Определение № 2978 от 29.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1360/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) „Туристическо дружество „Бонония“, чрез процесуален представител, против Решение № 160 от 10.02.2026 г. по в. гр. д. № 2691/2025 г. на Апелативен съд - София, с което след отмяна на Решение № 76 от 22.05.2025 г. по гр. д. № 348/2024 г. на Окръжен съд - Видин, е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор от 15.11.2016 г., сключен между Ю. К. Й., като купувач, и СНЦ „Туристическо дружество „Бонония“, като продавач, за закупуването на 5 000 (пет хиляди) дружествени дяла от капитала на „Бонония Турист“ ООД при условие, че Ю. К. Й. заплати на СНЦ „Туристическо дружество „Бонония“ цената на дяловете в размер на 23 475,97 евро (с левова равностойност 45 915 лв.), в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, като е указано на Ю. К. Й., че при неплащане на цената в посочения срок СНЦ „Туристическо дружество „Бонония“ може да поиска обезсилване на решението на основание чл.362, ал.2 ГПК, като цената следва да бъде преведена по сметка, посочена от СНЦ „Туристическо дружество „Бонония“, а при липса на съдействие - по депозитна сметка на Апелативен съд - София в „УниКредит Булбанк“ АД. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният при условията на евентуалност, оставен без разглеждане от първоинстанционния съд, насрещен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД от СНЦ „Туристическо дружество „Бонония“ за осъждане на Ю. К. Й. да заплати сумата от 13 726,14 евро (с левова равностойност от 26 846 лв.), представляваща обезщетение за забава върху стойността на дяловете, за които предварителният договор е обявен за окончателен, както и законната лихва върху стойността на същите дялове за периода от подаване на насрещната искова молба в съда до окончателното заплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне като неоснователен на предявения от Ю. К. Й. конститутивен иск. При условията на евентуалност се претендира отмяна на решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касатор насрещен осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД и уважаване на същия, като бъде осъден Ю. К. Й. да заплати на СНЦ „Туристическо дружество „Бонония“ сумата от 13 726,14 евро, представляваща обезщетение за забава върху стойността на дяловете, за които предварителният договор е обявен за окончателен, както и законната лихва върху стойността на същите дялове за периода от подаване на насрещната искова молба в съда до окончателното заплащане.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на сочените от касатора селективни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Може ли съдът при предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да обяви за окончателен предварителен договор за продажба на дружествени дялове, ако страните изрично са договорили в него, че прехвърлянето изисква решение на Общото събрание, дори когато законът (чл. 129 ТЗ) не го изисква императивно за прехвърляне между съдружници ?“;

2. „Могат ли съдружниците в ООД валидно да уговорят в дружествения договор и в предварителен договор помежду си ограничения за прехвърлянето на дялове, които дерогират принципа за свободно прехвърляне по чл. 129, ал. 1 ТЗ ?“;

3. „Изпада ли купувачът по предварителен договор в автоматична забава (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), ако в договора е уговорен краен срок за изкупуване на дяловете и плащане на цената, или забавата настъпва едва с влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД ?“.

По първите два въпроса се сочи допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснована с аргумента, че отговорът на същите е от значение за развитието на правото, тъй като правните изводи на въззивния съд касаят баланса между договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и законовия режим на ТЗ. По третия въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с твърдението, че формираните от въззивния съд правни изводи противоречат на практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 214 от 24.07.2025г. по т.д. № 1883/2023г. и Решение № 1528 от 31.07.2003г. по гр.д. № 1285/2002г. Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение, е обоснована с твърдението, че въззивният състав е приел, че цената на процесните дружествени дялове е спорна, докато в самия договор тя е математически фиксирана (9,183 лв. на дял).

Ответникът Ю. К. Й., чрез процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В условията на евентуалност счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – София след собствен анализ на събраните по делото доказателства, е приел за установено, че на 15.11.2016 г. между Ю. К. Й., Сдружение „Туристическо дружество „Бонония“, „Бонония - турист“ ООД и „Универсал-Ю“ ЕООД, е сключен договор, съгласно който СНЦ „Туристическо дружество „Бонония“ се е съгласило да продаде дружествените си дялове - 54 450 бр. от капитала на „Бонония Турист“ ООД за сумата от 500 000 лв. или по 9,183 лв. за един дружествен дял, като се е задължило да ги предостави на съдружника си Ю. К. Й. /чл.1/. От своя страна последният се е задължил да изкупи срещу заплащане притежаваните от Сдружение „ТД „Бонония“ 54 450 дяла от капитала на „Бонония турист“ ООД за сумата от 500 000 лв. или по 9,183 лв. за един дружествен дял за срок от три години. С чл.4 от договора страните са постигнали съгласие Ю. Й. да има правото да придобива до 50 % от всичките дялове в „Бонония - турист“ ООД на части, плащайки суми по банковата сметка на ТД „Бонония“ – Видин, а за останалите 50 % от дяловете се предвиждало също да може да изкупува на части, след взето във фирмата решение с вишегласие. ТД „Бонония“ - Видин се е задължило да прехвърли съответния брой дялове пропорционално на внесените суми след получаване на средствата по банковата си сметка, като за всяка операция се изготвят договори за покупко-продажба. За безспорен е приет фактът, че част от договорените дялове - 5 445 на брой са заплатени от купувача Й. със сумата от 50 000 лв., представляваща остатък от цената на прехвърлен от него на ответника имот в [населено място], в съответствие с клаузата на чл.5.1 от договора. Приемайки така извършеното плащане продавачът е изпълнил задължението си по договора, като е прехвърлил 5 445 дружествени дяла от капитала на „Бонония турист“ ООД на купувача Ю. Й. с договор с нотариална заверка на подписите от 02.12.2016 г.

От приобщеното в цялост гр. д. № 247/2019 г. по описа на Окръжен съд - Видин е установено, че същото се е развило по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, предявен от Ю. К. Й. срещу СНЦ „Туристическо дружество „Бонония“, приключило с решение на Апелативен съд - София, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, процесният договор е бил обявен за окончателен за 21 510 дружествени дяла от капитала на „Бонония Турист“ ООД. Въз основа на влязлото в законна сила съдебно решение и след заплащане на цената за тези дялове в размер на 197 526,33 лв., Ю. К. Й. е придобил същите в собственост, като прехвърлянето им е вписано в Търговския регистър по партидата на „Бонония Турист“ ООД на 02.04.2018 г.

С нотариална покана, връчена на 11.07.2024 г., Ю. К. Й. е поканил ответника да му прехвърли още 27 495 дружествени дяла от капитала на „Бонония турист“ООД за сумата от 252 486,59 лв. в 7-дневен срок от връчване на поканата. В отговор на същата СНЦ „Туристическо дружество „Бонония“ е заявило, че не са налице основанията за сключване на окончателен договор, тълкувайки нормата на чл.4 от договора предвид необходимостта от наличие на валидно взето решение с вишегласие от съдружниците на „Бонония турист“ ООД, каквото към момента нямало.

Съобразно установените по делото факти, въззивният съд е намерил за неправилни, като постановени в отклонение от разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗЗД и постановената по тълкуването й практика на касационната инстанция, изводите на първоинстанционния съд, че при сключването на процесния договор на 15.11.2016 г. правата и задълженията на страните по него са се погасили. В тази връзка е посочено, че с изтичането на уговорения срок за сключване на окончателен договор действието на предварителния договор не се прекратява и същият продължава да обвързва страните и след изтичането на срока, като всяка от тях дължи изпълнение. След изтичането на срока за двете страни започва да тече само давността за предявяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, а за да се прекрати действието му, договорът трябва да бъде развален поради неизпълнение от една от страните по причина, за която насрещната страна отговаря. Констатирано е, че в случая не са били въведени твърдения, нито са били ангажирани доказателства, обвързващият страните предварителен договор да е бил развален. Доколкото не е уредено изрично в закона, за приложим в случая е приет общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, който започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Когато вземането става изискуемо от момента на сключване на договора, началният момент, от който започва да тече погасителната давност, съвпада с деня на подписване на договора. Позовавайки се на Решение № 204/08.05.2006г., постановено по гр.д. № 1196/2005г. на ВКС, ІІ г.о., въззивният съд е посочил, че в хипотезата на сключен предварителен договор, в който страните са уговорили краен срок за изпълнението му, както в конкретния случай, началният момент, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е изтичането на уговорения срок. За да приеме, че конститутивният иск е предявен в рамките на петгодишния давностен срок, съдът е посочил, че с чл.1, изр. последно от договора страните са се съгласили, че задължението за продажбата на дружествените дялове е „за срок от три години“. Считано от изтичането на тригодишния срок от датата на сключване на договора - 15.11. 2016 г. (поради липсата на други модалитети) - т. е. от 15.11.2019 г., общата пет годишна давност за предявяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД не е изтекла към момента на предявяването му, доколкото исковата молба е постъпила в Окръжен съд - Видин на 16.10.2024г.

Според въззивния съд, при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца са установени всички материалноправни предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно: наличие на валидно обвързващ страните предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен в съответната писмена форма, по който волята за сключването му е изразена при спазване условията на устава на сдружението-продавач от законния му представител; договорът съдържа всички необходими уговорки относно съществените му условия - общото участие, до което въззивникът може да придобие дялове и единичната цена на всеки един дял - 9,183 лв.; искът е предявен в рамките на давностния срок за упражняването му; продавачът е собственик на вещта, като в тази връзка от служебно извършената справка по партидата на „Бонония Турист“ ООД е установено, че съдружници в него са страните по делото - Ю. Й. и СНЦ „Туристическо дружество „Бонония“. Според чл.15, ал.1 от актуалния дружествен договор, капиталът на „Бонония турист“ООД е разпределен в 55 000 дяла, от които към момента на приключване на устните състезания по делото ищецът притежава 26 955 дяла, а ответното сдружение - 28 045 дяла. Следователно, според съда, липсват каквито и да било пречки въззиваемият да изпълни задълженията си по предварителния договор да прехвърли собствеността върху процесните дружествени дялове на купувача по предварителния договор.

За основателни са счетени от Апелативен съд - София съдържащите се във въззивната жалба оплаквания на ищеца Ю. К. Й. за неправилност на правните изводи на първата инстанция за това, че при наличното съглашение между страните в чл.4 от договора купувачът е длъжен първо да преведе по банковата сметка на продавача сумите, съответстващи на стойността на съответните дялове и едва след това последният да му ги прехвърли. Изложено е, че изводите на първата инстанция са в противоречие със задължителните постановки на ТР № 4 от 09.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно което съдът, сезиран с иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД на купувача, който не е изплатил напълно договорената цена, може да обяви за окончателен по реда и при условията на чл. 362, ал. 1 ГПК предварителен договор за покупко - продажба, съдържащ уговорка, че окончателният договор ще се сключи след заплащане на цялата цена. Според решаващия съд, заплащането на уговорената цена от купувача, дори и когато в предварителния договор е предвидено то да се осъществи преди сключването на окончателния договор, не следва да се разглежда като абсолютна предпоставка за основателността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и съответно липсата й да има за задължителна последица отхвърлянето на претенцията.

Като основателно е преценено от въззивната инстанция и оплакването на ищеца Ю. К. Й. за неправилност и на аргумента на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск, поради липсата на решение на „Бонония Турист“ ООД за придобиване на дялове, надвишаващи 50 % от капитала му с „вишегласие“. В тази връзка съдът е посочил, че логическото и систематичното тълкуване на клаузите на процесния предварителен договор налагат задължението за прехвърляне на 54 450 броя от дружествените му дялове от „Бонония Турист“ ООД да е в тежест на продавача по договора - СНЦ „Туристическо дружество „Бонония“, което задължение не е поставено в зависимост от наличието или липсата на решение на общото събрание на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност, чиито дружествени дялове са предмет на договора. Доколкото съгласно чл.129, ал.1 ТЗ прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг се извършва свободно, то в случая тъй като страните по делото са двамата съдружници в „Бонония Турист“ ООД и лисват пречки свободно да си прехвърлят дялове.

С оглед формираните правни изводи, Апелативен съд – София е отменил обжалваното първоинстанционно решение и е постановил ново, с което е уважил предявения иск.

Поради произнасянето по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е разгледан и предявеният от ответника при условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 26 846 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на дяловете, за които предварителният договор е обявен за окончателен, както и законната лихва върху стойността на същите дялове за периода от подаване на насрещната искова молба в съда до окончателното заплащане. За да приеме иска за неоснователен, решаващият съд е посочил, че след като продавачът по процесния предварителен договор не е упражнил правото си да го развали поради неизпълнение на купувача (каквото в случая не е било установено да е налице), едва с постановеното по делото решение може да бъде разрешен спорният въпрос относно дължимата по същия цена.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно дадените с т.1 на ТР №1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При наличие на правен въпрос, съответстващ на общото изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът следва да докаже, че по отношение на същия са изпълнени и някои от допълнителните селективни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, съответно посочени и обосновани от него. Изведените от касатора въпроси не отговарят на горепосочените изисквания.

Първите два въпроса от изложението са предпоставени от несъгласието на касатора с извода на решаващия съд, че задължението му по предварителния договор да прехвърли 54 450 броя дружествени дяла от капитала на „Бонония Турист“ООД не е поставено в зависимост от наличието или липса на решение на общото събрание на съдружниците. За да направи този извод въззивният съд е изходил от разпоредбата на чл.129, ал.1 ТЗ, съгласно която прехвърлянето на дружествен дял между съдружници, каквито са страните по делото, се извършва свободно, както и от изрично заявеното от ответното дружество, настоящ касатор, в чл.1 от процесния договор съгласие да продаде дружествените си дялове, с посочени брой и цена, и поето задължение да ги предостави на съдружника Ю. К. Й.. Клаузата на чл.4, изр.2 от договора, на която касаторът се позовава при обосноваване на въпросите, не е обсъждана от въззивния съд, като касаторът не е формулирал въпрос в тази връзка и съответно на него оплакване в касационната жалба. Но дори и надлежното поставяне на процесуален въпрос, отговорът му не би се отразил на постановения правен резултат, доколкото посочената клауза предвижда вземане на решение с „вишегласие“, но не за прехвърляне на дяловете, а за възможността за изкупуване на останалите 50% от същите /между които и процесните/ на части. Следователно, въпросите нямат нужното за спора правно значение, не могат да обосноват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, което препятства искания достъп до касационно обжалване на атакуваното решение и обсъждането на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е безпредметно.

Последният трети въпрос не съответства на обективираната в решението правна воля на съда и не удовлетворява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК в съответствие с изискванията на ТР №1/09 на ОСГТК на ВКС. Въпросът изхожда от разбирането на касатора, че с изтичането на договорения 3-годишен срок за изкупуване на дяловете купувачът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за изкупуване на дяловете. Въззивният съд не е обосновал решението си единствено с тезата, че купувачът не е бил в забава до постановяване на решението. Решаващ за приетата неоснователност на насрещния иск е изводът на съда, че процесният договор не е развален от продавача поради неизпълнение на купувача, с оглед на което едва с решението по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД ще се реши спорният въпрос за дължимостта на цената по договора. Тоест, съобразени са характерът на конститутивния иск по чл.19 ЗЗД, приложението на чл.362 ГПК, както и липсата на разваляне на предварителния договор от страна на продавача. Освен недоказването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, представените за обосноваване на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК решения на ВКС не представляват релевантна практика, доколкото са постановени по правоотношения, различни от настоящия случай.

Касационно обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК. От съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност в случая е обоснована с твърдението, че въззивният съд е приел за спорна цената на процесните дружествени дялове, докато в самия договор е фиксирана на 9.183 лв. на дял. Видно от мотивите на решението, спорна е била не цената на дяловете, а момента на дължимостта й по предявения насрещен иск.

С оглед изхода от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на 400 евро, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК