определение № 843 от 20.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2135/2025 г., II т. о., определение № 4293 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5129/2023 г., I г. о., определение № 50031 от 01.04.2024 г. на ВКС по т. д. 1500/2022 г., ІІ т. о. и много други, че по реда на чл. 251 ГПК подлежи на тълкуване съдебен акт, който е неясен или двусмислен, поради което не може да бъде извлечена волята на съда, обективирана в диспозитива на съдебния акт, и в резултат на това се пораждат спорове относно неговото изпълнение или правни последици. В случая молителят не твърди неяснота на диспозитива на съдебния акт, чието тълкуване иска, а и това е обективно невъзможно. Молбата отразява единствено несъгласието на частния касатор с фактическите и правни изводи на въззивния съд по недопуснатото до касационна проверка определение, съединено с искане до касационния съд да се произнесе по поставените в тази връзка въпроси. Освен че не касае диспозитива на определението по чл. 274, ал. 3 ГПК, молбата не касае и обуславящата резултата по делото воля на съда, която в селективната фаза на касационното производство на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не обхваща правилността на обжалваното въззивно определение. С оглед изложеното, молбата по чл. 251 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение