Определение № 2785 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1909/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от В. К. К. и М. Т. М., чрез процесуалния представител адв. Е. Т.-К., против определение № 832 от 16.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 3437/2025 г. на Апелативен съд-София, с което е оставена без уважение подадената от тях частна жалба с вх.№ 121238/17.10.2025 г. срещу протоколно определение от 09.10.2025 г. по гр.д.№ 13761/2023 г. на СГС, с което е прекратено производството по исковата претенция по чл.54, ал.2 ЗКИР. В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е допустим, тъй като ако предявеният ревандикационен иск бъде уважен, но диспозитивът на решението не съдържа констатация за допусната грешка или непълнота в кадастралната карта относно спорната реална част, същата няма да може да бъде отстранена по предвидения в ЗКИР ред. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната касационна жалба и данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 ГПК, поради което я преценява като допустима. В изложението по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК, частните касационни жалбоподатели се позовават на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса: Допустимо ли е едновременно предявяване от един и същи ищец срещу един и същи ответник в една искова молба на иск по чл. 108 ЗС и иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /при кумулативно съединяване/, когато исковете са обосновани и има твърдение за непълнота/грешка в кадастралната карта. Твърди се противоречие на въззивното определение по въпроса със следната практика на ВКС: т. 5 от ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г. на ОСГК, решение № 105 от 10.12.2020 г. по гр. дело № 45428/2019 г. на ІІ г.о., решение № 153 от 21.12.2020 г. по гр. дело № 1221/2020 г. на І г.о. и определение № 535 от 13.07.2021 г. по ч. гр. дело № 2521/2021 г. на ІІ г.о. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че по образуваното производството пред СГС, В. К. К. и М. Т. М. са предявили срещу „Международна туристическа компания“ ЕООД два иска: по чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици, всяка от тях при квота по 1/2 ид.ч., на следния недвижим имот: нива от 2 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на [населено място], м. Г., част от имот ***, кад.л. № ***, от кад. план от 1951 г., да се осъди дружеството да предаде владението на имота и да се признае за установено, че е налице непълнота на КККР, изразяваща се в незаснемане имота на ищците като самостоятелен, а като част от имота на ответното дружество с идентификатор ***. С протоколно определение от 09.10.2025 г. на СГС е прекратено производството по отношение на иска, квалифициран по чл.54, ал.2 ЗКИР, като е прието, че по своя предмет същият изцяло попада в обхвата на осъдителния иск за собственост по чл.108 ЗС, тъй като и по двата иска следва да се установи собствеността, и границите на процесния имот, и постановеното от съда решение по иска по чл.108 ЗС е основание за нанасяне на имота в кадастралната карта. Прието е, че осъдителният иск за собственост по чл.108 ЗС „поглъща“ иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, който по своята същност е установителен иск за собственост. За да потвърди определението на първата инстанция, въззивния съд се е позовал на приетото по т.5 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, където е разяснено, че между иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване грешка или непълнота при заснемане на имот и иска по чл. 108 ЗС за имот, неправилно заснет като част от друг имот, е налице идентичност на предмета в установителната част на ревандикационния иск, че искът за собственост "поглъща" иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Посочил е, че целта на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР е да отстрани непълноти или грешки на данните в кадастралната карта, свързани със спор за материално право - най-често това е спор за реална част от недвижим имот, която е заснета към съседен имот или за цял имот, който не е заснет като самостоятелен, а е включен в съседен имот, а целта на иск за ревандикация е да върне владението върху частта от собствения имот, която се владее от ответника без основание. И по двата иска е необходимо съда да установи пространственият обхват на правото на собственост и затова е налице припокриване на предмета на двата иска и в този случай производството по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР подлежи на прекратяване или на съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост и ако установи и непълнота или грешка в плана относно заснемането на спорната реална част в одобрената кадастрална карта, отразява това и в диспозитива на решението. Съдът се е позовал и на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, което в т. 7 разглежда въпросът за идентичността на делата от гледна точка на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, където е прието, че обективно тъждество има не само при еднакъв предмет на делата, но и когато те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си предмета на обуславящото дело. Позовал се е и на определение № 165 от 5.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2278/2020 г. на ВКС, I г. о. където е прието, че когато предметът на иска по чл. 108 ЗС е свързан с твърдение за наличие на грешка в кадастралната карта /кадастралния план/, той инкорпорира в себе си спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Посочил е, че при евентуално уважаване на ревандикационния иск, съдът ще постанови и допускане на промяна в кадастралната карта, и ще отрази това в диспозитива на решението. Разгледано е и изключението за допустимост на съединяване на исковата претенция по чл. 108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР, разгледано в решение №153/21.12.2020 г. по гр.д.№ 1221/2020 г. на ВКС, I г.о. По него ищецът е предявил ревандикационен иск с твърдения, че имотите са правилно нанесени в кадастралната карта, докато ответникът по този иск е предявил самостоятелен иск срещу ищеца по първото дело, по който поддържа, че спорната реална част е неправилно включена в границата на имота на ищеца. Въззивният съд е счел, че по настоящото дело не е налице посочената хипотеза, допускаща съединяване на исковите претенции по чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР, защото и двата иска са предявени от ищците срещу ответника и е приложимо разрешението, дадено в т.5 от ТР №8/2014 г. на ОСГК на ВКС. С тези мотиви е потвърдено определението на СГС, с което е прекратено, като недопустимо производството по претенцията по чл.54, ал.2 ЗКИР, заявена заедно с иск по чл. 108 ЗС срещу същия ответник и за същия имот Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна частна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Поради изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, който е от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваният въззивен акт е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда за постановения резултат. Формулираният въпрос е относим към спора и е обуславящ за изхода от него. Частните жалбоподатели се позовават на противоречие със съдебната практика, като сочат три съдебни акта. Въззивното определение не е постановено в противоречие с цитираното Решение № 153 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2020 г., I г. о., в което е разгледана различна хипотеза. В него е коментиран въпроса, когато насрещните страни са предявили искове една срещу друга иск по чл. 108 ЗС и иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР. В този случай ако се отхвърли иска по чл. 108 ЗС, а се прекрати производството по чл. 54, ал.2 ЗКИР, предявен от другата страна, няма да се формира сила на пресъдено нещо по правото на собственост на ответника по ревандикациония иск, ищец по иска по чл. 54, ал.2 ЗС, поради което той има интерес да предяви иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР срещу ищеца по иска по чл. 108 ЗС, за да установи правото си на собственост и наличието на грешка или непълнота в КК, за да бъде имота правилно заснет в нея. Когато двата иска с формулирани петитуми по всеки от тях са предявени от един и същ ищец срещу същия ответник за същия имот, независимо колко дела са оразувани по тях, действително иска по чл. 108 ЗС поглъща в установителната си част иска по чл. 54 ЗКИР. При уважаване на иск по чл. 108 ЗС, съгласно чл. 53а, т.1 ЗКИР, влязлото в сила съдебно решение е основание за изменение на КК дори в него да не е посочено, че КК е заснела неправилно или не е заснела имота, за който е признато правото на собственост. Признатото право на собственост подлежи на отразяване в КК и съдебното решение е основание за изменението й. Даденото от въззивният съд разрешение обаче почива на неправилна преценка и квалификация на петитума на исковата молба, поради което е в противоречие и с мотивите по т.4 от ТР №8/2014 г. на ОСГК на ВКС и Определение № 535 от 13.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2521/2021 г., II г. о., поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 1376/2023 г. на СГС, ищците са твърдели, че са собственици на основание наследство, дарения и реституция по ЗСПЗЗ на нива от 2,000 дка. в землището на [населено място], м. „Г.“, съставляваща част от имот ***, кад.б.***по кад.план от 1951 г. Поискали са да бъде установено правото им на собственост върху този имот с проектен идентификатор ***по отношение на ответника „Международна туристическа компания“ ЕООД, да бъде осъден ответника да им предаде владението върху същия имот и да се признае за установено, че в КК е допусната непълнота, изразяваща се в незаснемане на посочения имот като самостоятелен в КК, вместо като част от ПИ с идентификатор ***, както неправилно е заснет. Следователно при описание на имота, предмет на иска по чл. 108 ЗС в диспозитива, ако бъде уважен, т.е., ако се установи, че ищците са собственици, ще следва да се посочи, че спорната площ не е заснета като самостоятелен имот поради непълнота, а е заснета като част от имота на ответниците с идентификатор ***. Видно от изложеното, исковата молба не съдържа искане два пъти да се признава правото на собственост, т.е. не е налице предявяване на иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР наред с иск по чл. 108 ЗС, а ревандикационния иск е основан на непълнота в КК. Затова е неприложима т.5 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Приложима е т.4 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, в мотивите към която е посочено, че „ при уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР.“ В този смисъл е и Решение № 139/2017 г. от 14.03.2018 г. по гр.д.№ 456/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о. Първата и въззивната инстанция не са се съобразили с тези разяснения и като резултат обжалваният акт противоречи на тази съдебна практика. Не е приложима т.5 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, защото не са предявени едновременно иск по чл. 108 ЗС и иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР – не е поискано два пъти установяване правото на собственост. Предявен е иск по чл. 108 ЗС, основан и на твърдения за непълнота в кадастралната карта с искане за отразяване в диспозитива на решението на това обстоятелство при описанието на имота. Искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР, за да се квалифицира като такъв, следва да съдържа искане за установяване правото на собственост върху незаснетата или погрешно заснетата част, а установяването на грешката е акцесорно искане към първото. Макар често да се определя като иск за отстраняване на грешка или непълнота в КК, искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР няма за основен предмет поправка на грешка или непълнота в КК, а разрешаване на спора за собственост. Последица от него е поправката на грешката или непълнотата в КК. /Решение №162 от 22.10.2019 г. по гр.д.№ 4699/2018 г. на ВКС, І гр.о./ Поради това, че производството е прекратено по отделен иск, какъвто не е бил предявен, определението на СГС е подлежало на обезсилване, а определението на въззивната инстанция, с което то е потвърдено е неправилно и следва да се отмени. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение