Определение № 3198 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4517/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. С., представляван от назначения особен представител адв. И. Г., против въззивно решение № 729/20.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 250/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6134/30.11.2023 г. по гр. д. № 2888/2023 г. на Софийски градски съд и е прието за установено, че касаторът не е биологичен баща на Ю. В. С.; прието е за установено, че биологичен баща на Ю. С. е ищецът П. Г. П.. Касаторът, чрез особения си представител адв. Г., е изложил доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение. В изложението си сочи, че на основание чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) „налице ли е „невъзможност“ по смисъла на чл. 62, ал. 5 СК на майката да е заченала от съпруга си, при липса на факти, установяващи или изключващи всякаква възможност за физически контакт между майката и съпруга й по време на зачеване на детето”; 2) „следва ли въззивната инстанция да отмени първоинстанционния съдебен акт и да отхвърли иска, вземайки предвид, че узнаване на раждане чрез известяване с нотариална покана с текст - „С настоящата покана Ви уведомявам че сте биологичен баща на сина ми“ - е осъществено преди да са извършени каквито и да било експертизи, и това не извращава и не опорочава ли смисъла на закона”. Основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК (нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на решението) се поддържат с доводи за недопустимост на исковете, поради отсъствие на легитимация на страните, неспазване на срока по чл. 62, ал. 5, изр. 1 СК за завеждане на исковете, както и неправилност на изводите на съда за момента, от който тече срока за ищеца. Твърди се и симулативност на процеса, предвид неучастието (лично) по делото на ответниците Св.С. и Ю.С.; че искът не е заведен от пълнолетното дете Ю. С., като в процеса са останали неизяснени фактите, свързани с твърдяната интимна връзка между ищеца и ответницата С. в периода на зачеване на сина й. Ответникът по жалбата – П. Г. П., чрез адв. Г. Ч., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Ответниците С. Л. С. и Ю. В. С. не са подали писмени отговори и не са взели становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касацинното обжалване намира следното: Въззивният съд е посочил, че с изменението на Семейния кодекс, обн. ДВ бр. 103/04.12.2020 г., в сила от 08.12.2020 г., респ. - с новоприетата ал. 5 на чл. 62 СК е уредена възможността трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, да предяви иск за оспорване на произхода от баща в едногодишен срок от узнаването на раждането. Този иск задължително следва да се съедини с иск за установяване на бащинството. В случая, с нотариална покана рег. № 199/31.01.2023 г. на нотариус А. Г., рег. № 031 на НК, връчена на ищеца П. П. на 01.02.2023 г., последният бил уведомен от ответницата С. С., че е биологичен баща на сина й – ответника Ю. С. (към този момент на 37 години). При тези данни и като е посочил, че настоящото производство е образувано по искова молба на П.П., подадена на 10.03.2023 г., съдът е приел, че предвиденият в чл. 62, ал. 5, изр. 1 СК едногодишен преклузивен срок не е изтекъл, поради което предявените искове са допустими. По делото не е било спорно, че Ю. С. е [дата на раждане] в РСФСР, АССР - К., [населено място], по време на брака между ответницата С. С. и касатора В. С.. Съдът е посочил, че към момента на раждането и понастоящем Ю. С. е руски гражданин, поради което, съгласно чл. 25, ал. 3 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, приложимо е материалното право на Руската федерация. Компетентни за издаване на решения за оспорване и установяване на бащинство са органите на договарящата страна, чийто гражданин е детето, или на територията, в която детето има местопребиваване, като същите се постановяват в съответствие със законодателството, чийто гражданин е детето по време на раждането. Посочено е, че местопребиваването на ответника Ю. С. (гражданин на Руската федерация) е в Република България, поради което компетентен за оспорване и установяване на бащинството е българският съд. Съобразно правото на страната по местопребиваване и на страната, чийто гражданин е детето - ответника Ю. С., предмет на доказване при предявен иск по чл. 62, ал. 5, изр. 1 СК е невъзможността майката да е заченала от своя съпруг. Съдът е събрал информация за правото на страната, чиито граждани са всички ответници, от интернет сайт, цитиран в мотивите на първоинстанционното решение, които мотиви са споделени от въззивния съд по реда на чл. 272 ГПК. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на предявените искове, като в тази връзка съдът се е позовал изцяло на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза. Посочено е, че „в интерес на детето е да се установи действителният му произход от баща по чл. 62, ал. 5, изр. 2 СК“. Според мотивите на съда, заключението на ДНК експертизата и изразеното в писмените отговори на ответниците Св.С. и Ю.С. са достатъчни доказателства, за да се приеме, че вписаният в акта за раждане В. С. не е баща на Ю. С., а е безспорно установен произхода на детето от биологичния му баща – ищеца П. П.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, не намира за вероятно обжалваното решение да е нищожно (чл. 280, ал. 2, пр. 1 ГПК). Решението е нищожно, когато е постановено от незаконен съдебен състав, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда; когато същото не е изразено в писмена форма или е неподписано; когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост, включително и чрез тълкуване. Обжалваното въззивно решение не страда от такъв порок. Върховният касационен съд намира, че е налице поддържаното от касатора селективно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Касационният контрол следва да се допусне за проверка на въззивното решение за евентуална недопустимост във връзка с фактите, касаещи допустимостта на производството и срока по чл. 62, ал. 5, изр. 1 СК, вр. § 5 от ПР на ЗИДСК, обн. ДВ бр. 103/2020 г. При това положение, по поддържаните от касатора селективни основания, свързани с правилността на въззивното решение, касационната инстанция ще дължи произнасяне в производството по чл. 290 ГПК и с оглед резултата от проверката за процесуалната допустимост на съдебния акт. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение