Определение № 1098 от 26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 228/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Оданс Травел“ ЕООД, [населено място] чрез адв. М. К. обжалва решение № 22 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 947/2021 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260707 от 20.11.2020 г. по гр.д. № 2811/2020 г. на Районен съд - Бургас, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати на Мили Г. К. и И. Б. К. сумата от 11 341 лв. – връщане на платеното по развален договор за туристически пакет № 17119/24.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и следващите се разноски.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Дали съгласно чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма, съответно чл. 12, пар. 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, мястото на дестинация при полети, които са с прекачване, включва само крайната точка на пристигане на пътуващия по договора за туристически пакет?

2. Дали съгласно чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма, съответно чл. 12, пар. 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги мястото на дестинация при полети, които са с прекачване, включва и мястото на междинно спиране за прекачване с транспортни връзки?

3.Може ли съдът да вземе предвид други факти, даващи основание за прекратяване по чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма на договора за туристически пакет, извън изрично посочените от ищците в изявлението им за прекратяване на договора?

4.Може ли съдът да вземе предвид други факти, даващи основание за прекратяване по чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма на договора за туристически пакет, които са настъпили след момента на прекратяването му?

Ответниците по касационната жалба Мили Г. К. и И. Б. К. оспорват касационната жалба. Излагат подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 24.01.2020 г. Мили Г. К. и И. Б. К., от една страна, и „Оданс Травел“ ЕООД, туроператор, от друга страна, са сключили договор за туристически пакет № 17119, по силата на който туроператорът се е задължил да организира екскурзия, при която потребителите ще пътуват до Бразилия, Аржентина, Водопадите И., Уругвай и Парагвай. Прието е, че е индивидуализиран маршрута и общата пакетна цена в размер на 11 342 лв. Установено е, че на основание чл. 16.3 от представения договор за туристически пакет, пътуващият има право да прекрати договора в случай, както и че при отказ на потребителя за пътуване е извършен в срок по-малък от 30 дни преди обявената дата за пътуване при самолетните екскурзии, като в този случай туроператорът може да удържи 100 % от цената на екскурзията.

Установено е, че с оглед фактура от 27.01.2020 г. и платежно нареждане от 24.01.2020 г. от страна на К. е заплатена обща сума в размер на 11 342 лв. в полза на „Оданс Травел“ ООД.

По делото е установено и обстоятелството, че на 26.02.2020 г., на адреса на електронната поща, посочена в договора за „Оданс травел“ ЕООД, от К. е изпратено писмо с подробно съдържание за графика на екскурзията, от който е установено, че полетът при заминаването е на 11.03.2020 г. от [населено място] до [населено място], Италия в 20.00 часа и от [населено място], Италия - 21.45 часа до [населено място] в 07.55 часа на 12.03.2020 г. От представения списък е установено, че връщането в Европа след приключване на екскурзията е на 22.03.2020 г. в Рим, Италия - 07.00 часа и заминаване за [населено място] в 15.20 часа. Впоследствие на посочената електронна поща е изпратено още едно писмо с промяна на полетната информация, но тя също включва излитане от Рим за Буенос Айрес.

Въззивният съд е приел, че по делото не се спори относно изпращането и получаването на електронно писмо 09.03.2020 г. от страна на сина на потребителите К., като техен представител, до „Оданс Травел“ ООД, в което изрично се посочва, че предвид нововъзникналата обстановка през последните часове и дни с нарастващ брой заразени и починали от коронавирус в Италия, както и новопоявилите се случаи в България, неговите родители Мили К. и И. К. отказват на пътуват на 11.03.2020 г. за Аржентина през Рим, Италия. Прието е, че в писмото изрично е подчертано, че решението на потребителите е продиктувано от тяхната възраст - 75 и 69 години, която ги поставя в най-високата рискова група относно заразата с COVID -19, изричните указания на националния здравен инспектор да не се предприемат екскурзионни пътувания към момента и обявеното от Министерството на външните работи, с дата - 09.03.2020 г. повишено ниво на риск за пътуващи към Италия. В изпратеното писмо изрично се претендира да бъде презаписана екскурзията за есента на 2020 г., а в случай, че това е невъзможно, се претендират средствата, които са заплатени за двете екскурзии да бъдат възстановени.

Прието е, че от представено по делото писмо се установява, че Авиокомпания Алиталия - С. е възстановила на туристическата агенция „Оданс Травел“ ООД, стойността на самолетните билети на Мили К. и И. К., възлизаща на сума в размер на 1 405, 72 лв. за всеки билет.

Въззивният състав е посочил в обжалваното решение, че на основание чл. 89, ал. 1 от Закон за туризма, пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване, в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.

Прието е, че за първи случаи на заразени пациенти с вирус COVID-19 в Европа, конкретно в Р Италия, което е станало общоизвестно обстоятелство, е съобщено през м. февруари 2020 г., тоест около месец след като ищците са сключили договора за туристическия пакет и са заплатили цената по него. През месец март – 2020 г. е станало известно за разпространение на вируса във всички области на Италия, като вече е съобщено и за регистрирани и смъртни случаи. Въззивният съд е посочил, че ноторен факт е и обстоятелството, че с Решение на Народното събрание във връзка с разрастващата се пандемия от СОVID-19 е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. (Обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.), а на 17.03.2020 г. със заповед на министъра на туризма временно се преустановяват всички организирани изходящи туристически пътувания и свързани туристически услуги, по смисъла на Закона за туризма, на български граждани извън страната, а започнатите до влизането в сила на тази заповед туристически посещения се прекратяват по най-бързия обективно възможен начин. Както е посочено, пътуването на ищците до Буенос Айрес, Аржентина е следвало да се осъществи с полет от София до Рим и от Рим до Буенос Айрес (с престой в Рим за около 2 часа) и обратно по същата дестинация, за да се върне групата в [населено място] (с престой в Рим за около 8 часа). Така въззивната инстанция е приела, че са налице непреодолими и извънредни обстоятелства, случващи се в мястото на дестинацията - в конкретния случай мястото на прекачване на полета, а именно - летище Ф. - Рим и това засяга значително превоза на пътници до дестинацията.

Освен това, въззивният съд е отбелязал, че по делото няма данни до знанието на ищците К. да е достигнало обстоятелството, че прекачването на полета им до Буенос Айрес е променено от Рим на Амстердам. Прието е, че не е доказано това обстоятелство и не се може да се установи, тъй като било единствено копие от самолетен билет на името на Т. П., посочена като водач, пътуващ с групата, но от този документ, според въззивния съд, не може да бъде направен извод за промяна полетите за групата и още повече - не може да бъде направен извод, че тази евентуална промяна е сведена до знанието на двамата ищци. Така въззивният съд е приел за неоснователно направеното във въззивната жалба възражение, че е била променена дестинацията на прекачването на полета на двамата ищци.

За неоснователно е прието и възражението на въззивното дружество, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и преодоляване на последиците, тъй като още с изпращане на поканата за връщане на сумата, платена по договора или за определяне на нови дати за пътуване, ответното дружество не е удовлетворило така отправената покана, а е посочило единствено, че ищците не са изпълнили условията по така сключения договор. От друга страна – въззивният съд е посочил, че в процесния случай, нормата на чл. 25 от горепосочения закон е неприложима, тъй като е налице отказ от страна на ищците да осъществят своето пътуване, а не отмяна на пътуването от страна на туроператора.

Поради това, въззивният съд е заключил, че за ищците е възникнало правото да се откажат от договора за туристически пакет от 24.01.2020 г. по реда на разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от ЗТ, без да заплащат такси за прекратяване, тъй като към 11.03.2020 г. са били налице непреодолими и извънредни обстоятелства, случващи се в мястото на дестинацията, които засягат значително превоза на пътниците до дестинацията и съответно - изпълнението на туристическия пакет. В този смисъл, съдът е намерил, че за ответното дружество не съществува причина да задържат заплатената цена за туристическия пакет от ищците и същата подлежи на връщане - по делото няма данни сумата да е възстановена, поради което и съдът е приел, че задължението на ответното дружество не е погасено, и същото следва да бъде осъдено да върне така получената сума.

Мотивиран от изложеното и като взел предвид и обстоятелството, че направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил първоинстанционният съд в атакуваното решение, съдът е достигнал до извод, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд е препратил към мотивите на Районен съд – Бургас.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършване на служебна проверка не се установи наличието на основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, вероятност съдебното решение да е нищожно или недопустимо.

По отношение на първите два поставени правни въпроса, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, засягащи правния въпрос относно това дали изпълнението на туристическия пакет е засегнато от непредотвратими и извънредни обстоятелства когато надхвърля мястото на дестинацията, крайните точки и дали включва междинните точки и точките на прекачване, съгласно уговорената дестинация, настоящият съдебен състав намира, че е включен в предмета на делото, като в исковата молба изрично е посочено като основание на иска за възстановяване на сумите - прекратен договор за туристически услуги, поради настъпили обективни обстоятелства, разпространение на вирус COVID-19, конкретно в място на прекачване, част от установения маршрут от туристическия пакет. Установено е, че сключването на договора е извършено на 24.01.2020 г., преди настъпването на твърдените непредотвратими и непреодолими обстоятелства, разпространение на зараза с вирус COVID 19, както и че договорът е прекратен преди започване на пакетното туристическо пътуване, за който е бил налице сключен договор. Въззивният съд е приел, че нормата на чл. 89, ал. 5 от ЗТ предвижда право на потребителя, сключил договор за туристически пакет, да прекрати договора, когато са налице непредвидими и извънредни обстоятелства, наличие на зараза, която засяга изпълнението на задълженията по договора, като е достатъчно да се засегне значително превоза на пътниците до дестинацията, в конкретния случай мястото на прекачване на полета. Прието е, че двамата ищци са имали право да прекратят договора предвид установените непредотвратими и извънредни обстоятелства, изразяващи се в разпространение на посочената зараза, разпространение на вируса COVID-19, включително в мястото на прекачване на полета, с което съществено е засегнат превоза на пътници до дестинацията. В този смисъл поставенитe правни въпроси представляват общо основание за допускане касационно обжалване. Касаторът е обосновал приложение на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, както и наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че липсва съдебна практика, обективирана в решения на ВКС. Но предвид тълкуването на чл. 12, ал. 2 от посочената директива с решение № С-299/22 г. на СЕС, следва да се приеме, че въззивният съд е тълкувал чл. 89, ал. 5 от ЗТ в съответствие с предвиденото в чл. 12, ал. 2 директивата. Поради това не е налице допълнително соченото основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Наличието на практика на СЕС по приложение на релевантната правна норма изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно поставените правни въпроси в посоченото решение на СЕС, чието тълкуване е задължително на основание чл. 267 ДФЕС, въпрос 4, т. 93 – засягане, причинено от непредотвратими и извънредни обстоятелства, каквито представляват заразата с вирус COVID – 19, “надхвърля мястото на дестинация, засягайки по-специално мястото на заминаване и завръщане или местата за междинно спиране и за транспортна връзка при пътуването, то може да се и отрази на изпълнението на съответния туристически пакет и поради това трябва да се вземе предвид при прилагането на чл.12, пар. 2 от директива 2015/2302“. Следователно, приемайки че предвиденото прекачване в Рим засяга значително изпълнението на туристическия пакет, за който е бил сключен процесния договор, въззивният съд е тълкувал съответно нормата на чл. 89, ал. 5 то ЗТ, в съответствие с тълкуването на СЕС в посоченото решение и по отношение на поставените правни въпроси. При конкретно установения факт, че съгласно договора в туристическия пакет е включена транспортна връзка, налице прекачване в Рим, като е прието, че след като ищците са сключили договора, през месец февруари 2020 г. е съобщено за наличие на заразени в Рим. Това е обусловило извода за наличие на съществено засягане изпълнението на туристическия пакет от непредотвратими и извънредни обстоятелства в мястото на транспортна връзка. Този извод, с оглед установения факт на разпространение на заразата в Рим още от февруари 2020 г. и съответно продължаваща зараза и към датата на изявлението за прекратяване на договора, е съответен на тълкуването, с посоченото решение на СЕС, съгласно което налице е съществено засягане изпълнението на туристическия пакет или превоза до дестинация и тогава когато засягането се осъществява, както в място на заминаване, така и в различни места, свързани със започване и пътуване, включително и при междинно спиране и транспортна връзка.

По отношение на третия и четвърти поставени правни въпроси, в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК, следва да се посочи, че въззивният съд е възприел посочените в исковата молба факти, че след сключване на договора за туристически пакет, неочаквано и бързо се е разпространила болестта COVID-19 в Италия и голямо количество лица са починали. Въззивният съд е приел, че писмото от 10.03.2020 г, което е изпратено за прекратяване на договора чрез електронна поща е посочено като основание за прекратяване - нововъзникналата обстановка на разпространение на COVID-19 през последните часове и дни, с нарастващ брой заразени и починали в Италия и новопоявили се случаи в България, както и е подчертана възрастта на потребителите, 75 г и 69 г, която ги поставя в най-високата рискова група, изрични указания на националния здравен инспектор да не се предприемат екскурзионни пътувания към момента и обявеното от МВнР повишено ниво на риск за пътуващи към Италия на 09.03.2020 г.

Въззивният съд е посочил, че е ноторен факт за обявеното извънредно положение на 13.03.2020 г., както и че ищците са заявили, че възрастта на всеки от потребителите, 75 г и 69 г, която ги поставя в най-висока рискова група с оглед зараза от COVID-19, изричните указания на националния здравен инспектор, да не се предприемат екскурзионни пътувания и обявеното от Министерство на външните работи на Италия повишено ниво на риск за пътуващи към Италия, 3 категория. Въззивният съд не се е отклонил от посочените факти. Изложил е, че от значение е обстановката към момента, към който е направено изявлението за прекратяване на договора, както и развитието на обстановката в перспектива, очакваната, прогнозна ситуация, която е затвърдена от последвалите факти, посочени от въззивния съд – обявяване на извънредно положение в Р България, както и заповедта на министъра на туризма от 17.03.2020 г. за преустановяване на всички организирани изходящи туристически пътувания и свързани туристически услуги, по смисъла н ЗТ на български граждани извън територията на страната; обстоятелството, че съгласно сключения договор пътуването на ищците следва да се осъществи с полет от София до Рим и от Рим до Буенос Айрес с престой в Рим около 2 часа, обратно по същата дестинация, за да се върне групата в София, с престой в Рим за около 8 часа. С оглед тези обстоятелства, е прието, че към момента на прекратяване на договора са били осъществени непреодолими и извънредни обстоятелства, случващи се в мястото на дестинация, място на прекачване на полета, на летище Ф. Рим и това е засегнало значително превоза на пътници до дестинацията. Съдът не е разрешил правния въпрос по посочения от касатора начин на първо място. Съдът е възприел сочените в исковата молба факти и основанието за прекратяване на производството по делото. Сочените допълнително факти, извън посочените в исковата молба, а именно обявеното извънредно положение с решение на Народното събрание, от 13.03.2020 г., са свързани с перспективите за развитие на обстановката и наличието на сигурност в извънредните и непреодолими обстоятелства.

Следва да се отбележи, че по посочените правни въпроси липсва практика на ВКС. Посочените правни въпроси са тълкувани от СЕС, в решение по дело С-299/22 г, т. 71, постановено на основание чл. 267 от ДФЕС, както следва – преценката за това дали правото на прекратяване на договора за туристически пакет, без заплащането на такса се свързва с “непредотвратими и извънредни обстоятелства, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“ на пътуването следва да се вземат предвид такива обстоятелства, които не е необходимо да правят невъзможно изпълнението, а са такива обстоятелства, при които изпълнението на пакета не може да се осъществи без пътуващите да бъдат изложени на рискове за тяхното здраве и тяхната безопасност, като при необходимост се вземат предвид лични фактори, свързани с индивидуалното положение на тези пътуващи. Преценката на значимост на засягането трябва да се извърши от гледна точка на средностатистическия пътуващ, който е нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване, трябва да се отбележи, от една страна, че отправна точка в този въпрос е виждането, че пътуващ, който възнамерява да упражни правото си да прекрати такъв договор, без да заплаща такса за прекратяване по силата на чл. 12, пар. 2 от Директива 2015/2302, трябва да се извърши тази преценка, чрез „прогноза“ в смисъл, че към момента на прекратяване според пътуващия значителното засягане трябва да е разумно обосновано като вероятно. Съгласно т. 29 и т. 30 от решение С-584/22 на СЕС, упражняването на правото на прекратяването на договора зависи от условието „непредотвратими и извънредни обстоятелства да засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията, същото изискване трябва да се счита за изпълнено когато такива обстоятелства действително са настъпили към датата на прекратяване на съответния договор за пакетно туристическо пътуване, което предполага, че към тази дата съществува положение, отговарящо на определението на понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства, дефинирано в чл. 3, т. 12 от Директива 2015/2302, както и съображение 31 от директивата. Тези обстоятелства трябва да „засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоз на пътниците до дестинацията“, тъй като тези последици се проявяват окончателно едва към датата, предвидена за изпълнение на съответното пакетно туристическо пътуване, преценката по необходимост има прогнозен характер. Обстоятелствата, които трябва да „засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоз на пътниците до дестинацията“, тъй като тези последици се проявяват окончателно едва към датата, предвидена за изпълнение на съответно пакетно туристическо пътуване, преценката им по необходимост има прогнозен характер. Изрично е подчертано и поради това разрешеният от въззивния съд правен въпрос не е в отклонение от тълкуването на чл. 12, пар. 2 от Директива 2015/2302, вероятността и значимостта на това засягане на изпълнението трябва да се извърши от гледна точка на средностатистическия пътуващ, който е нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, в смисъл, че такъв пътуващ е имал основание да счита, че изтъкнатите от съответния пътуващ обстоятелства, вероятно биха засегнали изпълнението на туристическия пакет. Въздействието на тези обстоятелства настъпили след прекратяване на договора, следва да се приеме, че такива обстоятелства не могат да бъдат взети предвид. Изрично в решение С-407/21 г., т. 45 на СЕС, на което се основава и решение С-584/22 г., т. 48 е прието, че сама по себе си световна здравна криза като пандемията от COVID-19, може да попада в обхвата на поняитето „непредотвратими и извънредни обстоятелства“, по смисъла на чл.12, пар. 2 от Директива 2015 2302.

С оглед на изложените мотиви от въззивния съд в разглежданото решение, следва да се приеме, че въззивният съд, тълкувайки чл. 89, ал. 5 от ЗТ, е възприел всички предпоставки, посочени от СЕС при тълкуването на чл. 12, ал. 2 от Директива 2015/2302, съгласно посочените решения на СЕС, като е приел, че потребителите ищци са имали право да прекратят договора за предоставяне на туристически пакет при осъществяване на посочените в директивата и съответно чл. 89, ал. 5 от ЗТ предпоставки, а именно - наличието на световна здравна криза от разпространение на вирус COVID-19 в Европа и в световен мащаб, като непреодолимо и непредвидимо обстоятелство към момента на сключване на договора, конкретните субективни данни на потребителите, тяхната възраст, обосноваваща по-висок риск от заразяване и тежко протичане на заболяването, както и данните за наличие на разпространение в предвиденото място на прекачване, посочено в договора за туристически пакет и получените писма от потребителите от туристическата агенция относно същото място на прекачване, като част от маршрута до крайната дестинация, както и липсата на започнало изпълнение на туристическата услуга към момента изявлението за прекратяване и достигането му до туроператора, прогнозите, които са съществували и всеки средно разумен индивид е можел да направи относно разпространението на болестта, данните от компетентните държавни власти към момента на прекратяването, които и са се осъществили впоследствие. Решението е съответно на задължителното тълкуване и по отношение на посочените правни въпроси не е налице допълнително осъществено основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Наличието на задължително тълкуване съгласно практиката на СЕС изключва приложението на т. 1 и т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По отношение на релевираното основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, очевидна неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав намира, че не е налице. Видно от вече изложените по-горе съображения, не може да се направи извод само от мотивите на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи явна неправилност на въззивното съдебно решение. Също така не може да се установи явна необоснованост на съдебното решение, изразяваща се в противоречиви мотиви или необоснованост, без да се извърши проверка на основание чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК, както и явни нарушения на материалния закон, които да се изразяват в приложение на несъществуваща правна норма или в неправилно приложена правна норма.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1100 лв. Представени са доказателства за внесена сума на дължимото адвокатско възнаграждение, преведени по банкова сметка.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България