Определение № 1754 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1972/2023 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Електра консулт“ ЕООД, [населено място] чрез процесуални представители адвокат Д. Г. Б. и адв. А. А. срещу решение № 501 от 18.07.2023 г. по в. т. дело № 443/2023 г. на Апелативен съд – София, 5 търговски състав, с което след частична отмяна на решение № 260070 от 02.02.2023 г. по т. дело № 61/2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав е отхвърлен предявеният от „Електра консулт“ ЕООД срещу „Еко - проект 2000“ ООД иск с правно основание чл. 361, ал. 1 във връзка с чл. 359, ал. 3 във връзка с чл. 363, б. „а“, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер 283 182,24 лв., представляваща припадащата се на „Еко - проект 2000” ООД част от общата собственост /печалбата/ на дружество по ЗЗД с наименование Обединение „Еко Консулт Плевен 2012“, ведно със законната лихва върху главницата от 180 000 лв., считано от 12.01.2021 г. до окончателното й плащане, и законната лихва за увеличената част от претенцията за горницата над 180 000 лв. до 283 182,24 лв., считано от 08.11.2022 г. до окончателното й плащане като погасен чрез прихващане. С въззивното решение „Електра консулт“ ЕООД е осъдено да заплати на „Еко - проект 2000“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 11 941 лв. - направени разноски в първоинстанционното производство, и сумата 24 851,39 лв. – направени разноски във въззивното. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е уважил възражението за прихващане на ответника за извършени от него разходи по дружествени дела. Излага съображения, че възражение за обезщетение за водене на чужда работа без натоварване при наличие на договор между страните е недопустимо, защото приложение намират правилата на договора. Счита, че дори да е допустимо, възражението не е доказано, тъй като не е установен размера на по-малката от двете стойности - полученото от ищеца обогатяване и обедняването на гестора, предвид правилата на неоснователното обогатяване съгласно чл. 61, ал. 3 ЗЗД. Касаторът поддържа също, че съдът неправилно е приел, че изпълнение на поетите задължения от дружеството по ЗЗД по договора за възлагане обществена поръчка от 13.12.2012 г. се дължат на обстоятелството, че подизпълнителят „Делфин Проект Екотехника“ ООД е изпълнил възложената му от „Еко - проект 2000“ ООД работа с договор № 1265/26.11.2012 г. за изработване на проекти. Съдебният състав не е обсъдил представените по делото приемо-предавателен протокол от 21.01.2013 г., съставен между общините Плевен и Долна Митрополия, от една страна, и ДЗЗД Обединение „Еко Консулт Плевен 2012“, от друга страна, както и издадената във връзка с приключването на проекта Референция с изх. № ТСУ-С 26-4005-1 от 10.06.2013 г. на [община] за добро изпълнение в полза на „Електра консулт“ ЕООД, в качеството му на участник в „Обединение Еко консулт Плевен“ ДЗЗД. Касаторът излага и доводи, че съдебният състав не е съобразил, че претендираните от „Еко - проект 2000“ ООД разходи /и най-вече платеното от него на „Делфин Проект- Екотехника“ ООД възнаграждение, без знанието и съгласието на съдружниците в гражданското дружество/ са за период много след предаването на проекта на двете общини – възложители; не е отчел, че уговореният в чл. 5 от договора за възлагане на обществена поръчка от 13.12.2012 г. е 40 дни, считано от датата на неговото подписване, т. е. в срок до 22.01.2013 г.; не се е произнесъл по възражението на ищеца, че работата по договора за обществена поръчка е изпълнена преди приемането на работата на подизпълнителя. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа, че съдебният състав е разрешил следния процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС: Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не? – противоречие с решение № 173/06.11.2020 г. по гр. д. № 4404/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение, № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 589/29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г. на ВКС, ГК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че решението е очевидно неправилно. Изложените от съдебния състав съображения за уважаване на възражението за прихващане в насока, че сключеният от ответника-съдружник договор с подизпълнител за изпълнението на дейности по договора за обществена поръчка представлява спрямо ищеца водене на чужда работа без пълномощия по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, въз основа на което е вменил отговорност на „Електра консулт“ ЕООД към гестора до размера на дела му в печалбата на ДЗЗД, са очевидно неправилни. Поддържа се, че за констатиране на тази неправилност не е нужно да бъдат анализирани доказателствата по делото, а противоречието със закона е видно от съдържанието на обжалвания акт. Поддържа се също, че дори възражението да се приеме за допустимо, същото не е доказано по размер - според чл. 61, ал. 3 ЗЗД при гестията трябва да се заплати по малката от двете стойности - на полученото от ищеца обогатяване и обедняването на гестора, което не е доказано по делото, нито е доказано с колко евентуално „Електра консулт“ ООД се е обогатил, тъй като работата в решението се твърди, че е била водена и в интерес на гестора „Еко - проект 2000“ ООД /чл. 61, ал. 2 ЗЗД/. Ответникът /ответник в първоинстанционното производство/ оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съдебният акт не е постановен в противоречие с практиката на ВКС и не е очевидно неправилно. Подробни съображения са изложени в писмен отговор. Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и в нея са изложени касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди направените доводи и взе предвид данните по делото, приема следното: Въззивният съд е установил, че въз основа на сключено на 27.09.2012 г. между „Електра консулт“ ЕООД, „Еко - проект 2000“ ООД и „Се За къмпани“ ООД споразумение за обединение /дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД/ страните по делото заедно с трето за делото лице са обвързани от договор за гражданско дружество /консорциум/ с наименование Обединение „Еко Консулт Плевен 2012“, чиято цел е участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изработка на идеен проект „Обща Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ за група населени места от общините Плевен и Долна Митрополия и саниране на главен довеждащ канализационен колектор към нея“ и обобщено прединвестиционно проучване /ПИП/ към проект „Интегриран воден цикъл Плевен - Долна Митрополия“ по Процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2000 и 10000 екв.ж.“ BG161P0005/11/1.12/02/25, приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води“ на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“, и изпълнение на договора в случай, че бъде възложен на обединението. Съдебният състав е изяснил, че страните са уговорили следното: обединението да се управлява и представлява от съдружника „Електра консулт“ ЕООД, представляван от управителя си С. И., определен като водещ партньор на обединението, като управителят действа от свое име за сметка на всички партньори в обединението /чл. 2.1/; водещият партньор е упълномощен да се задължава от името на всеки партньор в обединението да сключва договори от тяхно име, да поема отговорности, да задължава обединението във връзка и по повод участие в открита процедура по възлагането на обществената поръчка, както и да осъществява комуникацията на третите лица и на възложителя ще се осъществява чрез водещия партньор /чл. 2.2/; управителят на „Електра консулт“ ЕООД С. И. е упълномощена да приема и извършва плащания по договора за обществена поръчка /чл. 2.3.4/; решенията относно работите на обединението да се вземат с единодушие, като всеки съдружник има право на един глас /чл. 2.8/; участието в изпълнението на договора е съответно: „Електра консулт“ ЕООД - 65%, „Еко - проект 2000“ ООД - 30% и „Се За къмпани“ ООД - 5% /чл. 2.10/. Установил е, че обединението е създадено със срок до окончателното изпълнение на обществената поръчка и ще прекрати действието си едва след окончателното изпълнение на договора за обществена поръчка /чл. 5/. Въззивната инстанция е констатирала, че с договор за възлагане на обществена поръчка, сключен на 13.12.2012 г. между [община] и [община], от една страна като възложител, и дружество по ЗЗД с наименование Обединение „Еко Консулт Плевен 2012“, от друга страна като изпълнител, обществената поръчка е възложена на съдружниците в гражданското дружество при договорена цена в размер 575 000 лв. без ДДС. Посочила е, че с решение № 173/12.07.2019 г. по в. т. д. № 125/2019 г. на Апелативен съд - Велико Търново [община] и [община] са осъдени да заплатят солидарно на „Еко - проект 2000“ ООД като участник в „Еко Консулт Плевен 2012“ ДЗЗД и активно солидарен кредитор /наред с кредиторите „Електра консулт“ ЕООД и „Се За къмпани“ ООД/ по договора за обществена поръчка от 13.12.2012 г. сумата от 621 000 лв., представляваща окончателно плащане по чл. 3, т. 2 от договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.01.2018 г. до окончателното изплащане. Присъдената сума е преведена от [община] на „Еко – проект 2000“ ООД. Във връзка със спорния въпрос кой е изпълнил възложената с договора за обществена поръчка работа въззивният съд е обсъдил представените от страните писмени доказателства, показанията на свидетелите М. Л. Д., К. С. К., Б. Ц. Б., С. Т. и Х. А. Т., заключенията на съдебно-графическата експертиза и заключението на съдебно-техническата експертиза и е приел, че целта на договора за гражданско дружество е реализирана, като е изработен и предаден на възложителите [община] и [община] идеен проект „Обща Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ за група населени места от общините Плевен и Долна Митрополия и саниране на главен довеждащ канализационен колектор към нея“ и обобщено прединвестиционно проучване /ПИП/ към проект „Интегриран воден цикъл Плевен - Долна Митрополия“. Приел е, че с договор № 1265/26.11.2012 г. „Еко - проект 2000“ ООД в качеството си на възложител е възложило на „Делфин Проект – Екотехника“ ООД в качеството на изпълнител обобщено прединвестиционно проучване /ПИП/ за обект: „Интегриран воден цикъл Плевен - Долна Митрополия“, съгласно изискванията на Джаспърс по приложено техническо задание /Приложение № 1/, и идеен проект по част конструктивна за общата ПСОВ - Плевен срещу договорена цена 445 000 лв. без ДДС. Установил е, че „Делфин Проект – Екотехника“ ООД е изпълнило възложената му работа, като сключването и изпълнението на посочения договор № 1265/26.11.2012 г. е в изпълнение на дружествените работи на гражданското дружество по ЗЗД с наименование Обединение „Еко Консулт Плевен 2012“, а разходите, направени от „Еко - проект 2000“ ООД във връзка с този договор /сумите платени от „Еко - проект 2000“ ООД на „Делфин Проект – Екотехника“ ООД в размер общо 489 600 лв., от които 36 000 лв. по фактура № 233/28.12.2012 г. и 453 600 лв. по фактура № 439/09.08.2019 г./ представляват разходи за дружествените работи. Съдебният състав се е позовал на обстоятелството, че в предадената от „Еко - проект 2000“ ООД на възложителя по договора за обществена поръчка проектна документация /идеен проект и ПИП/ през периода от м. май до м. октомври 2013 г. като изпълнители на идейния проект и обобщеното прединвестиционно проучване /ПИП/ са посочени „Еко - проект 2000“ ООД в полза на „Делфин Проект – Екотехника“ ООД, а като ръководител екип и проектант с печат за пълна проектантска правоспособност за двата проекта е лицето М. П., и е приел, че датата на изготвяне на идейния проект е м. май 2013 г., а на ПИП - 29.04.2013 г. Въззивната инстанция е обсъдила също представения от ищеца приемо-предавателен протокол от 21.01.2013 г., подписан от [община], представлявана от кмета Д. С., и [община], представлявана от кмета П. Ц., от една страна като възложител, и дружество по ЗЗД с наименование Обединение „Еко Консулт Плевен 2012“, представлявано от С. И., от друго страна като изпълнител, заедно със заключенията на съдебно-графическата експертиза и представеното във въззивното производство писмо изх. № РД-15-3328/04.05.2022 г., издадено от кмета на [община] П. Ц., и е приела, че с приемо-предавателния протокол от 21.01.2013 г. не са предадени нито идеен проект, нито ПИП, тъй като към тази дата тези проекти не са били изготвени. Съдебният състав, като е взел предвид постигнатото между страните в чл. 5 от договора за гражданско дружество съгласие за срока и за прекратяване на действието му след окончателното изпълнение на договора за обществена поръчка, както и изпълнението на възложеното по договора за обществена поръчка и получаване на плащането, е направил извод, че целта на гражданското дружество е постигната и същото е прекратено на основание чл. 5 от договора за гражданско дружество във връзка с чл. 363, б. „а“, пр. 1 ЗЗД. Въззивният съд е изяснил правната характеристика на договора за гражданско дружество и е изложил съображения, че гражданското дружество не обвързва разпределението на печалбите и загубите с конкретната дейност на всеки един от съдружниците, полагането на многократно по-големи усилия при изпълнението на възложеното по договора за обществена поръчка и липсата на участие при изпълнението му от страна на съдружника-ищец не представляват основание за присъждане на по-голям от уговорения с договора за гражданско дружество дял от общата собственост. Позовал се е на чл. 361, ал. 1 ЗЗД и е констатирал, че в договора не е уговорено друго разпределение, различно от предвиденото в посочената разпоредба. За да направи извод, че финансовият резултат от дейността на гражданското дружество е печалба в размер на 414 965 лв., от която при съобразяване на дяловото участие 65% на „Електра консулт“ ЕООД следва да бъде разпределена сумата 269 727,25 лв., съдебният състав е определил размера на дяловото участие на ищеца от общата собственост в гражданското дружество при съобразяване на получената от дружеството печалба и претърпяната загуба от извършената съвместна дейност, както и разноските при воденето на дружествените работи. Приел е, че приход на гражданското дружество е окончателно заплатената сума по договора за възлагане на обществена поръчка в размер 469 800 лева без ДДС /621 000 лева с ДДС/, разходи са задълженията на гражданското дружество към НАП в общ размер 44 300,32 лв., банкови такси и комисионни в общ размер 534,70 лв., платената от името на гражданското дружество към „Делфин Проект – Екотехника“ ООД фактура № 237/12.02.2013 г. в размер 37 000 лв. без ДДС. Взел е предвид, че първоначално преведената сума по договора за обществена поръчка в размер 69 000 лв. е разходвана като е разпределена между съдружниците. При изчисляване на финансовия резултат от дейността на гражданското дружество въззивният съд не е отчел като разходи извършените плащания от „Еко - проект 2000“ ООД на „Делфин Проект – Екотехника“ ООД по фактури № 233/28.12.2012 г. и № 439/09.08.2019 г., тъй като независимо, че представляват разходи за дружествените работи, същите не следва да бъдат възлагани в отговорност на гражданското дружество, защото решението за сключване на договор № 1265/26.11.2012 г. между „Еко - проект 2000” ООД като възложител и „Делфин Проект – Екотехника“ ООД като изпълнител и за извършване на разходите по него е взето от съдружника „Еко - проект 2000“ ООД в нарушение на разпоредбата на чл. 360 ЗЗД. Сключването на този договор не е със съгласието на останалите съдружници в гражданското дружество, при сключването му гражданското дружество не е представлявано от своя представител, определен със споразумението за обединение, липсват данни съдружниците в гражданското дружество да са взели единодушно решение за сключване на договора с „Делфин Проект – Екотехника“ ООД съгласно изискването на чл. 2.8 от споразумението. Съдебният състав е изложил съображения, че подписаният договор от един от съдружниците не обвързва останалите съдружници и действа единствено по отношение на „Еко - проект 2000“ ООД, поради което плащането по него не може да бъде отчетено за сметка на общото имущество на съдружниците в гражданското дружество. При изчисляване на финансовия резултат от дейността на гражданското дружество не са отчетени като разходи също трудовите възнаграждения и осигуровките на служителите на „Еко - проект 2000“ ООД в общ размер на 77 885,93 лв., тъй като тези служители работят по трудово правоотношение с „Еко - проект 2000“ ООД, а не с останалите дружества в гражданското дружество, техните трудови възнаграждения са дължими, без значение какви конкретни задачи са им възложени от техния работодател. По същите съображения не са взети предвид като разходи от дейността на гражданското дружество и разноските за консумативи в общ размер 16 794,27 лв. без ДДС, платени от ответника към различни доставчици на електрическа енергия, топлинна енергия, интернет, телефони и др. По отношение на направеното от ответника възражение за прихващане с правно основание чл. 364 ЗЗД с направените от него разноски за общата дейност в размер 467 196,51 лв., представляваща сбора от припадащата се на ищеца част от разноските в размер 398 400,51 лв. /65% от общо 612 923,87 лв./ и лихва за забава в размер 68 796 лв. върху сумата от 453 600 лева, платена на подизпълнителя „Делфин Проект – Екотехника“ ООД по фактура № 439/09.08.2019 г., за периода от 13.08.2019 г. до датата на подаване на отговора на исковата молба - 05.02.2021 г., въззивният съд е приел, че направените от „Еко - проект 2000“ ООД разноски за дружествените дела /извършените плащания на „Делфин Проект – Екотехника“ ООД за изпълнението на договор № 1265/26.11.2012 г., в резултат на което са изпълнени поети от гражданското дружество Обединение „Еко Консулт Плевен 2012“ задължения по договор за възлагане на обществена поръчка от 13.12.2012 г./ не могат да се възложат в отговорност на гражданското дружество по силата на споразумението за обединение от 27.09.2012 г., тъй като за останалите съдружници в гражданското дружество не са възникнали права и задължения по договора с подизпълнителя, защото по делото не е установено към датата на сключване на договора „Еко - проект 2000“ ООД да е било упълномощено от останалите съдружници в гражданското дружество за неговото сключване, нито същите са дали съгласието си, нито са взели единодушно решение. Съдебният състав не е приел, че разпоредбата на чл. 364 ГПК следва да се прилага единствено за случаите, в които съдружникът е действал съобразно предвиденото в договора за гражданско дружество, тъй като сумите биха се отчели като разход на дружеството /загуба на самото дружество/ и спорът би се уредил от чл. 361, ал. 1 ЗЗД. Изложил е евентуални съображения, че дори да се приеме, че тази разпоредба следва да се прилага единствено за случаите, в които съдружникът е действал съобразно предвиденото в договора за гражданско дружество, при действия, представляващи водене на дружествените работи, извършени без упълномощаване от съдружниците, то по отношение на тях е налице водене на чужда работа без пълномощия в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, при което ищецът „Електра консулт“ ЕООД би носил отговорност до размера на своя дял от печалбата на гражданското дружество. За да направи извод за основателност на възражението за прихващане по отношение на извършените от „Еко - проект 2000“ ООД към „Делфин Проект – Екотехника“ ООД плащания в общ размер 489 600 лв. /36 000 лв. по фактура № 233/28.12.2012 г. и 453 600 лв. по фактура № 439/09.08.2019 г./, въззивната инстанция се е аргументирала с обстоятелството, че независимо, че договор № 1265/26.11.2012 г. е сключен без съгласието на останалите съдружници в дружеството по ЗЗД и гражданското дружество не е представлявано от своя представител, определен със споразумението за обединение, то ответникът е вършил дружествени дела, поради което е направила извод, че разноските, които ответникът е платил в изпълнение на договора са разноски за дружествените дела, за които той има вземане от останалите участници в гражданското дружество, като върху тези суми съгласно чл. 364 ЗЗД е дължима и лихва в размер 67 558,33 лв., считано от момента, в който са извършени. Съдебният състав е приел за неоснователно възражението за прихващане със заплатените трудови възнаграждения и разноски за консумативи по съображения, че същите не са направени само и единствено в изпълнение на дейността на гражданското дружество. След прихващане на сумата 362 152 лв., представляваща припадащата се на ищеца част от разноските, направени от ответника, за които възражението за прихващане е основателно /65% от 557 158,33 лв./, със сумата 269 727,25 лв., представляваща дължимия на ищеца размер от печалбата на дружеството, въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявения иск. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос е релевантен, но не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е разрешен в противоречие с константната практика на ВКС. В цитираните от касатора решения на ВКС е посочено, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, да посочи кои факти от значение за спорното право приема за установени; съдът трябва да изложи също причините, поради които не кредитира някои от доказателствата по делото; въз основа на установените факти съдът трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните; нарушението на това задължение представлява в редица случаи съществено процесуално нарушение, налагащо касиране на въззивното решение. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, както и в множество служебно известни на настоящия съдебен състав решения на ВКС /напр. решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В конкретния случай въззивният съд във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания и отговора на ответната страна е обсъдил представения от ищеца приемо-предавателен протокол от 21.01.2013 г., съставен между [община] и [община], от една страна, и гражданско дружество по ЗЗД Обединение „Еко Консулт Плевен 2012“ заедно със заключенията на съдебно-графическата експертиза, представените от ответника приемо-предавателни протоколи, свидетелските показания, заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, представеното във въззивното производство писмо изх. № РД-15-3328/04.05.2022 г., издадено от кмета на [община], заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено не само въз основа на представените по делото доказателства, но и след проверка на проектите, които се намират в [община] и справки по проектната документация в МОСВ, [община] и [община]. Съдебният състав не е обсъдил представената с допълнителната искова молба референция № ТСУ и С 26-4005-1/10.06.2013 г., издадена от [община] на „Електра консулт“ ЕООД, както и представената от ответника с отговора на исковата молба референция № ТСУ и С 92-5277-1/25.11.2013 г., издадена от [община] на „Делфин Проект – Екотехника“ ООД, но това не би променило изхода на спора, предвид проверената от вещо лице инж. Г. А. Г. проектна документация в МОСВ, [община] и [община], писмо изх. № 11-00-368/12.08.2021 г. от МОСВ, Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, приложените към писмото на оптичен носител документи и останалите приети по делото доказателства. По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание. Наведените от касатора аргументи за очевидна неправилност поради неправилно приложение на чл. 61 ЗЗД не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, тъй като основният извод за основателност на възражението за прихващане е обоснован с разпоредбата на чл. 364 ЗЗД. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдяните от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника сума в размер 14 379,56 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение