Определение № 432 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 475/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. И., [населено място], [община], приподписана от адвокат С. И., срещу въззивно решение №59/13.03.2012г. по гр. дело № 820/2011г. на Добричкия окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване по следните въпроси: Какво е съотношението на правилото на чл.343 ГПК към правилото на чл.129,ал.2 ГПК – при нередовност на исковата молба за делба, когато ответникът оспорва иска чрез правоизключващи възражения и държи съдът да се произнесе по тях като отхвърли иска за делба и признае между страните недействителност на споразумение по чл.99 СК/1985г./, и че той е единствен собственик на придобития в СИО имот поради липса на принос на ищцата. Когато спорът между страните в делбеното производство е дали е налице съсобственост по отношение на обектите, предмет на делбата, но не спори относно вида, предназначението, размера на тези обекти, но съдът счита, че не са индивидуализирани, това нередовност ли е на исковата молба и върху кого тежи задължението за събиране на доказателства в тази връзка – на страните или на съда. Ответникът по касация М. Д. И. оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното въззивно решение е прекратено производството по гр.д.№820/2011г. по отношение на въззивна жалба, имаща характер на молба по чл.192,ал.2 ГПК /отм./, подадена от М. Д. И., в частта и срещу решение по гр.д.№228/2007г. на Добричкия районен съд по отношение на посочване в диспозитива на делбените квоти. Обезсилено е решение №84/по гр.д.№228/2007г. на Добричкия районен съд, поправено с решение №51/29.11.2010г. по гр.д.№228/2007г. на Добричкия районен съд, прекратено е производството по делото като е върната и искова молба вх.№871/2007г., подадена от М. Д. И.. Въззивният съд в съдебно заседание на 30.01.2012г. е установил липса на пълна и детайлна индивидуализация на двата делбени имота – недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] – дворно място от 108 кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор 72624.615.3522 по КК, целият с площ 644 кв.м., на 1/6 ид.ч. от построената в него къща с идентификатор 72624.615.3522.3 и имот в [населено място] – дворно място от 1260 кв.м., съставляващо УПИVІ-112,кв.4 по ПУП, както и една сграда –стопанска с площ 20 кв.м., преустроена в жилищна, както и построените в него жилищна сграда с площ 58 кв.м. и стопанска постройка с площ 20 кв.м. По отношение на първия имот са извършени противоречиви уточнения от които е установено, че се касае за делба на ид.части от Поземлен имот и от жилищна сграда като имотът е в съсобственост с трети лица, съгласно записванията в скици по КК.Въпреки дадените указания не е уточнено по силата на какъв способ третото лице В.А. е съсобственик – дали се касае за индивидуално участие в съсобствеността или за СИО, поради което и не могат да бъдат конституирани всички съсобственици като съделители в процеса. Налице са данни и за придобиване от сина на страните Д.И. на идеални части върху мястото /посочено като държавно/ и от жилищната сграда както и извършване на последваща делба на сгради в мястото. В него съществуват шест сгради.При наличните данни съдът служебно не може да установи и изчерпи изцяло действителните участници съсобствеността, нито да установи какво от имота се включва в делбената маса, с оглед дадените в хода на процеса от ищцата уточнения, че иска делба на реална част от сградата, обособена в самостоятелно жилище като цялата къща е с площ 112 кв.м., както и че всъщност се касае за къща близнак. Ответникът И. е оспорил иска, също и описанието на делбения имот като е твърдял, че е налице съсобстевност със сина на страните – който бил собственик на източната част на къщата.Той не желае да се допусне делба на имота, няма двояко качество на ответник, но и ищец в производството. Заявеното желание да не се прекратява производството е обусловено от становището да се отхвърли искът за делба. Защитата му е основана на правоизключващи възражения, но не и на предявен иск за установяване, че е едноличен собственик на имота, поради което не е налице произнасяне по такъв иск и от първоинстанционния съд. Ответникът по иска може да защити правата си като предяви самостоятелни искове за собственост. По отношение на имота в [населено място] е прието, че е налице противоречиво уточнение по отношение на постройките в имота – по вид, площ и брой на жилищни и селскостопански сгради, които въпреки указанията не са индивидуализирани и с идентификатори по КК на селото и действащия ПУП към момента на завеждане на иска. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правните въпроси, които са развити от касатора не могат да обосноват допускане касационно обжалване, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Решението е съобразено с установената съдебна практика, съгласно която недвижимият имот, предмет на съдебна делба, трябва да се индивидуализира от ищеца в исковата молба. Пропускът на първоинстанционния съд да отстрани такава нередовност на исковата молба следва да се поправи от въззивната инстанция, която трябва да остави исковата молба без движение и да даде указания до ищеца за отстраняване нередовността на исковата молба. В случая въззивният съд е дал указания за индивидуализация на имотите, посочване на всички участници в съсобствеността при данни за такива и съответното придобивно основание, описание на постройките и идентификационните им номера за имота в [населено място], които не са изпълнени от ищеца. В съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е постановил прекратяване на производството и не е разгледал правоизключващите възражения на ответника, тъй като при нередовна искова молба, поради липса на конкретизиран предмет на спора тези възражения не могат да бъдат разгледани. Ето защо и въпросът за съотношението на разпоредбата на чл.343 ГПК към тази на чл.129,ал.2 ГПК – при нередовност на исковата молба за делба, когато ответникът оспорва иска чрез правоизключващи възражения и държи съдът да се произнесе по тях като отхвърли иска за делба и признае между страните недействителност на споразумение по чл.99 СК/1985г./, и че той е единствен собственик на придобития в СИО имот и върху кого тежи задължението за събиране на доказателства в тази връзка – на страните или на съда, не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.