Определение № 4884 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3757/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Г. С. К. с вх.№ 42193 от 26.03.2026г срещу разпореждане № 5236 от 19.02.2026 г. на съдията –докладчик по въззивно гр.д. № 3264/ 2025г. на Софийски градски съд за връщане на касационна жалба, постъпила срещу постановеното по делото решение № 6465 от 28.10.2025г на СГС. С въззивното решение, в производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е потвърдено решение от 04.05.2024г по гр.д № 32352/2022г на Софийски РС. Решението е съобщено на жалбоподателката Г. С. К. на 01.12.2025г и на 23.12.2025г същата е депозирала молба в която заявява ,че съдът не е изпълнил служебни ангажименти по изпълнението на чл.415г и едва след „дължимото произнасяне”,да тече срокът за оспорване на решението.Произнасяне на състава е последвало въз основа на последваща молба на Г. С. К. вх.№681/06.01.2026г ,като с решение №566/ 27.01.2026г искането на основание чл.250 ГПК за допълване на въззивното решение е оставено без уважение.Срещу така постановеният акт ,в срока за обжалване е постъпила касационна жалба вх.№32183/09.03.2026г. от Г. С. К. Касационната жалба на Г. С. К. срещу решение № 6465 от 28.10.2025г на СГС е постъпила с вх.№547/05.01.2026г с оплакване за недопустимост на решението и искане до ВКС същото да бъде обезсилено, а делото по иска да се прекрати. Администриращият съд е приел касационната жалба за постъпила в срок и с разпореждане от 07.01.2026г са дадени указания по изискванията на 284,ал.2 и ал.3,т.1 и т.4 ГПК ,с оглед констатираните нередовности – за приподписване на жалбата от адвокат ,за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в указан размер,за представяне на препис и за уточнено изложение по основанията на чл. 280, ал.1ГПК, респ. чл. 280, ал.2 ГПК .Постъпило е възражение от жалбоподателката /жалба вх.№ 21624/16.02.2026г/ в което заявява, че разпореждането е преждевременно ,предвид депозираната от нея на 23.12.2025г молба съдът да изпълни служебни ангажименти във връзка с изменение на ГПК от 01.07.2025г засягащи изпълнението на чл.415г и едва след „дължимото произнасяне” ,т.е. като съдът се самосезира за прогласяване нищожност на сочената Заповед за изпълнение №19581/20.11.2021г въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Касационната жалба е върната на 19.02.2026г поради неотстранени в дадения срок нередовности съгласно чл. 284 ГПК ,като е констатирано ,че указанията са съобщени с връчване на разпореждането лично на жалбоподателката на 07.02.2026г. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт с изявление ,че всички действия на ЧСИ и на съда по ГПК ”без възлагателен съд мандат са недопустими,неоснователни и нищожни” във връзка с факта ,че като последващи липсващо произнасяне по чл. 433 ГПК ,оспорваните действия се явяват освен недопустими ,едновременно преждевременни, преклудирани по ГПК и увреждащи по ЗС. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното разпореждане е постановено от компетентен да администрира постъпилата касационна жалба съд и е законосъобразно. Действията на страна по оспорване обжалваеми актовете на съда пред по-горната във функционално отношение инстанция се квалифицират като обжалване, чиято допустимост се преценява служебно въз основа на закона и предвидения в ГПК процесуален ред. За изправяне на недостатъци в жалбата от категорията на посочените ,съгласно чл.285,ал.1 ГПК се дават указания с разпореждане след констатирането им. Тези предписани от императивна процесуална норма действия на съда не може да бъдат суспендирани от страната – жалбоподател на основанията, изтъкнати в депозираната на 23.12.2025г молба от Г. С. К.. Доколкото в същата има твърдение и оплакване за липсващо разглеждане и произнасяне на съда по въпрос ,който молителката счита за включен в предмета на делото ,съдът въз основа на последваща молба ,съдържаща искането за допълване, се е произнесъл по него с акт по реда на чл.250 ГПК,като постановеното решение подлежи на самостоятелно обжалване. Така развилото се производство по чл.250 ГПК не е пречка администриращият жалбата съд да изиска,съответно страната- жалбоподател да изпълни указанията по отстраняване на нередовности на вече подадената срещу решението касационна жалба ,което жалбоподателката не е сторила. Налице е неизпълнение в срок на указания, отнасящи се до редовността на касационната жалба в съответствие със задължителни / императивни/ норми на закона..Поради това администриращият съд е длъжен да приложи чл.286,ал.1, т.2 ГПК, като обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с това изискване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, III – то г.о.,