Определение № 496 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 240/2020 г.

За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективн осъществуващи, установени по делото обстоятелства като критерии за точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД (2)Относно съдържанието на понятието „справедливост” и как се прилага общественият критерии за справедливост.

Трябва ли да се държи сметка за обществения критерии -обща икономическа среда ,жизнен стандарт, общоприето разбиране за справедливост. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД поради завишаване и противоречие с практиката на ВКС в ППВС №4/1968г., т.3 и т.11от ТР №3/22.05.2005г ОСГК, както и реш. №52/2016г 4-то г.о и реш. № 123/2013г 3-то г.о, основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. В обоосновка се изтъква ,че съдът не е оценил миналите осъждания на ищеца и не е обосновал обществено икономическите условия в страната, в мотивите си. Отговор е постъпил от адв.А. Б. като пълномощник на ищеца А.. Поставените материалноправни въпроси са разрешени съгласно установената практика на ВКС, съобразена е икономическата обстановка в страната. Претендират се разноски от за адвоката,осъществил защита по делото безплатно. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ. Свързано поставените три правни въпроса по прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД не са разрешени в противоречие с практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, а в съответствие с с указанията по т. ІІ на ППВС №4/1968г, т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК. Конкретното вредоносно значение, което има лишаването от свобода за всеки човек, включително при лица изтърпявали наказания лишаване от свобода и осъждани многократно ,е отчетено от въззивния съд съгласно установената съдебна практика на ВКС., включително установената съдебна практите по искове за обезщетение на основание чл.2, ал.1 т.6 ЗОДОВ ,включително изтъкнатата от Прокуратурата на РБ в реш. № 52/2916г на 4-то г.о и реш. № 123/2913г на 3-то г.о на ВКС не е в противоречие с въззивното решение по правен въпрос и не подкрепя тезата ,че изпълнение на наказание лишаване от свобода над установения срок с повече от два месеца, та обезщетение от 2000 лева е завишено като парична компенсация при нарушено право на лична свобода и е показателно за несъобразяване с обществено-икономическите условия в страната.Въззивният съд е обсъдил и взел предвид съответните обстоятелства от значение за степента на неимуществено увреждане и определяне на обезщетение в справедлив размер. бсъдил е личността на ищеца ,който е осъждан многократно.Приел е, че страданията му са с по-нисък интензитет, но също така е съобразил и установеното в практиката на ВКС разбиране, че при вреди като процесните, присъденото по критрия на чл. 52 ЗЗД не следва да бъде занижавано до размери, които да обезсмислят обезщетителната му роля. Обществено- икономическите условия в страната не се обосновават в мотивите на решението,като даденост. Те се съобразяват. В изложението не е конкретизиран доводът кое конкретно обстоятелство от задължително указаните в ППВС №4/1968г въззивният съд не е обсъдил по делото. За да е конкретен, правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда, обусловили изхода на делото,а не да се оспорва единствено обосноваността,или конкретно определената сума на обезщетението като завишена по размер. Ответникът по жалбата е защитаван безплатано на основание чл.38, ал.2 ЗАдв и на адв.Б. следва да се присъди възнаграждение в рзмер на 400 лева. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.