Определение № 91 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2699/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от „Автомобилни превози – Балчик“ ООД, чрез адв. К. П. Р., касационна жалба против решение № 61 от 28. 03. 2018 г. по гр. д. № 21/2018 г. на Добричкия окръжен съд, ГО, потвърждаващо решение № 51 от 19. 05. 2016 г. по гр. д. № 192/2015 г. на РС – Балчик, с което е отхвърлен предявеният от „Автомобилни превози – Балчик“ ООД против Община – Балчик иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че „Автомобилни превози - Балчик“ ООД е собственик на 179/3409 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-5/4. 02. 2004 г. на ИАГКК, с площ от 3409 кв.м., с административен адрес гр. Балчик, ул. „Черно море“ № 41, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., при граници: ПИ ...., ПИ ...., ПИ .... и ПИ .... Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното: необсъждане на доводите на касатора, че разликата от 179 кв.м. между площта на апортирания в дружеството парцел III-...., в кв.... (3230 кв.м.) и площта на поземлен имот с идентификатор .... по одобрената КК (3409 кв.м.) се дължи на изчислителна грешка (при изработване на кадастралната карта са използвани дигитални устройства и дигитализирани изчислителни методи, които имат по-висок клас на точност), както и че разликата възлиза на 0,0525 % и е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 от наредба № РД-02-20-5/15. 12. 2016 г.; неправилно разпределение на доказателствената тежест за оборване истинността на констатациите в акта за частна общинска собственост. Сочи се и необоснованост – несъответствие на фактическите и правни изводи със събраните доказателства и противоречие в мотивите. Поддържа се и допуснати нарушения на материалния закон – твърди се, че съдът е придал конститутивно действие на съставения АЧОС за 179 кв.м. ид.ч. от процесния имот и не е приложил правилно чл. 22 ЗТСУ (отм.) и пар. 6, ал. 1 и 2 ПР ЗУТ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Ответната страна по касационната жалба Община – Балчик, чрез юрисконсулт Ж. М. М., изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Делото има за предмет предявен „Автомобилни превози – Балчик“ ООД против Община – Балчик иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че „Автомобилни превози Балчик“ ООД е собственик на 179/3409 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-5/4. 02. 2004 г. на ИАГКК, с площ от 3409 кв.м., с административен адрес гр. Балчик, ул. „Черно море“ № 41. Ищцовото дружество твърди, че е придобило процесния имот при учредяването си през 2001 г., когато съдружникът „Автомобилни превози“ АД – гр. Балчик апортирало в капитала недвижим имот - парцел ...., в кв. .... по плана на града, с площ от 3230 кв.м. (застроена и незастроена), ведно с построената в него двуетажна масивна сграда – автогара с площ от 772, 50 кв. м., за който имот дружеството се снабдило с констативен н.а. № .... г. Праводателят „Автомобилни превози“ АД е придобило собствеността върху имота от държавата по реда на чл. 17а ЗППДОП (отм.), а държавата е придобила собствеността на основание отреждане на терен за обществено мероприятие – построяване на автогара, проведени отчуждителни производства и реализиране на мероприятието. Твърди се, че при одобряването на кадастралната карта на [населено място] парцел ...., в кв. .... по РП от 1979 г. e нанесен като ПИ ...., като има съвпадение между регулационните граници и имотните граници по кадастралната карта. Няколко години след одобряване на кадастралната карта общината съставила АЧОС за 179 кв.м. ид.ч. от поземления имот и била вписана като собственик на 179 кв.м. ид.ч. в кадастралните регистри, което поражда интерес за дружеството да установи собствеността си по отношение на общината със сила на пресъдено нещо. Твърди се, че отреденият за автогара парцел винаги е бил 3409 кв.м. - както по регулационния план от 1964 г., по който е станало отреждането, така и по следващия регулационен план от 1979 г., действал към 2001 г. - апортиране на парцела в капитала на „Автомобилни превози – Балчик“ ООД, но поради допусната изчислителна грешка и неточност на измерванията в РП от 1979 г. площта на парцела е била записана 3230 кв.м., а не 3409 кв.м. Твърди се, че индивидуализиращ белег на поземлените имоти са границите им, а не площта им, като площта се определя от границите. При условията на евентуалност се твърди, че дори по сега действащия РП от 2007 г. в процесния парцел да са били включени 179 кв.м., то това не поражда собственост в полза на общината върху 179/3409 ид.ч. от поземления имот. Община Балчик е оспорила иска като неоснователен. Въвела е твърдения за придобиване на собствеността върху спорната идеална част на основание пар. 42 ЗИД ЗОС – придаване към парцел .... по РП от 2007 г. на 179 кв.м. общински терен, който е бил придобит от общината на основание трансформация собствеността от държавна в общинска, настъпила по силата на пар. 7 ПЗР ЗМСМА. По делото са приети за установени следните факти: Според заключението на съдебно-техническата експертиза и представените писмени доказателства, отреждането на процесния терен за автогара е станало по регулационния план от 1964 г., за което в отчуждителната преписка към общината е цитирана заповед № 1069/27. 10. 1964 г. С протокол № 8/29. 05. 1971 г. на ИК на ГОНС – Балчик е взето решение да се отстъпи безвъзмездно право на строеж върху отреденото място за автогара върху дворни места пл. № № ..., ..., ..., ..., ... и ..., в кв. .... по плана на [населено място] с площ 2980 кв.м., а със заповед № 758/14. 06. 1971 г. на председателя на ИК на ОНС – Т. е разпоредено ИК на ГНС – Балчик да предаде безвъзмездно на ДСО „Автотранспорт“ дворно място от 3, 230 кв.м., находящо се в кв. .... по регулационния план на [населено място], отредено за строителство на автогара. Проведени са отчуждителни производства за 13 бр. имоти пл. № № ..., ..., ..., ..., ..., ..., ..., ..., ..., ..., ..., ..., ..., с обща площ 3266 кв.м., но са запазени документи (протоколи за оценки) само за 9 бр. По КРП на [населено място] от 1979 г. отреденият за автогара терен е нанесен като парцел .... – „Управление ДАТ“, отреден за им. 484, кв. 85, чиято площ измерена графично е около 4000 кв.м. Тъй като парцелът включва не само отчуждени имоти, но и части от улици на север и юг от него като подходи към автогарата, които улици са били държавна собственост, няма дължими и неизплатени суми по регулация по РП от 1979 г. Върху парцела е нанесена и построената двуетажна сграда на автогарата с площ от 772, 50 кв.м. Съставен е АДС № 690/198…г. Като основания за придобиване на собствеността от държавата в акта е посочено решение от 29. 05. 1971 г. на ИК на ГОНС – Балчик, заповед № 758/14. 06. 1971 г. на ОНС – Т. и чл. 2 ЗОЕГПНС. В приложение към акта са описани отчуждените имоти и бившите собственици. В приложението е пропуснат да се опише един имот, допусната е и аритметична грешка при определяне общата площ на отчуждените имоти, като след отчитане на тези данни отчуждените площи възлизат на 3766 кв.м. Не е описана площта от улиците в северната и южната част от терена, които също са били включени в площта на парцела. Посочено е, че имотът е предоставен за стопанисване на ДСО „Автотранспорт“ – клон Т., база – Балчик. По следващия неодобрен КП от 1992 г. парцелът е нанесен като имот пл. № .... с незатворени граници от север и юг. По КП от 2000 г. парцелът е нанесен като имот пл. № ...., но в него северната граница минава по северната стена на сградата и не е включена частта от терена между северната стена на сградата и ул. „Х.“, която част е била включена в парцел ....-им.... по РП от 1979 г. По КК, одобрена със заповед № 300-5-5/4. 02. 2004 г., спорният имот е нанесен като ПИ с идентификатор .... с площ от 3409 кв.м., като северната граница на имота включва и частта от имота между северната стена на автогарата и ул. „Х.“, така както е било по КРП от 1979 г. По РП от 2007 г. за имота се отрежда УПИ ...., в кв. ...., с площ от 3411 кв.м., като регулационните линии съвпадат с имотните граници по КК от 2007 г. През 2001 г., при учредяването на ищцовото дружество “Автомобилни превози – Балчик“ ООД, съдружникът „Автомобилни превози“ АД апортира в капитала му недвижим имот – „Автогара“, включващ парцел № ...., в кв. .... по КРП от 1979 г., с площ (застроена и незастроена) 3230 кв.м., ведно с построената в парцела масивна двуетажна сграда със застроена площ 772, 50 кв.м. “Автомобилни превози – Балчик“ ООД се е снабдило и с констативен нотариален акт за собственост на парцел ...., в кв. .... по плана на [населено място] - № .... г. На 18. 03. 2009 г. е съставен АЧОС № 3556/2009 г. за 174 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот, в който като придобивно основание е посочен пар. 42 ПЗР ЗИД ЗОС. и в КР към КК общината е вписана като собственик на 174 кв.м. ид.ч. от ПИ ..... При така установените факти, въззивният съд е приел от правна страна, че ищцовото дружество Автомобилни превози – Балчик“ ООД е придобило, на осн. чл. 73, ал. 4 ТЗ, собствеността върху парцел .... – им. ...., кв. .... по регулационния план на [населено място] от 1979 г. (действал и към 2001 г.) с площ от 3230 кв.м., а дружеството - праводател е било придобило собствеността чрез преобразуване по чл. 17а ЗППДОП (отм.). Прието е, че при определяне обема на придобитите при апорта права определяща е площта на парцела – 3230 кв.м., както и че не е доказано дружеството да е придобило площ над 3230 кв.м. до 3409 кв.м. Прието е, че плановете за обществени мероприятия по чл.чл. 21 и 22 ЗТСУ (отм.), както и по ЗУТ нямат непосредствен вещноправен ефект. Прието е, че разликата над 3230 кв.м. до 3409 кв.м. е общинска собственост по силата на пар. 7 ПЗР ЗМСМА, чл. 6, ал. 2 ЗС, чл. 2, ал. 1 ЗОС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят редица въпроси, един от които касае задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението всички искания, възражения и доводи на страните, както и всички събрани по делото доказателства. Твърди се противоречие с представените от касатора решения на ВКС № 134 от 30. 12. 2013 г. по т. д. № 34/2013 г., 2 т.о., 346 от 10. 11. 2015 г. по гр. д. № 2543/15 г., 4 г.о., В цитираните решения е прието, че въззивната инстанция е длъжна да се произнесе по спорния предмет след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. В обжалваното решение не е обсъден доводът на ищцовото дружество – жалбоподател в настоящото производство, според който отреденият за автогара парцел винаги е бил 3409 кв.м. - както по регулационния план от 1964 г., по който е станало отреждането, така и по следващия регулационен план от 1979 г., действал към 2001 г. - апортиране на парцела в капитала на „Автомобилни превози – Балчик“ ООД, но поради допусната изчислителна грешка и неточност на измерванията в РП от 1979 г. площта на парцела е била записана 3230 кв.м., а не 3409 кв.м. Не са обсъдени и доводите, че индивидуализиращ белег на поземлените имоти са границите им, а не площта им, като площта зависи от границите, че дори и да има разлика от 179 кв.м. в площите на парцела и поземления имот от 179 кв.м., тя възлиза на 0,0525 % от общата площ на поземления имот и е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 от Наредбата за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Не е обсъден и доводът, че включването на реална част от чужд имот в поземлен имот по силата на одобрена кадастрална карта не води до възникване на съсобственост върху целия поземлен имот между собствениците на отделните реални части. С оглед на това, налице е основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по посочения въпрос. Налице е и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и по въпроса, свързан с приложението на пар. 6, ал. 1 и 2 ПР ЗУТ - дали с влизане в сила на ЗУТ се запазва действието на влезлите плановете по чл. 22 ЗТСУ (отм.). В решение № 132 от 20. 05. 2013 г. по гр. д. № 942/2012 г. на ВКС, 1 г.о. е разяснено, че само по отношение дворищнорегулационните планове са предвидени срокове за прилагането им и отпадане на отчуждителното им действие. Липсва специална уредба за плановете за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.), поради което и съгласно пар. 6, ал. 1 ПР ЗУТ тези планове запазват действието си с влизане в сила на ЗУТ. В мотивите към решението въззивният съд е приел, че няма дължими и неизплатени суми за отчуждените имоти по плана по чл. 22 ЗТСУ (отм.), отреждащ терена за обществено мероприятие – автогара, но същевременно е приел, че обемът на правото на собственост на ищеца, придобито през 2001 г., следва да се определи не съобразно регулационните граници на парцел III – „Управление ДАТ“, за им. ...., кв. .... по регулационния план от 1979 г., който е действал и към 2001 г., а съобразно границите на имот .... по кадастралния план от 2000 г., които не включват частта от парцел ....-им...., кв. .... между северната стена на сградата и улицата. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение