Определение № 308 от 30.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1202/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 вр. с чл.396 ал.2 пр. трето ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ Храброво Уинд 2 „ ООД против определение № 207/21.04.2020 г. по ч.т.д.№ 194/2020 г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на определение № 913/24.03.2020 г. по т.д.№ 425/2020 г. на Варненски окръжен съд – за оставяне без уважение молбата на „Енерго – Про Продажби „АД ,за допускане на обезпечение на предявения от дружеството срещу жалрбоподателя осъдителен иск - обезпечение на част от същия, до размера на сумата от 200 000 лева / предявен за 654 902,16 лева / – недължимо платена разлика между преференциална цена за продадена електрическа енергия, след достигане на нетното специфично производство за съответната година, за периода от м. октомври 2015 г. до м. октомври 2017 г. – от една страна и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО”АД – от друга - е допуснато, чрез налагане на запор върху вземания на „ Храброво Уинд -2” ЕООД от „Енерго-Про Енергийни услуги„ ЕАД, вкл. бъдещи такива, с характеристика на плащания по правоотношение за покупко-продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, до размера на сумата от 200 000 лева. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, на всички основания по чл.281 т.3 ГПК. Твърди, че съдът неправилно е преценил иска за вероятно основателен, игнорирайки значението на висящо към момента пред ВАС дело № 3610/2019 г., от решението по което зависи приложимостта на Решение № Ц– 30/29.11.2017 г. на КЕВР, на което е базирана конкретната претенция. Намира дори основание Решението на КЕВР да бъде прогласено за нищожно, на основание чл.177 ал.2 АПК. Жалбоподателят оспорва подходящността на обезпечителната мярка, макар да се позовава на обстоятелства, които не касаят вида на същата, а допуснати предходно обезпечения на идентични по основание бъдещи осъдителни претенции между същите страни, за суми, съизмерващи останалата част от претендираното вземане, до пълния размер от 654 902,16 лева / определение № 736/05.03.2020 г. по ч.т.д.№ 358/2020 г. на Окръжен съд – Варна - за налагане на запор върху банкови сметки на дружеството, до размера на 200 000 лева и определение № 135/ 11.03.2020 г. по ч.т.д.№ 32/ 2020 г. на Окръжен съд Добрич – за налагане на възбрана върху недвижим имот на дружеството, находящ се в [населено място], обл.Добрич, ведно с построената в него вятърна електроцентрала и други подобрения /. Тези бъдещи претенции са по същество част от предявената по т.д.№ 425/ 2010 г. на Варненски окръжен съд.Страната твърди, че едновременното налагане на трите обезпечителни мерки води до невъзможност дружеството да осъществява дейността си. Наред с преценката относно размера на обезпечимата претенция, според жалбоподателя следва да се отчита и ефекта от налаганите обезпечителни мерки, така че да се постига справедлив баланс между обезпечителната нужда на ищеца и имуществените права на длъжника. Страната счита, че с всички обезпечителни мерки са засегнати имуществени права на стойност над 4 милиона лева, визирайки цялото си недвижимо имущество, оборотни средства и бъдещи вземания от основна дейност. Липса на подобна преценка в мотивите на определението жалбоподателят намира за съществен процесуален пропуск. Ответната страна - „Енерго – Про Продажби”АД – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като въпросът не кореспондира с даденото от въззивния съд разрешение, нито е обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл. 274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК съдебен акт. В изложението, представено в пълен вид едва на 16.09.2020 г., жалбоподателят е формулирал следния въпрос: Подходяща ли е обезпечителна мярка, която в съвкупност с вече наложени обезпечителни мерки за същия иск, създава предпоставки за свръхобезпеченост на иска ? Трябва ли при преценка на обезпечителната нужда съдът да съобрази последиците от съвкупното прилагане на всички обезпечителни мерки върху правната сфера на ответника, за които има данни ? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, със съображения относно конкретните последици от наложените обезпечителни мерки за правната сфера на конкретния жалбоподател. Преценявайки същите, обаче, страната очевидно изхожда единствено от пълната стойност на възбраненото имущество, на оборотни средства и пълния размер на бъдещите си вземания, собствено оценявайки ги на над 4 млн. лева, игнорирайки ограничаването на наложените обезпечителни мерки до размера на сумата от 654 902,16 лева, респ. всяка от тях до размера на части от тази сума, в общ размер ненадхвърлящи я. Поставеният въпрос директно конфронтира с действителните правни последици от така наложените обезпечителни мерки, ограничени до запазване – в гарантиране на вземанията на кредитора при евентуално принудително изпълнение - имущество, което не надхвърля сумата от 654 902,16 лева. За длъжника не би била налице забрана да получи ефективно плащане от своя длъжник „Енерго - Про Енергийни услуги „ ЕАД, за разликата над 200 000 лева, при общ дълг на последното дружество надхвърлящ същата сума, нито би било налице забрана да се разпореди със суми по банковите си сметки, стига по същите, при съобразяване визираната от съда поредност при налагането на обезпечителната мярка запор, да би била заделена сума в размер на 200 000 лева. Възбраната върху недвижимо имущество на дружеството не рефлектира върху ползването му, а при евентуално принудително изпълнение отново би гарантирала плащане на кредитора, като обезпечен, а не хирографарен такъв, до размера на сумата от 254 902,16 лева. В този смисъл, формулираният въпрос не съответства на действителните правни последици на атакуваното определение, тъй като не е налице свръхобезпеченост спрямо цената на предявената претенция. Отделно е напълно необоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът предполага обвързването му с конкретна правна норма – неясна, непълна или противоречива и създадена по приложението й противоречива съдебна практика или обосноваването на причини за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението й, като последица от изменение на обществените условия или промяна на законодателството. Такова мотивиране на допълнителния селективен критерий страната не предлага. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение