Определение № 20 от 14.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2661/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на „ВИП ПРОЕКТ БГ“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение №2057/30.07.2021 г. по ч.гр.д. №2239/2021 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на СГС,VІ-14 състав от 15.03.2021 г. по т.д. №670/20 за прекратяване на производството пред последния и изпращане на делото за разглеждане от СРС по общите правила за родова подсъдност-чл.103 ГПК във вр. с чл.104,т.4 ГПК, с оглед цената на всеки един от двата обективно съединени искове-под 25 000 лева. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.3 ГПК. От страна на ответника Столична община не е постъпил писмени отговор на ЧКЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания пред ВКС акт, с който се потвърждава определение на СГС за прекратяване на производството пред последния и изпращане на делото за разглеждане от СРС, с оглед цената на всеки един от двата обективно съединени искове-под 25 000 лева, въззивният състав на САС се е позовал на приложението на общите правила за родова подсъдност-чл.103 ГПК във вр. с чл.104,т.4 ГПК. Като основание за допускане до касация от страна на синдиците на КТБ АД/н/ се сочи чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Не са формулирани правни въпроси от значение за изхода по процесуалния спор. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая, от страна на частния касатор се навеждат оплаквания за съществени процесуални нарушения, с оглед необсъждане от въззивния съд на оплаквания в депозираната пред него ЧЖ за приоритетно приложение на чл.365 т.2 ГПК пред общите правила за родовата подсъдност-чл.103 ГПК във вр. с чл.104,т.4 ГПК. Въпреки че тези оплаквания не санират липсата на формулиран правен въпрос, което само по себе си е пречка за допускане на касационно обжалване, с оглед правна яснота следва само да се отбележи, че цитираните процесуални разпоредби уреждат различна процесуална материя и от съпоставянето им, по никакъв начин не следва основателността на тезата на ищеца-жалбоподател, че след като предметът на материалноправния спор, с който е сезиран съдът в ИМ, се основава на договор за обществена поръчка, то във всички случаи, независимо от цената на иска, спорът е родово подсъден на окръжните съдилища/съотв. но СГС/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение