Определение № 2334 от 30.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 206/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Я. Д. срещу решение №275 от 17.10.2025 г. по в.т.д.№385/2025 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №22 от 17.04.2025 г. по т.д.№30/2024 г. на ОС Смолян, с което е отхвърлен иска за отмяна на решение на Общото събрание на Ловно рибарско сдружение с нестопанска цел „Глухар“ [населено място] от 17.05.2024 г., с което се потвърждава наложеното от Управителния съвет на сдружението на основание чл.27, ал.1, б.„г“ от Устава на сдружението, наказание на В. Я. Д. „лишаване от членство за срок от три години“. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на съда по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а спрямо единадесети въпрос и на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК: 1. Нарушават ли се членствените права в ЮЛНЦ при невръчване на писмена покана за свикване на общо събрание/заседание на орган, когато уставът изисква писмена покана в определен срок преди датата на провеждане. 2. Налице ли е редовно уведомяване на член на сдружение, когато текстът на поканата е единствено устно съобщен, при изрично уставно изискване за писмена покана. 3. Нарушено ли е право на защита на член на сдружението, когато не му е разяснено какво е поведението му, заради което ще бъде наказан, не му е дадена възможност да се поправи и да преустанови действията си станали повод за налагане на наказание. 4. Длъжен ли е съдът при преценка на свидетелски показания да обсъди евентуалната заинтересованост, конфликт или враждебност между свидетел и страна по делото и може ли необсъждането им да доведе до необоснованост и неправилност на крайния съдебен акт. 5. Възможно ли е при допуснато нередовно свикване на общото събрание, тази нередовност да се санира в резултат на конкретно поведение на член на сдружението. 6. Длъжен ли е съдът след като определи правилно предмета на спора, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, включително и доказателствените средства, свидетелски показания и аргументи. 7. При преценката на всички приобщени доказателства и всички доводи на страните съгласно чл.12 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК не се ли налага извод, че при обсъждането им, доказателствата следва да се съпоставят след което да се извърши тяхната съвкупни преценка по вътрешно убеждение, като решаващия орган съблюдава правната и житейска логика и достоверност с оглед всички данни по делото. 8. Препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК, освобождава ли въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. 9. Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателствени средства съобразно разпоредбите на чл.8, ал.3, чл.9 и чл.10 ГПК. 10. Допустимо ли е въззивният съд да придава обратно действие на последващо постановена наказателна присъда, за да обоснове правилността на вече взето дисциплинарно решение на сдружение, и съвместимо ли е това с принципа за преценка на законосъобразността на акта към момента на издаването му. 11. Длъжен ли е съдът при оценка на свидетелските показания да изследва и обсъди наличието на личен конфликт, враждебност, интерес или зависимост между свидетеля и страната по делото, и представлява ли необсъждането на това обстоятелство нарушение на чл. 172 ГПК, водещо до необоснованост и неправилност на съдебния акт. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация Ловно рибарско сдружение с нестопанска цел „Глухар“ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че съгласно чл.27, ал.5 от Устава на ответното сдружение, наказанията (вкл. най-тежките лишаване от членство за срок от 1 до 3 години и изключване) се налагат от Управителния съвет на сдружението, след надлежно призоваване на нарушителя, като съобщението за насрочването на заседанието на Управителния съвет се връчва срещу разписка на нарушителя, поне 7 дни преди датата на заседанието, решението за налагане на санкцията лишаване от членство за срок от 1 до 3 години се взема с обикновено мнозинство от присъстващите, а съгласно ал.9 решението на УС за наложеното наказание подлежи на обжалване пред Общото събрание на Сдружението, в седмодневен срок от уведомяването, съответно неговото решение е предмет на оспорване по предявения иск с правно основание чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ. Намерил е за неоснователни доводите на ищеца за допуснати от ответника нарушения на предвидените в устава процедурни правила за налагане на санкцията от УС, които да са толкова съществени, че да опорочат самата процедура по налагане на наказанието – въпреки липсата на спор, че ищецът не е бил надлежно уведомен за заседанието на УС от 21.09.2023 г. по предписания в устава начин, чрез отправяне на писмена покана да присъства на заседанието, която да е получена поне 7 дни преди него, ищецът е бил устно уведомен за насроченото за 21.09.2023 г. заседание, като още на същата дата е изложил пред УС писмено становище, с което той е оспорил да е извършил вменените му нарушения, като в тази връзка е изложил подробни доводи и аргументи опровергаващи конкретно посочените нарушения и изрично е заявил, че поради лични и служебни ангажименти нямало да има възможност да се яви на заседанието на УС и не е възразил срещу възможността то да се проведе и да се вземе решение и в негово отсъствие. Счел е, че макар и формално да не е била надлежно спазена процедурата по чл.27, ал.1 от действащия устав за уведомяването на ищеца, същият е бил запознат с дневния ред на събранието и с характера на обвиненията срещу него и не е бил лишен от възможността да се защити по предвидения в устава начин и с това правата му като член в крайна сметка не са били накърнени при вземането на оспореното решение. По отношение на материално-правните основания за налагане на санкцията на ищеца, въззивният съд, като се е позовал на задължителната на основание чл.300 ГПК присъда №20 от 12.12.2023 г. по НЧХД №388/2023 г. на РС Смолян, е изложил съображения, че са налице и са категорично установени две от тях – „за системен тормоз на колегата А. Б. за осигуряване от него на трактор и финансиране построяването на път в [населено място] дол, съпроводени със заплахи за разследване срещу него и други членове на сдружението“, както и за „разногласия с останалите членове на ловната дружина в организацията на лова и опити за налагане на еднолични решения по начина на провеждане на лова, които не съответстват и са в разрез на ловната етика и правилата за провеждане на лова“, а за пълнота е посочил, че извършването на неправомерни действия се установява и от показанията на разпитания в производството пред първата инстанция като свидетел Б. И.. С оглед така безспорно установените провинения на ищеца, е достигнал до извод, че същите са напълно съставомерни и могат да бъдат характеризирани като такива за нарушаване на нормативно установени изисквания за лова и риболова; за нарушаване на традиционно установените правила по ловна и риболовна етика; за грубо и обидно отношение към колеги и за действия, уронващи честта и достойнството на колеги, на членовете на сдружението, които са предвидени в устава като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на члена на сдружението, а същевременно така наложеното на ищеца наказание лишаване от членство за срок от 1 до 3 години съответства на действителната тежест на провиненията на ищеца. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението си въззивният съд, с оглед очертания от ищеца предмет на делото и в изпълнение на задълженията си по чл.235 и чл.236 ГПК, е изложил собствени мотиви, съдържащи подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след произнасяне по всички своевременно наведени и относими, с оглед предмета на делото доводи, възражения и искания на страните, като в този смисъл се е съобразил изцяло с многобройната константна практика на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 ГПК, поради което по шести седми, осми и девети въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато. От друга страна първи, втори, четвърти и пети въпроси са свързани с основания за незаконосъобразност на решението на УС на ответното сдружение (неспазване на предвиденото в устава връчване на писмена покана), които не са били наведени от ищеца в исковата молба и в преклузивния срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ (и не са били разгледани от първата инстанция), поради което и тъй като отмяната на обжалваното решение въз основа на порок, който не е посочен от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и то в рамките на срока по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ, би било процесуално недопустимо, по визираните въпроси (макар и обсъдени от въззивния съд), касационно обжалване не може да бъде допуснато. На следващо място трети въпрос е израз на поддържаната, но несподелена от въззивния съд (изрично отречена) теза на ищеца, че не му е било разяснено какво е поведението му и не му е дадена възможност да се поправи, с десети въпрос също се предпоставя невъзприемано от съда становище за обратно действие на последващо постановена наказателна присъда, която с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието, а тъй като фактическите изводи в обжалваното решение относно поведението на ищеца са направени основно с оглед задължителната сила на посочената присъда, то тези изводи не биха се променили дори и да не се възприемат показанията на разпитания свидетел. Ето защо поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК по въпроси трети, десети и единадесети касационно обжалване също не може да бъде допуснато, като следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледана в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изложеното обжалваното решение не може да се допусне до касационно обжалване, като предвид изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1227.10 евро (2400 лв.) с вкл. ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,