Определение № 2233 от 11.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 877/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД [населено място] срещу решение №258/20.11.2024 г. по в.гр.д. №314/24 на ОС-Шумен, ГО, ІІ гр.с-в, с което е потвърдено решение № 292/02.05.2024 г. по гр.д. № 1964/2023 г. по описа на Районен съд - Шумен, с което предявеният от Л. Ф. Х. установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК е бил уважен. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмения отговор на ответника по касацията Л. Ф. Х. се излага становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира се възнаграждение в полза на адв.В. П. Н. от САК на основание чл.38 ЗАдв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: С искова молба от Л. Ф. Х. срещу „ЕОС матрикс“ ЕООД [населено място], съдът е бил сезиран с иск да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество, поради погасяване на вземанията по давнос,сума в размер на 17524,72 лв., включваща присъдени главница, лихви и разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 16.06.2008 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 1307/2008 г. по описа на PC - Шумен и въз основа на същия е образувано изп. д. № 20088760400841 по описа на ЧСИ Д. З., рег. № 876 на КЧСИ, Твърди се, че ответното дружество е било придобило вземанията чрез сключен договор за цесия /в първоначалната искова молба твърдението е, че е сключен с банката, а в уточнителна такава - с „ОТП Факторинг България“ ЕАД/, което се установявало от извършена справка за кредитна задлъжнялост в Централния кредитен регистър към БНБ. Излага, че по цитираното изпълнително дело не били извършвани никакви действия, като според приетото в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК погасителната давност започнала да тече от 26.06.2015 г. и понастоящем е изтекла. Ищцата е била предявила отрицателен установителен иск, че в полза на ответника няма подлежащо на принудително изпълнение вземане за сума, включваща главница, възнаградителна лихва и разноски, за което вземане било образувано изп.д. № 20088760400841 на ЧСИ рег. № 876 на КЧСИ Д. З., поради погасяване на вземането по давност. Съдът е изложил, че съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съдът е приел за неоснователно възражението на „ЕОС матрикс“ ЕООД, че не е пасивно легитимиран по делото, тъй като чрез сключения от него договор за цесия придобил вземания на „ОТП факторинг България“ ЕАД срещу ищцата, предмет на друго изпълнително дело. По делото е установено, че през 2008 г. „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] се е било снабдило с изпълнителен лист срещу ищцата, въз основа на издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Вземанията на дружеството се основавали на неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит от 27.04.2007 г. Доказа се, че през същата година въз основа на описания изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 20088760400841 на ЧСИ рег. № 876 на КЧСИ Д. З., което е било прекратено през 2013 г. През същата година, банката-взискател отново депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и въз основа на издадената такава, както и на изпълнителен лист, било образувано изп.д. № 20137740400230 по описа на ЧСИ рег. № 774 на КЧСИ Я. Д.. Вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД произтичали от същия договор за потребителски кредит. В последствие били сключени договори за цесия от 25.06.2013 г. и от 19.03.2020 г., в резултат на които, вземанията били прехвърлени на „ЕОС матрикс“ ЕООД. Въз основа на изложените обстоятелства въззивният съд е приел, че вземанията, предмет на водените две изпълнителни дела се основават на един и същи договор за кредит, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Л. Х. на 27.04.2007 г. Тези вземания са били предмет и на сключените договори за цесия, поради което и именно „ЕОС матрикс“ ЕООД притежава качеството кредитор относно вземанията, предмет на настоящото исково производство и на водените две изпълнителни такива, съогветно е пасивнолегитимирана надлежна страна по процесния иск по чл.439 ГПК. За основателвно е счетено позоваването от страна на ищцата на изтекла погасителна давност. Съдът се е позовал на т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Давността се прекъсва от предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело. Новото искане прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не. Ето защо, според съда, тъй като и двете изпълнителни дела, имащи за предмет вземания, основани на сключен договор за кредит от 27.04.2007 г. били образувани през 2008, респ. - 2013 г., са приложими постановките на ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тоест, в случая погасителната давност за вземанията, предмет на издадения в полза на праводателя на ответното дружество изпълнителен лист, според съда, започнала да тече именно на 26.06.2015 г. След тази дата до датата на завеждане на ИМ по настоящия иск -31.08.2023 г. давността не е била прекъсвана, поради коетои следвало да се приеме, че погасителната давност е изтекла и възможността на „ЕОС матрикс“ ЕООД да събере принудително вземанията си срещу Л. Ф. Х. по изпълнителния лист (за главница, лихви и разноски) е погасена по давност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на недопустимост на иска по чл.439 ГПК, съответно на постановеното въззивно решение по него, доколкото в ИМ се сочело погасяването на вземане различно от това, по което се е произнесъл съда в обжалвания пред ВКС съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира следното: По делото става ясно, че вземанията, предмет на водените изпълнителни дела се основават на един и същи договор за кредит, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Л. Х. на 27.04.2007 г. Тези вземания са били предмет и на сключените договори за цесия, поради което и именно „ЕОС матрикс“ ЕООД притежава качеството кредитор относно вземанията, предмет на настоящото исково производство и съответно, както е приел въззивния съд се явява надлежна страна по иска по чл.439 ГПК. От друга страна липсват каквито и да е данни или дори само твърдения по делото, че между банката-цедент и Х. са били налични и други вземания, основани на договори за кредит различни от процесния, за да се приеме, че предмет на настоящия установителен иск по чл.439 ГПК е вземане различно от това, с което съдът е бил сезиран и съответно се е признесъл. С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение