Определение № 2131 от 13.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2889/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.50123/07.03.23 по г.д.№.2581/22, ІІІ ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба на К. Ц. Н. против въззивно решение №.133/15.12.21 по г.д.№.480/21 на Окръжен съд Враца в частта, с която е обезсилено решение №.260150/02.07.21 по г.д.№.255/21 по описа на РС Козлодуй за осъждане на К. В. Н. да плати на детето К. К. Н. чрез неговата майка и законен представител К. Н. 2100лв. издръжка за минал период на основание чл.149 СК /като постановено по непредявен иск/, и в частта, с която решение №.260150/02.07.21 по г.д.№.255/21 по описа на РС Козлодуй е отменено в частта, с която К. В. Н. е осъден да плаща на детето К. К. Н. месечна издръжка за разликата над 400лв. до 700лв., считано от 05.08.21 до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, със съответно произнасяне по разноските. Постъпила е частна жалба от К. Ц. Н., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Ответното страна К. В. Н. не взема становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно изричната разпоредба на чл.280 ал.3 т.2 ГПК въззивните решения по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл.322 ал.2 ГПК, с изключение на исковете по чл.59 ал.2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършили пълнолетие деца, не подлежат на касационен контрол. Предвид изложеното исковете за издръжка са извън обхвата на касационното обжалване, независимо дали от брака има ненавършило пълнолетие дете към датата на обявяване на въззивното решение. Претенцията за издръжка, дори когато е разгледана като част от въпросите по чл.59 ал.2 СК, след като е предмет на самостоятелно обжалване, попада в приложното поле на чл.280 ал.3 т.2 ГПК, в който смисъл е и цитираната в атакувания въззивен акт практика на ВКС /опр. №.599/03.07.20 по г.д.№.893/20, ІІІ ГО; опр.№.878/08.07.13 по г.д. 1447/12, ІV ГО и др./. Предвид изложеното касационната жалба е недопустима, правилно е била оставена без разглеждане и атакуваното определение в този смисъл следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,