Определение № 175 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4721/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 171 от 07.07.2021г. по гр. д. № 168/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 108/21.03.2019г. по гр.д. № 619/2018г. на Районен съд Червен бряг и е постановено отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС предявен от Д. Г. М. и З. И. М. против Г. Т. С. и К. С. С. за признаване собствеността и предаване владението върху реална част от недвижим имот с площ 969 кв.м., от които 669 кв.м. са част от УПИ * в строителен квартал *, а 300 кв.м. са част от УПИ * в строителен квартал *, заедно със сграда с идентификатор ****, попадащи в западната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Касационната жалба е подадена от Д. Г. М. и З. И. М. чрез пълномощника адв. С.. Поддържа се, че съдебният акт е очевидно неправилен и безмотивен. Като основание за допускане на касационно обжалване на първо място се сочи очевидна неправилност поради това, че решението не коментира нито една правна норма, за да бъде приложена и поради несъобразяване с отменителните указания на ВКС. Твърди се, че в решението липсва елементарна формална логика, която да помогне на страните да разберат съда, липсва отговор на въпросите, които повдига отменителното решение. По-нататък се поддържа, че решението противоречи на практиката на Върховния касационен съд по процесуални въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, да ги прецени в тяхната съвкупност; да отговори на доводите и възражения на страните, да съобрази дадените указания в отменително решение на ВКС и да изложи в мотивите си обосновани правни изводи относно спорното материално право. Приложена е многобройна практика в подкрепа на това основание. На следващо място се твърди, че разглеждането на касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по въпроса: какво е значението на неприложената регулация за доказване правото на собственост на страните, след като и ищците, и ответниците са закупили парцели, въпреки неуредените регулационни отношения, а към настоящия момент праводателите им не съществуват и липсва правен интерес за когото и да било да урежда отношения по прилагане на предходен регулационен план. Касаторите уточняват, че това са въпроси, които се пораждат от мотивите на отменителното решение, но окръжният съд не им е дал отговор в мотивите си. Ответниците Г. Т. С., К. С. С. чрез пълномощника адв. Ф. И. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Обжалваното решение е постановено от Плевенски окръжен съд в производство по чл. 294 ГПК след отмяна от Върховния касационен съд на предходно въззивно решение. Спорът за собственост е за реални части от УПИ * и УПИ * по КККР на [населено място] бряг. Ищците са придобили правото на собственост с две постановления за възлагане. С постановление № 26422/2004/000185/18.11.2008 г. на Д. М. е възложено дворно място с площ от 8330 кв. м., а по скица с площ от 6055 кв. м., към което по регулация се придават 885 кв. м. /общо по скица 6940 к м./, съставляващо парцел * в стр. кв. * по плана на [населено място], ведно с построените в него сгради, включително стара едноетажна сграда със застроена площ от 32 кв. м.. С постановление № 26422/2004/000123 от 29.02.2008 г. на Д. М. е възложено дворно място с площ от 10000 кв. м., а по скица с площ от 10195 кв. м., съставляващо парцел * в стр. кв. * по плана на [населено място]. Ответниците Г. С. и К. С. са собственици по силата на покупко-продажба, извършена с нотариален акт от 21.05.2009 г. на съседен УПИ * с площ от 3660 кв. м., а през 2016 г. са признати за собственици по давност на 467 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ от 4127 кв. м. и на няколко сгради, сред които и сграда с идентификатор **** с площ от 32 кв. м. Към момента на придобиване на имотите от страните е действал ЗРП на промишлена зона [населено място] от 1989г., с последващи изменения от 1995г. и 2007г., според който площите на закупените парцели са както следва: УПИ * е от 10433 кв. м.; УПИ * е от 7079 кв. м., а УПИ * е 3167 кв.м. Установено е също, че УПИ * влиза изцяло в контура на ПИ с идентификатор ***, като същевременно в този ПИ влизат и части от УПИ * и УПИ *. Вещите лица не са могли да обяснят причините за разликата в площите на имотите по документи и на място, както и къде са разположени онези 467 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, за които ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Не е установено по категоричен начин и дали сградата с площ от 32 кв.м., която е предмет на едно от възлагателните постановления на публичния изпълнител, съвпада със сградата с площ от 32 кв. м., за която ответниците се легитимират като собственици по давност. Приетата при първото разглеждане на спора тройна експертиза сочи, че действащият към момента на закупуването регулационен план не е приложен, тъй като парцелите не са трасирани на място и не са отразени в кадастралната карта; не става въпрос за придаваеми по регулация места, за които да се уреждат регулационни отношения, тъй като и двете страни са закупили парцели. Между двата имота на ищците и имота на ответниците съществува ограда, която е нанесена като граница в кадастралната карта; тази ограда не е променяна през годините и тя е била имотна граница между имот пл. № * и имот пл. № * по кадастралния план, когато са съществували предприятията, от които страните са придобили имотите. По кадастралната основа на този план границата между имоти № * и № * не съвпада с регулационната линия, която е изместена навътре в имот № *. С първото въззивно решение искът е отхвърлен. Прието е, че ищците са закупили недвижими имоти с по-малка площ от размера на съответните парцели по регулация. Ответниците от своя страна са закупили по-голяма площ по документ за собственост в сравнение с площта на парцел * по регулационния план. В отменителното решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 1878/2020г. на І г.о. е прието на първо място, че при разрешаване на спора за собственост на процесните реални части не следва да се изхожда от квадратурата на имотите, тъй като решаващ индивидуализиращ белег на недвижимия имот са неговите граници, а не площта му. По-нататък съдът е посочил, че за определяне на действителната граница между имотите на страните /дали е тази, която съществува на място, означена е в кадастралната карта и съвпада с границата между имоти № * и № * по изработения при ЗТСУ /отм./ кадастрален план или е тази по регулационната линия между УПИ * и УПИ *, от една страна и УПИ *, от друга/ е необходимо да се отчетат императивните разпоредби на § 6, ал.2 и ал.4, вр. § 8, ал.1 ПР на ЗУТ. Ако към момента на влизане в сила на дворищния регулационен план двата имота са били собственост на държавата, като предоставени на държавни предприятия, то въпросът за прилагане на плана не възниква, тъй като в този случай не се дължи уреждане на сметки по регулация. Тогава границата между имотите ще се определи единствено от регулационната линия между тях, а ако тя не съвпада с границата по кадастралната карта, ще е налице грешка в кадастралната карта. Ако обаче към момента на влизане в сила на регулационния план собствениците на имоти пл. № * и пл.№ * са били различни /държавата и кооперация, каквато индиция е налице/ и се е налагало да се заплаща сума за площта, придадена с регулационния план, тогава възниква проблема с прилагането на плана. В § 6, ал.2 и ал.4 на ПР на ЗУТ са дадени срокове за прилагането на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове, с които части от имоти се придават по регулация към съседни парцели; при неспазването на тези срокове отчуждителното действие на неприложените планове се прекратява автоматично - Тълкувателно решение № 3/2010 г., ОСГК. Тогава действителната граница между имотите ще се определи не от регулационната линия, а от старата кадастрална граница между имоти № * и № *, която съвпада и с границата по кадастралната карта. Обстоятелството, че страните са придобили урегулирани поземлени имоти ще бъде без значение, тъй като прехвърлителният ефект на сделките ще е настъпил само за имотите в положението отпреди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план. При тези разяснения делото е върнато за ново разглеждане с указания съдът да изслуша становището на страните по прилагането на §6, ал.2 и 4 и §8, ал.1 ПР на ЗУТ, да разпредели доказателствената тежест, да събере необходимите доказателства, включително и чрез експертиза, ако това се налага. Плевенски окръжен съд при новото разглеждане е допуснал нова тройна техническа експертиза. Тя е установила, че към момента на влизане в сила на регулационния план от 1989г. имот № * /имот */ е записан по разписен лист на „Нишестена фабрика” - държавна собственост, а имот * /имот */ е на „Яйцекооп” - кооперативна собственост. По силата на регулацията УПИ * се образува от имот № * и придаваема част от имот № *, което е налагало уреждане на регулационни сметки; процедури по уреждане на такива сметки за придаваеми части от имот * към УПИ * и * не са провеждани. Вещите лица сочат, че има частично съвпадане на границите на имотите по кадастралната карта с тези по кадастралния план от 1989г., като парцел * навлиза изцяло в контура на ПИ *** с малки изключения в североизточната част. След одобряване на регулацията от 1989г., през 1995г. и 2007г. са извършени изменения като парцел * е разделен и са обособени: парцел * и парцел *; парцел * е разделен и са обособени: парцел *-„за център КОО автосервиз, автомивка, бояджийно, магазини и авточасти”, парцел *-„за газостанция”, парцел *-„за производствено складова дейност” и парцел *-„за производствено складова дейност”. Настоящите собственици са купили имотите след ПУП-ПРЗ от 2007г. и оттогава изменения в границите на имотите не са настъпвали; придаваемите площи към имот * от имот * не са се променяли, защото имотните и регулационни граници между УПИ *, УПИ * и УПИ */ като новообразувани от УПИ * и УПИ */ не са променяни. Въззивният съд в мотивите си подробно е проследил приетото от първата инстанция; после е посочил, че решението е незаконосъобразно; възпроизвел е заключението на приетата нова техническа експертиза и без друг коментар е заключил, че от писмените доказателства и приетите експертизи не може да се установи по категоричен начин, че претендираните части от УПИ * и УПИ *, ситуирани в западната част на ПИ с идентификатор ***, са собственост на ищците. Това не е установено и за сградата от 32 кв.м. Поради това е отменил първоинстанционното решение и е постановил ново за отхвърляне на иска. При преценка на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав, приема следното: Следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по поставените процесуални въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, да ги прецени в тяхната съвкупност; да отговори на всички доводи и възражения на страните, както и да съобрази дадените указания в отменително решение на ВКС и да изложи в мотивите си обосновани правни изводи относно спорното материално право. Неизлагането на мотиви от страна на въззивния съд, при положение, че първоинстанционното решение се отменя и спорът се пререшава, представлява отклонение от практиката по Решение № 27 от 02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ІV г.о, решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ІV г.о, Решение № 127 от 22.07.2016г. по т.д. № 1772/2015г. на І т.о., Решение № 228 от 01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на І г.о и други, посочени от касаторите. Материалноправният въпрос за последиците от неприлагането на регулацията не е разрешен от въззивния съд и не може да съставлява основание за допускане на касационно обжалване сътласно чл. 280, ал.1 ГПК. Жалбоподателите дължат внасяне на държавна такса в размер на 50 лв. за разглеждане на касационната жалба. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.