Определение № 137 от 04.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1089/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. ”Р. България „АД срещу решение №146 от 06.04.2010г. по гр.дело № 44/2010г. на Софийски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 25.05.2009г по гр.д. 167/2007г на Районен съд[населено място] в една част, е уважен иск на основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди срещу ответното дружество, като възложител. В изложението по допускане на касационно обжалване се сочат основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. По първото основание е цитирано ППВС №1/10.11.1985г.относно изискването „второинстанционните съдилища да обсъждат всички основания за отменяване в мотивите на решението си”, в подкрепа на формулираната като въпрос теза на касатора, че въззивният съд не е изложил мотиви по основанието на иска. Като процесуалноправен въпрос се поставя и оплакването за необсъждане на доказателства, по-конкретно препис от влязло в сила решение ,с което по иск на същото основание е присъдено обезщетение на другия съсобственик на имота в друг процес. Посочено е и ППВС №7 от 27.12.1965г по въпроса за обсъждането на доказателствата,в същата връзка са цитирани решения на отделни състави на ВС на РБ и ВКС с довод ,че при обжалвания акт не са преценени всички обстоятелства. Като основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е изведен материалноправен въпрос, каква част от общата сума на имуществените вреди, които са резултат от едно непозволено увреждане ,следва да се присъди на единия съсобственик, предвид влязло в сила съдебно решение ,с което на другия съсобственик е присъдена по-голяма част от съответстващата на дела му. Постъпила в срок, касационната жалба е допустима по критерия на чл.280 ал.2 от ГПК. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. П. въпроси в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК предствляват по същество преформулирани касационни оплаквания. Противоречие със задължителната практика на ВС на РБ по въпросите за съдържанието на съдебния акт не е налице. Липсата на мотиви в решението не е тъждествена със случая на възприет от съда правен или фактически довод, обратен на поддържания от страната.Щом въззивният съд е изложил фактически и правни съображения по основанието на иска под формата на мотиви и не е отхвърлил това изискване при решаващата си дейност, основание за допускане до касационно разглеждане поради противоречие със задължителни указания по мотивирането на съдебното решение не е налице, съгласно критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. В случая Софийски окръжен съд е направил извод за обема и естеството на имуществените вреди по конкретния иск, като не е обсъждал ,нито е основал съображенията си на изтъкваното от ответника обстоятелство (установено с предствавения препис от влязло в сила съдебно решение), че в друг процес и в полза на другия съсобственик на имота е било присъдено обезщетение за вреди в резултат на същите вредоносни действия. Като е приел изтъкваното от ответника обстоятелство за неотносимо в настоящия процес, въззивният съд не е дал противно на константната и задължителна съдебна практика разрешение. Материалното основание на иска се свързва със субективно право на всеки увреден да предетдира обезщетение, което е изяснен в теорията и практиката въпрос, при ясна законова регламентация. Съсобствениците, претъпели имуществена вреда върху съсобствена вещ, самостоятелно заявят правото си по съдебен ред и решението по иска на единия съсобственик не формира сила на пресъдено нещо спрямо друг увреден съсобственик, който не участва в същия процес. Правата на последните в съсобствеността са от значение за активната легитимация за всеки от съсобствениците по иска и за размера на следващото им се обезщетение. Въззивният съд е съобразил именно това ,обезщетявайки ищцата до размера на 3 / 4 от установената вреда върху имота, което съответства на нейните права в съсобствеността. Формулираната като материалноправен въпрос теза на касатора: въззивният съд да лиши ищцата от обезщетение като инцидентно прецени, че в резултат на водения от другия съсобственик процес е присъдено завишено обезщетение за същата имуществена вреда, няма опора в действащия правен ред. Приетото от въззивния съд по конкретното дело не поставя като проблематика извеждането на точното съдържание на приложимата норма чрез запълване на празноти или отстраняване на неяснота по тълкувателен път, касационно обжалване не следва да се допуска по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.