Определение № 63 от 23.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 518/2021 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от П. В. И., срещу определение № 1964/01.10.2019 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 2078/2019 г. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. Насрещната страна отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че частната жалба е неоснователна. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, приподписана е от адв. В. (приподписаният екземпляр е приложен на л. 82-85 от делото на Пловдивския окръжен съд). С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е потвърдил разпореждане на администриращия Пловдивски районен съд, с което е върната въззивната жалба на П. В. И. против постановеното по гр.д. № 2241/219 г. решение № 2038/2019 г. Жалбата е подадена след срока по чл. 315, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят е представил документ, наименован „Изложение на основанията за допускане до касационно обжалване“, приложен на л. 119-122 по ч. гр. д. № 2078/2019 г. По същество съдържа несъгласие с решението на първоинстанционния съд по материалноправния спор. Правни въпроси по чл. 280 ГПК няма, нито такива биха могли да бъдат уточнени от състава на Върховния касационен съд от съдържанието на частната жалба или от съдържанието на изложението. Няма основания и служебно съдът да допусне касационно обжалване на въззивното определение по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК. То е валидно, допустимо и изцяло съобразено с приложението на чл. 316, ал. 2 ГПК (първоинстанционното решение е постановено в производство по реда на Част III, Глава 25 ), както и многобройната съдебна практика по тълкуването на правната норма, вкл. задължителните разяснения, дадени в ТР № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС. Идеята на чл. 315, ал. 2 ГПК е страните да знаят на коя дата могат да научат резултата по съдебния спор и да се запознаят със съдържанието на съдебното решение, като от тази дата до крайната за обжалване имат на разположение онзи срок, определен в чл.259, ал. 1 ГПК и чл. 283 ГПК, стига да проявят инициатива и да извършат справка в регистъра на съдебните решения към съответния съд, който е публичен. По дела, подлежащи на разглеждане по този ред, изпращането на препис от решението до страната по чл. 7, ал. 2 ГПК има само информативен характер и не променя началния срок за подаване на жалба. Връчването по чл.7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК. Случаят не е такъв. В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение