Определение № 1705 от 10.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1671/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба М. и Г. А. срещу въззивно решение № 89/30.01.2025 г. по в. гр. д. № 2938/2023 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 634/16.05.2025 г., с което частично е отменено решение № 111/10.08.2023 г. по т. д. № 44/2022 г. на Окръжен съд Благоевград и отхвърлени исковете на двамата касатори за осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД да заплати всеки от тях сума в размер над 90 000 лв. до 126 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син К. А., настъпила вследствие ПТП на 18.04.2021 г. Касаторите, чрез упълномощения от тях процесуален представител, оспорват въззивното решение с твърдения за неправилност поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, задължаващи съда да обсъди задълбочено, пълно и всестранно събраните по делото доказателства и установените чрез тях релевантни факти. Заявяват оплакване, че съдът е неглижирал установения по делото факт, че водачът не е подал светлинен сигнал за предприетата маневра „завой наляво“. Този извод на съда се явява в противоречиe с влязлата в сила присъда, в която е прието, че маневрата от страна на автомобила е започнала в процеса на предприетото от пострадалия изпреварване, което е било на фаза приключване. Поддържат че, при тези факти необоснован се явява изводът на съда пострадалият да е допринесъл в равна степен за причинените нему вреди. Наред с това се заявява оплакване, че съдът неправилно е приложил чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като от ответника няма въведено възражение за съпричиняване поради движение с превишена скорост, каквото съдът е приел, а поради движение с несъобразена скорост. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване касаторите поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират въпроси относно предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК при липса на конкретно възражение за съпричиняване с посочено конкретно поведение на пострадалия, или нарушение на правна норма и разрешаването на този въпрос при наличие на вероятност или предположение. Отделно от това, поставят процесуално правни въпроси: относно необходимостта главното доказване да бъде винаги пълно, както и относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Двамата жалбоподатели претендират постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова в обжалваната част и присъдено обезщетение в размера, определен от първоинстанционния съд. Заявяват и претенция за заплащане на разноски. Ответникът по касация ЗД „Бул Инс“ АД оспорва съвместната касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и липсата на предпоставки тя да бъде селектирана с цел извършване на касационен контрол на въззивното решение. Формулира искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявени от М. и Г. А. претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на суми от по 180 000 лв. /частично заявени размери от по 200 000 лв./ - обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син К. А., настъпила вследствие ПТП на 18.04.2021 г. Между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на основания за заплащане на обезщетение за описаните в исковата молба вреди в размер на по 180 000 лв. Спорът пред настоящата инстанция е пренесен относно размера на съпричиняването от страна на пострадалия С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е счел за безспорно установен между страните механизмът на ПТП, изяснен както чрез присъдата, така и с помощта на комплексната съдебно-автотехническа експертиза, приета в първоинстанционното производство. Съставът е базирал своите изводи и на свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство делинквент М. П., съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК и обстоятелството, че свидетелят установява с показанията си неизгодни за себе си факти и обстоятелства. В мотивите на решението си апелативният съд е посочил, че ударът за мотоциклетиста е бил предотвратим при движение с разрешената за участъка скорост и при въздържане от маневрата изпреварване на лекия автомобил със около 100 км./ч. Съдът не е приел за доказан факта, че водачът не лекия автомобил е пропуснал да подаде светлинен сигнал за предприетата маневра “завой наляво“, доколкото това обстоятелство е било изяснено при постановяване на присъдата в наказателното производство. В евентуалност е посочил, че дори това нарушение да бъде вменено в негова отговорност, то не дерогира отговорността на мотоциклетиста, който се е движел с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост от около 100 км./ч. Позовал се е на практика на касационната инстанция и е заключил, че мотоциклетистът е осъществил противоправно поведение като не е спазил правилата за движение по пътищата, уредени със ЗДвП и ППЗДвП, което го е поставило в завишен риск, а, предвид заключението на авто-техническата експертиза, е имал възможност при адекватно поведение да избегне фаталния удар. Несъобразявайки се с това правило, пострадалият е допринесъл в равна степен за настъпване на вредоносния резултат. Не се явява удовлетворена сочената предпоставка за директен контрол на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. В практиката на ВКС е разяснено, че това е квалифицирана форма на неправилност, която следва да е установима само след запознаване с мотивите на решението без присъщата на касационното производство проверка за правилно приложение на материална или процесуална правна норма, както и обоснованост на решаващите мотиви. В задължение на касатора, а не на съда е да заяви конкретно проявленията на този порок. В случая това не е сторено, а касаторите са се задоволили да посочат основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК само декларативно В корелация с оплакванията за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и оттам постановяване на необосновано въззивно решение е въпросът :“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?“ Удовлетворена се явява и сочената допълнителна предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради тази причина съдът счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по този въпрос за проверка дали въззивният съд е процедирал в съгласие с разрешението, дадено в решение № 60136/24.11.2021 г. по т. д. № 1897/2020 г., II т.о. ТК. По приложението на материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и предпоставките за редуциране на обезщетението поради наличие на съпричиняване от страна на пострадалия съдът ще се произнесе с крайния си акт. Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС