Определение № 4687 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1736/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 77 от 12.02.2025 г. по в.гр. д. № 1087/2024 г. на ОС – Велико Търново, в частта му, с която е уважен иск предявен по реда на чл. 124, ал.1 ГПК. Жалбоподателят- „Електроразпределитени мрежи Запад“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за допустимост на касационното обжалване и за неправилност постановеното въззивно решение при пълно незачитане на приложимите правни норми и липса на обсъждане на доказателствения материал по делото. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответникът в касационното производство В. Т. П., чрез процесуалния си представител, излага съображения за недопустимост на касационната жалба евентуално за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е приел за установено, че В. Т. П. не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, сумата от 2722,27 лв., представляваща вземане по корекционна сметка за доставена електрическа енергия за периода 29.08.2019 г. - 19.01.2023 г., за обект „Враца, местност Занкиното“ в [населено място], с абонатен № [№] и клиентски № [№], за която сума е издадена фактура № [№]/25.04.2023 г. Решението на първостепенния съд в останалата част, с която искът е отхвърлен за сумата от 5379,55 лв., разликата до пълния предявен размер от 8101,82 лв. не е обжалвано и е влязло в законна сила. Установено е, а и между страните не е спорно, че ищецът е потребител на електрическа. енергия, за което има открита партида на негово име на сочения адрес – местност „Занкиното“ в [населено място], с абонатен № [№] и клиентски № [№]. Прието е, че с констативен протокол № 3035535 от 18.04.2023 г. служители на ответното дружество са извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиент В. П. за посочения обект в местността „Занкиното“ и представляващ гараж – сервиз и автоморга, в присъствие на А. Г. И. – представител на Федерация на потребителите. Прието е, че констативният протокол не страда от пороци, а отговоря на изискванията за редовност, което се потвърждава и от събраните по делото свидетелски показания, като в тази част съдът препраща към изложените в първоинстанционното решение мотиви. Въззивният съд е кредитирал частично приетата по делото съдебно-техническата експертиза, в която вещото лице е констатирало, че при така осъществената схема на свързване, описана в КП 3035535/18.04.2023 г., преминалата електроенергия през първа и втора измервателни системи /фази R и S / не се отчита от процесното СТИ. Вещото лице е изтъкнало, че причината за неотчитането на преминалата и потребена от абоната електрическа енергия през двете измервателни системи е липсата на електрическа връзка между токовата и напреженовата вериги, поради разхлабваното на деривационните пластини. Посочило е, че в случая е налице непълно отчитане на потребената и преминала през измервателните системи СТИ електрическа енергия изчислената от експертизата електроенергия за корекция в размер на 8280 квтч е остойностена в размер на 5379,55 лв. с вкл. ДДС, съгласно утвърдените от КЕВР цени за съответния период. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че по делото е установено, че е променена схемата на свързване на СТИ за абоната по смисъла на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ /2019 г./, като резултатът от тази промяна е неотчитане на потребяваната от абоната ел. енергия по две от трите фази /R и S/ на процесното СТИ. Въззивният съд е приел, че е доказана промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване, поради което ответникът е имал право да извърши корекция в сметката на абоната за неотчетената енергия, която е останала незаплатена именно вследствие на тази промяна. Въпреки, че ответникът е имал право да извърши корекция на сметка, при изчислението на количеството неотчетена електрическа енергия, електроразпределителното дружество не е съобразило обстоятелството, че е било налице неотчитане само по две от трите фази на измервателната система. Съдът е посочил, че целта на корекционната процедура изисква приложение на формулата за преизчисляване само по отношение на конкретния източник, който не е отчел енергия, а не спрямо всички, тъй като в противен случай би се стигнало до нарушаване на основен принцип в гражданското право /забрана за неоснователно обогатяване/, както и че ответното дружество ще има възможност да получи не само цената /фингираната такава/ за доставената, но неотчетена енергия, каквато е целта на корекционната процедура, но и втори път стойността на реално отчетената и вече заплатената енергия. Неоснователни са и изложените възражения, че вещото лице се е произнесло извън предметния обхват на допуснатата експертиза, доколкото един по поставените въпроси е именно дали математически правилно е извършено презичислението на консумираната ел. енергия и спазена ли е методиката по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, поради което даденото заключение, с който са свързани и гореизложените изводи. По изложените съображения въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния съд. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят поставя за разглеждане въпросите: може ли при прилагане на текста на нормата чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ, съдът да въвежда допълнителни изисквания към начина на изчисляване, непредвидени в текста на нормата като въвежда изисквания при преизчислението да се съобразява броя на манипулираните фази/каквото изискване не е въведено в текста на чл. 50, ал.2 ПИККЕ, следва ли когато се правят корекции по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ получената сума при преизчислението да не бъде фактурирана изцяло, а да се фактурира една трета от нея /както намира за правилно в случая съда, съгласно заключението на вещото лице/ като се има предвид, че процесното средство за търговско измерване /СТИ/ представлява трифазен електромер, при който само една от трите фази е манипулирана, допустимо ли е съдът да препише изводите на вещото лице за неправилното приложение на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ и по този начин да мотивира решението си. Жалбоподателят поддържа, че са налице основания по чл.208, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 -3 ГПК/. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса може ли при прилагане на текста на нормата чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ, съдът да въвежда допълнителни изисквания към начина на изчисляване, непредвидени в текста на нормата като въвежда изисквания при преизчислението да се съобразява броя на манипулираните фази/каквото изискване не е въведено в текста на чл. 50, ал.2 ПИККЕ/ на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като към настоящия момент не се констатира практика на ВКС по този въпрос. Що се касае до въпросите: следва ли когато се правят корекции по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ получената сума при преизчислението да не бъде фактурирана изцяло, а да се фактурира една трета от нея /както намира за правилно в случая съда, съгласно заключението на вещото лице/ като се има предвид, че процесното средство за търговско измерване /СТИ/ представлява трифазен електромер, при който само една от трите фази е манипулирана, допустимо ли е съдът да препише изводите на вещото лице за неправилното приложение на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ и по този начин да мотивира решението си, същите не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващата воля на съда за частична основателност на предявения иск и по същество съдържат несъгласието на жалбоподателя с изводите на съда и оплакванията му за неправилност на обжалваното решение. Предвид изложените съображения, съдът