Определение № 571 от 16.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4091/2015 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от М. П. Й., приподписана от адв. С. П. от АК София, срещу определение № 896/24.04.2015 г. на Софийски окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 316/2015 г. С него съдът е потвърдил определението на първостепенния Свогенския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за допълване на решението в частта за разноските. Насрещната страна П. Н. Ц., чрез адв. З.Н., е отговорила, че не са налице за допускане на касационно обжалване поради липса на ясно поставени въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и съображения по допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Частната жалба е подадена в срок и от легитимна страна. В касационната жалба и допълнението към нея, след указания по чл. 285, ал. 1 ГПК, касаторът не е посочил кой е материално правният и/или процесуалноправен въпрос, при чието конкретно разрешаване въззивният съд е постановил крайни резултат – оставил без разглеждане молбата за допълване на решението в частта за разноските. Както е разяснено в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС, касаторът следва да посочи ясно и точно правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, като касационната инстанция не може сама да го формулира или извлече от съдържанието на касационната жалба; Върховният касационен съд може единствено да конкретизира или преформулира поставения от касатора правен въпрос. В случая съдът не би могъл да уточни въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК било от касационната жалба, било от съдържанието на изложението. Няма никакви съображения по допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Съдебноделоводните разноски за инстанцията следва да се възложат на касатора, който да заплати на П. Ц. 300 лв. – платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът