Определение № 301 от 08.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 295/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу определение от 29.11.2021г. по ч.т.д. №914/2021г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение №129 от 27.10.2021г. по т. д. №143/2021г. на Пазарджишки окръжен съд, за прекратяване на производството по делото и за връщане на подадената от жалбоподателя искова молба. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, като се по позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускането на касационното обжалване. Твърди, че първоинстанционният съд не е дал ясни и точни указания за отстраняване на преценените от него нередовности на исковата молба, не се е произнесъл по направеното допълнително доказателствено искане на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, не е дал изрични указания за внасяне на държавна такса за издаденото съдебно удостоверение. Поради това счита, че обжалваното въззивно определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №81 от 16.02.2015г. по ч.т.д.№3391/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и определение №484 от 30.07.2010г. по ч.г.д.№409/2010г. на ВКС, ІV г.о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275 ал.1 от ГПК. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение №129 от 27.10.2021г. по т. д.№143/2021г. на Пазарджишки окръжен съд, с което първоинстанционният съд е върнал исковата молба на ЗК „Лев Инс“ АД, като е приел, че ищецът не е отстранил в срок нередовностите й, тъй като не е изпълнил указанията на съда да посочи в едноседмичен срок точния адрес на ответницата по делото. Въззивният съд е потвърдил определението на Пазарджишки окръжен съд, като е приел, че в случая не се касае за недопустимост на иска, свързана с наличието на процесуални предпоставки като правен интерес и процесуална легитимация, за да се приеме, че съдът има служебно задължение за преценката им, включително след събиране на необходимите доказателства. Изтъкнал е, че става дума за нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като посоченият в нея адрес на ответника не съществува. Поради това за ищеца се поражда задължение да отстрани нередовността в указания от съда срок, а не само да предприеме някакви действия, каквото в случая е искането за издаване на съдебно удостоверение. Приел е за неоснователни и доводите свързани с ползването на отпуск по болест от юрисконсулта на ищцовото дружество. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай частният касационен жалбоподател само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой точно е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че въззивният съд, при постановяване на определението си, не е съобразил допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, не съставляват правни въпроси, а оплаквания за неправилност на определението. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на определението. Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без се обсъжда допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд