Определение № 224 от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от М. Б. Г.-Б. против определение № 1981 от 14.09.2020 г. по ч. гр.д.№ 2842/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 10216 от 01.07.2020 г. по ч. гр.д.№ 5636/2020 г. на Софийски градски съд. С последното е оставена без разглеждане като недопустима подадената от нея частна жалба срещу разпореждане без дата, постановено по гр.д. 88713/2017 г. на Софийски РС, с което е оставена без уважение молба вх. № 5033176/25.02.2020 г., с която е поискано от съда да квалифицира молба № 5209791 от 12.12.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение по извършване на делбата като въззивна жалба и администрирането й като такава. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, защото разпореждането, с което не се уважава молба до съда прегражда производството по материализирането в нея искане и защото следва да се преценява действителната вола, изразена в съдържанието на документа, а не начина, по който е озаглавена. Наведени са и оплаквания, че не са изложени мотиви защо съдът счита, че това разпореждане не е преграждащо. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК е формулиран въпроса „преграждат ли по-нататъшното развитие на производството по смисъла на чл. 274, ал.1 т.1 ГПК съдебните актове разпореждания, с които се отказва администрирането на подадена срещу невлязло в сила съдебно решение въззивна жалба, респективно изпращането й за разглеждане от висшестоящия съд и подлежат ли такива актове на обжалване чрез частна жалба“. По този въпрос твърдят противоречие със съдебната практика – решение № 149 / 14.05.2015 г. по гр.д.№ 2399/2014 г. на ВКС, І гр.о. и решение № 253/07.03.2018 г.. по гр.д.№ 4430/2016 г. на ВКС, ІV гр.о. Твърди се и очевидна неправилност на определението, защото са нарушени основни съдопроизводствени правила. Ответникът по частната касационна жалба А. Д. А. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима От данните по делото се установява следното: След постановяване на решението по извършване на делбата, с което делбеният имот е изнесен на публична продан, преди още да е връчено съобщение на М. Б. Г.-Б., тя е подала молба № 5209791 от 12.12.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение. По тази молба, съдът се е произнесъл с определение № 36030 от 08.02.2020 г., което следва да се счита решение. С него е оставил без уважение молбата. Това определение /решение/ не е обжалвано от М. Б. Г.-Б., а от другия съделител А. Д. А. с частна жалба № 5023770 от 11.02.2020 г., по която съдът все още не се е произнесъл. С молба вх. № 5033176/25.02.2020 г. - след произнасяне на съда, М. Б. Г.-Б. е поискала съда да квалифицира молбата и за поправка на очевидна фактическа грешка като въззивна жалба против решението по извършване на делбата и да я администрира. Това искане е оставено без уважение с разпореждане без дата върху молбата / на л.7 от ч.гр.д.№ 5636/2020 г. на СГС/. Срещу това разпореждане на районния съдия е подадена частна жалба вх. № 5044737/12.03.2020 г. Тя е оставена без разглеждане от СГС с мотив, че разпореждането не подлежи на обжалване защото не е преграждащо развитието на производството, а и закона не е предвидил изрично възможност за обжалването му. С обжалваното определение пред настоящата инстанция, апелативният съд е потвърдил определението на СГС за оставяне на частната жалба без разглеждане със същите мотиви. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставеният въпрос. Съдебната практика, включително и цитираните от частната жалбоподателка определения, приема че при преценка дали обжалвано определение е преграждащо развитието на производството следва да се изхожда от съдържанието на искането, с което е сезиран съда и от последиците, ако молбата не бъде уважена. Когато е оставено без уважение искане на страна по спора до съда, подадено в срока за обжалване, което съдържа оплаквания срещу постановен съдебен акт с твърдения за неправилността му и се иска развитието на производството пред горна инстанция, независимо как е озаглавено то, разпореждането за оставяне на такова искане без уважение е преграждащо развитието на производството по искането. Това е така, защото това разпореждане прегражда възможността да се развие производство пред горната инстанция, т.е. да се прояви деволативния и суспендивен ефект на подаденото искане, което съдът квалифицира според съдържанието му. Дали частната жалба срещу разпореждане за оставяне на такова искане без уважение е основателна е въпрос по същество, който се преценява във всеки конкретен случай, но когато предмет на обжалване е такова разпореждане, частната жалба против него е допустима като подадена против прекратително определение по смисъла на чл. 274, ал.1 т.1 ТРК ако е подадена в срок и е редовна по съдържание. Предвид този отговор на поставеният въпрос, обжалваното определение на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение на СГС за оставяне без разглеждане на частна жалба вх. № 5044737/12.03.2020 г. са неправилни и следва да се отменят, а делото следва да се върне на СГС за произнасяне по същество по тази частна жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение