Определение № 272 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 11/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 262 914/18.09.2020 година, подадена по пощата на 16.09.2020 година, от Й. Л. Б. и И. Р. Б., против решение № 195/22.06.2020 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 124/2020 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Русе е отменил първоинстанционното решение № 2208/23.12.2019 година на Районен съд Русе, ХV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 4444/2019 година като е прогласил нищожността поради липса на основание, съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 01.07.2019 година, с нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № 92/2019 година на С. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Русе, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който Р. Р. Н. чрез пълномощника си Д. П. Д.-С. прехвърля на своя родственик Й. Л. Б. собствеността върху следните свои недвижими имоти-земеделски земи,намиращи се в землището на [населено място] село, област Р.: 1.) нива, представляваща имот с идентификатор № ... по кадастралната карта и кадастрални регистри на АГКК, с площ от 14 805.00 м 2, трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, трета категория, намираща се в местността „Д.“ на [населено място], област Р., с данъчна оценка на имота 2502.79лева; 2.) нива ,представляваща имот с идентификатор № ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК,с площ от 6585.00 м 2 ,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване-нива, трета категория, намираща се в местността „Т. м.“ на [населено място] село, област Р., с данъчна оценка 1064.79 лева срещу положените до момента грижи и издръжка от приобретателя Й. Л. Б.,както и срещу задължението от последния за бъдеще време да полага грижи за родственицата си Р. Р. Н., докато е жива, и да й осигурява необходимата издръжка и гледане за нормалния й начин на живот,какъвто е водила до момента, включително да я гледа в дома си в собственото си жилище в [населено място], [улица]. В касационната си жалба Й. Л. Б. и И. Р. Б. излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено като бъде постановено друго, с което предявения против тях от Й. Л. Н. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Й. Л. Н. е подал отговор на същата с вх. № 262 600/05.11.2020 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 195/22.06.2020 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 124/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. Подадената от Й. Л. Б. и И. Р. Б. касационна жалба се явява недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, като образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено. Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела, и до 20 000.00 лева-за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 2 от ГПК при искове за съществуване на договор, който има за предмет недвижим имот, каквито са тези по настоящето производство, цената на иска се определя от данъчната оценка на имота. В случая общата данъчна оценка на двата имота, предмет на оспорвания договор е 3567.58 лева, като данъчната оценка на първия от имотите е 2502.79 лева, а на втория е 1064.79 лева. Затова предявения по делото иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД не е с цена над 5000.00 лева, като същевременно не е налице предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК изключение, тъй като не са налице предявени искове за собственост, с които които облигационния иск за нищожност на договора да съединен като преюдициален. Поради което обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила и подадената срещу него касационна жалба е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. С оглед на изхода на делото Й. Л. Б. и И. Р. Б. ще трябва да заплатят на Й. Л. Н. сумата от 720.00 лева разноски по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение